О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 303 04.10.2017г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІII състав, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

като разгледа докладваното административно дело № 500 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е с правно основание чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано по искова молба, подадена от А.Н. *** против НАП – гр.София за присъждане на сумата от 5 000 лева за причинени му неимуществени вреди в резултат на дискриминационни действия на данъчната администрация на НАП – гр.София.

Предвид обстоятелството, че исковата претенция се квалифицира като иск по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, то за допустимостта й важи условието на чл.74, ал.1 от ЗЗДискр., а именно да е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, приключило с постановен акт за установяване на неравенство в третирането, което е фактическото основание визирано от законодателя за възникване на правото на обезщетение за засегнатите лица. Това условие не е изпълнено и представлява отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на исковата претенция за присъждане на обезщетение за вреди от неравенство в третирането. На това основание искът на Н. против НАП - София следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Функционалното, логическо и систематическо тълкуване на нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. обуславят крайния извод за приложимостта й в хипотези на успешно приключило административно производство. Това е така, защото според нормата на чл. 71 от ЗЗДискр, извън случаите по раздел I от закона, в който е регламентирано производството пред КЗД, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди. Следователно, провежданата пред районния съд съдебна защита по чл. 71 от ЗЗДиск и защитата в административното производство по раздел I, глава IV пред КЗД са алтернативи, които засегнатите от дискриминационно третиране лица могат самостоятелно да избират. Единствената разлика в обхвата на двата способа на защита от дискриминация се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпените вреди. Съгласно чл. 65 от ЗЗДискр. с постановеното решение на заседателният състав на КЗД се: 1. установява извършеното нарушение; 2. установяват се нарушителят и засегнатото лице; 3. определя се видът и размерът на санкцията; 4. прилагат се принудителни административни мерки; 5. установява се, че не е извършено нарушение на закона и се оставя жалбата без уважение. Поради това, в чл.74 от ЗЗДискр. е регламентиран редът за обезщетяване на жалбоподателя при благоприятно за него решение на КЗД по чл. 65 от закона в зависимост от статута на ответника - частноправен субект (пред исковия съд) или орган на власт (пред административния съд по реда на ЗОДОВ). Според чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. „в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите”, а съгласно ал.2 от същия текст „в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани”.

Изложеното обосновава извода, че приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от с. з. е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административните съдилища не установяват факти от областта на гражданското право (какъвто е неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.), а изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган акт на дискриминация.

Предвид изложеното и на основание чл.204 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на А.Н.Н. против НАП – гр.София, по която е образувано административно дело №500/2017г. по описа на жалбата на Административен съд – Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №500/2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: