О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 411

гр.Стара Загора, 18.12.2017г.

Старозагорският административен съд, VIІ състав, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 659 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по депозирана в Окръжен съд Стара Загора на 08.11.2016г. искова молба от Община Чирпан, представлявана от Кмета на Общината Кичка Тонева Петкова срещу Държавен фонд „Земеделие” – гр.София, представлявано от изпълнителния директор Румен Порожанов. С определение №310 от 14.03.2017г. Окръжен съд Стара Загора прекратява производството и изпраща делото по подсъдност на Административен съд Стара Загора.

След извършена служебна проверка на исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че делото не подлежи на разглеждане от Административен съд Стара Загора, поради липсва на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато представлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита спор. Това е така по следните съображения:

С исковата молба са предявени осъдителни искове против Държавен фонд „Земеделие” – гр.София, като се твърди, че Община Чирпан има право да получи суми, представляващи остатък до пълния размер на безвъзмездна финансова помощ, съгласно сключени четири броя договори. Ищецът посочва, че след изпълнение на задълженията си по процесните договори, е направил заявка пред ДФЗ за плащане на остатъка от безвъзмездната финансова помощ по четирите договора. Посочва, че депозирането на заявки е последвано от корекция от страна на ДФЗ на дължимите суми, в резултат на което през месец декември 2015г. са подписани посочени в исковата молба анекси. Сочи, че в същите е определен окончателния размер на помощта, съгласно чл.2.5 от договорите.

От приложените по делото материали се установява, че след сключване на посочените анекси са издадени Уведомителни писма №652/021/15.12.2015г., №653/021/15.12.2015г., №654/021/15.12.2015г. и №655/021/15.12.2015г. (т.V, л.1144-1154), всички на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, със всяко от които е наложена финансова корекция на посочените в исковата молба договори. Срещу уведомителните писма са подадени възражения от Община Чирпан до Министъра на земеделието и храните (т.V, л.1159-1166), като със заповеди на Министъра жалбите са оставени без разглеждане (т.V, л.1168-1178). Като мотиви за издаване на заповедите е посочено, че процесните договори са гражданскоправни юридически факти, а страните по тях действат като равнопоставени субекти, като в случая не се оспорва индивидуален административен акт, а гражданскоправно изявление на страна по договорите.

След влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, обн. в ДВ, бр.101 от 22.12.2015г. и в сила от 25.12.2015г.) волеизявленията за определяне на финансови корекции по сключени между ръководител на управляващия орган и бенефициера договори за безвъзмездна финансова помощ се дефинират като индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Новата материалноправна уредба на ЗУСЕСИФ не трансформира правото на иск в право на оспорване по АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок досежно изявление за финансови корекции, направени преди влизане на закона в сила (какъвто е разглеждания случай) е прекратено. Законодателят не е регламентирал изрично кой съд е компетентен в случаите, когато бенефициерът не е упражнил правото си на съдебна защита срещу волеизявления за финансови корекции, издадени преди влизане на закона в сила, т.е. актове, по отношение на които правото на съдебна защита не е упражнено до влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Ако се приеме, че в тези случаи компетентен е административния съд, жалбите срещу волеизявленията на управляващия орган могат да се окажат просрочени, тъй като срокът за обжалване по реда на чл.149, ал.1, респ. 140 АПК е изтекъл. В специалния закон не е предвидена възможност за възстановяване на този преклузивен по своя характер срок, с оглед на което бенефициерите не биха могли да упражнят правото си на съдебна защита. По този начин неправомерно би се ограничило правото им на достъп до съд. Единствената възможна и ефективна защита в случая е предявяване на иск пред съответния граждански съд в рамките на предвидения в закона давностен срок за погасяване на съответното облигаторно вземане, предмет на едностранното волеизявление за налагане на финансова корекция, който срок е давностен, а не преклузивен и е съществено по-дълъг в сравнение със сроковете чл.149, ал.1 или 140 АПК.

Отричането правото на защита по общия исков ред би представлявало нарушение и на принцип на легитимните правни очаквания доколкото правните субекти, които участват в този вид правоотношения са очаквали, че разполагат с тази правна възможност при нужда от съдебна защита в петгодишен давностен срок от възникване на твърдяното от тях притезание. Установяването на друг процесуален ред за защита, който предполага изключително по-кратки срокове за упражняване на правото да се сезира съд, не следва да представлява пречка за упражняване на процесуално право, установено и признато от съдебната практика по пътя на тълкуването на правните норми, което до този момент е съществувало като наложило се средство за защита при разглеждане на аналогични правни спорове в продължение на дълъг период от време. Ако се приеме тълкуването, направено от Окръжен съд Стара Загора, че изплащането на безвъзмездната финансова помощ е оставено на преценката на Разплащателната агенция и постановения от нея акт представлява административен акт, подлежащ на обжалване по АПК, като решението на ръководителя на управляващия орган за определяне на финансова корекция подлежи на разглеждане по реда на АПК – чл.27 и чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ, то единствения възможен изход от това производство е неговото прекратяване, поради сезирането на съда след изтичане на преклузивния четиринадесет дневен срок за оспорване на административни актове, издадени на 15.12.2015г. (в този смисъл Определение №76/01.12.2017г. на смесен Петчленен състав на ВАС и ВКС по адм.дело №70/2017г.).

По изложените съображения и предвид направеното с отговора на исковата молба възражение за подсъдност, съдът намира, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, който се явява компетентен да довърши образуваното съдебно производство по исковата молба на Община Чирпан срещу ДФЗ. С оглед на което производството пред Административен съд Стара Загора следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на състав по ал.4 на чл.135 АПК за определяне на подсъдността.

Водим от горното, Старозагорският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 659/ 2017г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ до петчленен състав на ВКС и ВАС за определяне на компетентния съд, който да разгледа искова молба от Община Чирпан, представлявана от Кмета на Общината Кичка Тонева Петкова срещу Държавен фонд „Земеделие” – гр.София, представлявано от изпълнителния директор Румен Порожанов.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: