Р Е Ш Е Н И Е

№ 256 28.10.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П.

и с участието на прокурор П.Д.

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 230 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мини Марица-изток” ЕАД гр. Раднево против Решение № 22 от 14.04.2016г., постановено по АНД № 243/2015 г. на Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 31 от 23.10.2015г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора с наложено на ответника по касация „Мини Марица Изток” ЕАД гр. Раднево административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че административното обвинение за извършено от него нарушение не е доказано по несъмнен начин. Твърди, че Гълъбовският районен съд не е разгледал и обсъдил направените от санкционираното лице оплаквания и не е изложил мотиви за основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 31 от 23.10.2015г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли решението на Гълъбовския районен съд да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С Решение № 22 от 14.04.2016г., постановено по АНД № 243/2015 г. на Районен съд Гълъбово, е потвърдено Наказателно постановление № 31 от 23.10.2015г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора с наложена на ответника по касация „Мини Марица Изток” ЕАД гр. Раднево имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 15.06.2015г. в с. Медникарово, общ. Гълъбово в точка на заустване № 1 – преди заустване в р. Соколица с географски координати – N42º08ʼ08,7ʼʼ; Е260º01ʼ45,1ʼʼ дружеството зауства отпадъчни води от рудник „Трояново-3” с. Медникарово, като не изпълнява задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните отпадъчни води в съответствие с изискванията на Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.09 г., актуализирано с Решение № РР-1924/29.04.2014г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив.

След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка районният съд е обосновал извод, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно - при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура; наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административното обвинение; констатираното превишаване на индивидуалните емисионни ограничения по показател – сулфати, въведени с разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021 от 10.06.2009г., актуализирано с Решение №РР-1924 от 29.04.2014г. /отчетени 580 mg/l при ИЕО - 400mg/l /, сочи на съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, за което на дружеството е наложена имуществена санкция в нормативно установения минимален размер съгласно чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ. С оглед на което съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Решението на Гълъбовския районен съд е правилно.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд че при издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени в наказателното постановление.

Не е налице твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение при провеждането на административнонаказателно производство, поради подписването на свидетелите, посочени в АУАН не на датата на неговото съставяне /01.09.2015г./, а в деня на предявяването му на санкционираното лице /02.09.2015г./. Константна е съдебната практика, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение изцяло кореспондира с нормативното такова по чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да релевират наличието на отменително основание. Теорията и практика са извели хипотезите, при които неспазването на изискванията на чл.40 от ЗАНН релевира наличието на съществено нарушение на процесуалните правила при провеждането на административно наказателното производство и основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Това са случаите, когато АУАН е съставен в отсъствието на свидетели и при липса на кумулативните предпоставки за приложението на института по чл.40, ал.4 от ЗАНН; когато АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които не са индивидуализирани по начин, обуславящ редовното им призоваване и разпит пред съд и когато АУАН не е подписан от нито един от свидетелите. Във всички останали случаи, в които процесуалния закон не е спазен стриктно, порокът следва да се преценява от гл.т. на обосноваността на санкционния акт, а не на процесуалната му законосъобразност. От събраните по делото гласни доказателствени средства – свидетелските показания на Диана Желязкова Вълканова и Лина Пейчева П. /свидетели по съставяне на АУАН № 31 от 01.09.2015г/, се установява, че АУАН е бил съставен в тяхно присъствие и дори да се приеме за вярно твърдението на касатора, че същите са подписали акта в деня, следващ неговото съставяне /за което обаче липсват надлежни доказателства/, соченият пропуск не може да бъде квалифициран като нарушение от категорията на съществените, годно да обуслови незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Относно оплакването, че съдът неправилно е приел за доказано нарушението, следва да се каже, че протокола за изпитване №773/19.06.2015г., представен от ЛЕМНА ЕКОИНВЕСТ-БЪЛГАРИЯ АД посочва датата на получаване на пробата, количеството на пробата за изпитване, мястото от което е взета с географските му данни, които са цитирани от Акредитирания –Протокол за вземане на проба №213-В/16.06.2015г., т.е. съдържанието на този протокол е цитирано в протокола от изпитването и поради това е неоснователно оплакването, че е следвало съдът да го събере и да се позове и на този протокол, за да приеме обвинението за доказано.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства еднозначно сочат, че на посочените в НП дата – 15.06.2015г. и място - с. Медникарово, общ. Гълъбово, в точка на заустване № 1 – преди заустване в р. Соколица с географски координати – N42º08ʼ08,7ʼʼ; Е260º01ʼ45,1ʼʼ, санкционираното дружество осъществява заустване на отпадъчни води от рудник „Трояново-3”с.Медникарово като не изпълнява задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните води в съответствие с изискванията на издаденото разрешително. Следователно от една страна наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно-наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга – жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото на спора, за допуснато от „Мини Марица изток”ЕАД нарушение по чл. 48, ал.1, т.3 от Закона за водите, като основание за налагане на имуществена санкция съгласно чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ.

Не е налице твърдяното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на постановеното решение - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила. При спазване изискването на чл. чл.339, ал.2 от НПК, съдът е мотивирал основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 14.04.2016 г., постановено по АНД № 243/ 2015 г. по описа на Гълъбовския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.