№374 05.01.2017 год. гр.
Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на
осми декември през две хиляди и шестнадесета
год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря
И.А. и
с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното
от съдия М. Русев КАН дело №375 по
описа за 2016 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на К.Д.К. *** против
решение №1092/27.06.2016 год., постановено по АНД №672/2016 год. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е отменено наказателно постановление
№15-1228-001990/10.08.2015 год. на
Началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, с което на К.Д.К.
е наложено административно наказание
глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ за нарушение
на разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ.
В касационната
жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено
при неправилно приложение на материалния закон, като необосновано и при
нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и 2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита че е
налице нарушение на процесуалните правила, тъй като делото е било разгледано в
негово отсъствие. Неправилно е прието от районният съд, че съществува
задължение за касатора да сключи задължителна застраховка Гражданска
отговорност. Освен това, не е съобразил, че автомобилът е бил ползван
инцидентно, във връзка с усложненото му здравословно състояние. Изложени са
също така съображения, че наказателното постановление е бил издадено извън
предвидения от закона шестмесечен срок. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени Решение №1092/27.06.2016 год., постановено по АНД №672/2016 год. по
описа на Районен съд – Стара Загора и да се отмени обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не
изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата, поради
което счита, че съдебното решение, следва да бъде отменено, а вместо него да се
постанови друго с което да се потвърди наказателното постановление.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорският районен съд се е
развило по жалбата на К.Д.К. *** против наказателно постановление
№15-1228-001990/10.08.2015 год. на Началника на група в сектор „ПП” при ОДМВР -
Стара Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №15-1990 от 11.05.2015 год. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева на основание
чл.315, ал.1, т.1 от КЗ за нарушение на разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ. От
фактическа страна, нарушението се изразява, в това, че на 11.05.2015 год. в 10.00
часа в гр. Стара Загора по ул.”Генерал Гурко” на кръстовището с ул.”Хаджи
Димитър Асенов” управлява лек автомобил „Рено клио” с рег.№СТ 7256 ВК,
собственост на Любомир К.Д., без сключена задължителна валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката на лекия
автомобил, който не е спрян от движение. След преценка на събраните по делото
доказателства Старозагорският районен съд е приел, че наказателното
постановление е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, нарушението е безспорно установено,
както неговият извършител и така и неговата вина. Направил е подробен анализ на
приложимият материален закон, и по конкретно в частта, за наличието на приетият
нов Кодекс за застраховането и съответствието на размера на наложената санкция
по новия и стария закон. Това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаването
на наказателното постановление.
Неоснователно е касационното оплакване, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, като делото е било разгледано в отсъствието
на жалбоподателят. Видно от приложената
призовка по делото, касаторът е бил призован на адреса, който е посочил в
жалбата си до Районният съд. Именно този адрес е бил посетен три пъти – на
10.04.2016 год., на 16.04.2016 год. и на 21.04.2016 год., но жалбоподателят не
е открит на адреса, нито друго лице, живущо на адреса. Тези обстоятелства са
надлежно отразени в приложената по делото призовка, от което може да се
заключи, че съдът е направил всичко възможно да призове жалбоподателят и да му
даде възможност да участва в откритото съдено заседание, за да упражни в пълен
обем правото си на защита. Доколкото призовката представлява официален
документ, то отразените в нея действия на длъжностното лице, се считат за
доказани. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че правилно
районният съд се е възползвал от дадената му от закона възможност в чл.61, ал.2
от ЗАНН и като е дал ход на делото не е извършил твърдяното процесуално
нарушение. Твърдяното в касационната жалба, че на 21.04.2016 год., в посоченият
адрес се е намирала съпругата на касаторът и е очаквала внучката им, не е
доказано по надлежен начин от една страна, а от друга страна не е оспорен
факта, че на другите две дати е имало човек на адреса, който да получи
изпратената призовка.
Неоснователно е и второто наведено касационно оплакване, че
не е призован като свидетел синът на касатора и собственик на автомобила –
Любомир К. Димитров, което доказателствено искане е направено своевременно в
жалбата. Действително съдът не се е произнесъл по това искане, но не е бил
задължен да го призове, тъй като в жалбата е посочено, че същият ще бъде
разпитан в режим на довеждане. Следователно съдът не е бил сезиран с искане да
призове свидетелят Любомир К., а само с искане да бъде допуснато и разпитано
лицето. От друга страна, искането е неоснователно, тъй като Любомир К. не е
свидетел на факта на установяване на административно нарушение, нито от друга
страна е бил свидетел и при съставянето на АУАН. Следователно същият няма
качество на свидетел в развилото се административнонаказателно производство, а
по отношение на останалите посочени в жалбата обстоятелства, същите са
доказани, видно от приетите по надлежния ред и приложените от касаторът писмени
доказателства. С тези доказателства, твърдяното в жалбата е доказано по надлежен
ред и не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства в тази
насока, с каквато цел и искането за разпит на свидетеля Любомир К..
Основателно е касационното оплакване, че задължението за
сключването на застраховката е на собственика на автомобила, но не и на неговия
ползвател. В конкретния случай обаче, касаторът е наказан за това че е управлявал МПС, за което няма сключена
застраховка гражданска отговорност от нейния собственик, но не и за това, че не
е сключил застраховката. В тази насока, относно съставомерността на поведението
на К., районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от
настоящия касационен състав.
Не изключва отговорността на К. и обстоятелството, че автомобилът
е бил използван инцидентно. Целта на сключването на договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” е застрахователят да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, при евентуално
възникнали ПТП. Именно възникването на такова ПТП, по вина на К. е било
причината и за санкционирането му за несключената застраховка. В този смисъл, инцидентното
използване на автомобила не изключва законовото задължение за управление на
МПС, за което има сключена застраховка гражданска отговорност.
Неоснователно е касационното оплакване, че наказателното
постановление е издаден извън предвидения в закона шестмесечен срок. Като дата
на издаването на наказателното постановление е посочено 10.08.2015 год., а АУАН
е съставен на 11.05.2015 год. Следователно същият е съставен в шестмесечен срок
от съставянето на АУАН и това обстоятелство не е оборено по надлежен ред от
касаторът. Не води до обратен извод и обстоятелството, че наказателното
постановление е връчено на 01.03.2016 год. Следва да се направи ясно
разграничение между датата на издаване на наказателното постановление и датата
на неговото връчване. И докато в ЗАНН има посочени преклузивни срокове за съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление, то няма такива срокове
относно връчването на наказателното постановление. Същото би имало евентуално
значение за изпълнението на наложеното административно наказание с оглед на
предвидените в чл.82 от ЗАНН давностни срокове.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице наведените
касационни основания, поради което и решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1092
от 27.06.2016 год., постановено по АНД №672/2016 год. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.