Р Е Ш Е Н И Е

№ 96 06.04.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А.

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 376 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора чрез процесуалния й представител Весела Стамболова против Решение № 1244/04.10.2016 г. по АНД № 1679/2016 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 57/12.05.2015 г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора Йордан Николов.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направения от съда извод че деянието, с което се осъществява състава на нарушението по чл.123, ал.1 от ЗМДТ представлява маловажен случай, като основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено НП № 57/12.05.2015г. на Заместник-кмета на Община Стара Загора.

Ответникът „Азимо М” ЕООД гр. Стара Загора, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на Районен съд Стара Загора да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „Азимо М” ЕООД гр. Стара Загора против НП № 57/12.05.2015 г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора Йордан Николов въз основа на АУАН № 54/07.04.2015 г. с което на „Азимо М” ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК 203178234, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, с което е осъществен съставът на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 07.04.2015 г. в Община Стара Загора при извършена проверка по подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК 2260БФ/07.04.2015 г. по регистъра на Община Стара Загора е констатирано, че „Азимо М” ЕООД е пропуснало да подаде в законоустановения двумесечен срок декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопридобит недвижим имот, находящ се на територията на Община Стара Загора, кв. Индустриален, придобит с Нотариален акт № 55, т. 4, н.д. 361/21.08.2014 г. по описа на нотариус рег. № 308. Срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 21.10.2014 г. Декларацията е подадена на 07.04.2015 г. с вх. № ДК 2260БФ/07.04.2015 г. Административнонаказващият орган е приел, че дружеството е в нарушение от 22.10.2014 г.

С обжалваното съдебно решение е отменено посоченото по-горе НП. При осъществения контрол за законосъобразност въззивния съд е приел, че описаното в съдържанието на наказателното постановление деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.14, ал.1 от същия закон, но в случая са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е за първи път, санкционираното дружество е платило процесния данък, ведно с лихвите, поради което причинените с нарушението вреди са били възстановени. Тези обстоятелства са възприети от съда като смекчаващи такива и доколкото липсвало изрично посочване или позоваване от страна на административнонаказващия орган на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е неправилно.

Спорният по делото въпрос се свежда до това може ли извършеното от „Азимо М” ЕООД нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По смисъла на посочената норма маловажен е този случай, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Наложената на „Азимо М” ЕООД гр.Стара Загора имуществена санкция се основава на разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която се наказва лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, като на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Сочените от въззивния съд обстоятелства, при които е извършено това нарушение, не могат да бъдат определени и квалифицирани като смекчаващи такива, обосноваващи извод за “маловажен случай” на деянието. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път е взето предвид от административнонаказващия орган при определяне на наложената имуществена санкция като такава в предвидения в чл.123, ал.1 от ЗМДТ минимален размер, но не е основание да бъде приложен институтът на маловажния случай. На следващо място административното нарушение, за което е санкциониран ответника по касация по своя характер е формално, а не резултатно, т.е. настъпването на вредоносен резултат не е елемент от състава на нарушението. Ето защо заплащането на дължимия данък, ведно с лихвите и съотв. липсата на вредни последици за фиска по никакъв начин не води до извод за смекчаващи отговорността обстоятелства. Достатъчно е наличието на бездействие за да възникне административнонаказателна отговорност за непредставилия декларацията в предвидения от закона срок правен субект. Възможно е да се приеме, че даден случай на неподаване на декларация с цел данъчно облагане е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова административно нарушение, като тази преценка е свързана с продължителността на закъснялото изпълнение на  задължението.  В процесния случай обаче задължението е изпълнено със закъснение от шест месеца, поради което не може да се приеме, че забавата е незначителна и се дължи на случаен пропуск. Спазването на сроковете, предвидени в закона, както и всички останали законоустановени задължения, гарантира обществения порядък. Изводи, че неподаването на декларация в регламентирания срок не следва да бъде санкционирано, в никакъв случай не води до дисциплиниране на субектите, задължени да подават такава декларация. Напротив, подобен извод и подобна практика, би довела до масово неглижиране на административните задължения, което съвсем не е целта, която законодателя си е поставил при уреждането на подобен род обществени отношения.

От събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелства, които при съобразяване на критериите по чл. 93, т.9 от НК, приложими съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк.н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, да сочат че извършеното от „Азимо М”ЕООД нарушение представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на което незаконосъобразно въззивният съд е квалифицирал нарушението като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът намира, че решението на районният съд следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на закона, а процесното НП, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1, предл. второ във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1244/04.10.2016 г. по АНД № 1679/2016 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 57/12.05.2015 г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора Йордан Николов И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 57/12.05.2015г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора Йордан Николов, с което на “Азимо М”ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК 203178234, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв., за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.