№ 4 09.02.2017 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и
седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря И.А. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа
докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело №379 по описа за 2016 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара
Загора против Решение № 354/12.10.2016 год., постановено по НАХД №1027 по описа
за 2016 год. на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ №24-000880/04.07.2016 год., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Стара
Загора срещу ЕТ”Дени - Недрет Рашит” гр. Павел баня. В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът счита, че неоснователно е
прието от районният съд, допуснато нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от КТ. Не е
налице и неяснота в срока за изпълнение на задължението за заплащането на
заплата, като е направено историческо тълкуване на разпоредбата, според което
изплащането на възнаграждението следва да се осъществява ежемесечно, с оглед и
систематичното място на посочената като нарушена разпоредба. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението и потвърждаване на отмененото наказателно постановление.
Ответникът ЕТ”Дени - Недрет Рашит” гр.
Павел баня, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. С
писмена молба процесуалният му представител адв. Моника Динева прави искане
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна и предлага
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното
решение на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е наказателно
постановление №24-000880/04.07.2016 год., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН №24-000880/06.06.2016
год., с което на ЕТ”Дени - Недрет Рашит” гр. Павел баня, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300.00 лв.
на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 във връзка с чл.414, ал.1
от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл.245, ал.1 от същия закон. Като
административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена
проверка на 02.06.2016 год. на обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван
от ЕТ”Дени - Недрет Рашит” гр. Павел баня, и по представени документи на 06.06.2016
год. в ДИТ Стара Загора, е установено, че ЕТ”Дени - Недрет Рашит” Павел баня, в
качеството си на работодател в горепосоченото предприятие, не е гарантирал
на лицето Тюркян Мюмюн Местан, ЕГН **********
изплащането на трудовото възнаграждение
за месец януари 2016 год. /в нарушение от 26.02.2016 год./ в размер на 60 на
сто от брутното й трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната,
За да отмени наказателното постановление,
Районен съд Казанлък приема на първо място, че е издадено в нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в неяснота на фактическата и
юридическата формулировка на административното обвинение. Според съда
посочената правна квалификация на деянието по чл.245, ал.1 от КТ включва две
хипотези на гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение, като и двете са
посочени за нарушени, макар и алтернативният им характер. Непълнотата на
фактическото описание се дължала на липсата на посочен размер на дължимото
брутно трудово възнаграждение за месец януари 2016 год., както и на
необосноваността на извода на АНО, че същото е следвало да бъде изплатено до 26.02.2016
год.
Така постановеното решение е правилно като краен
резултат, но не и по изложените в него мотиви.
Отговорността на ответника по касация е
анжажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която предвижда при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да
се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната. В обстоятелствената част на наказателното постановление е
посочено, че ЕТ”Дени – Недрет Рашит”, в качеството си на работодател, не е
гарантирал на лицето Тюркян Мюмюн Местан изплащането на трудовото
възнаграждение за месец януари 2016 год. в размер на 60 на сто от брутното й
трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната. Действително минималният размер на гарантираното възнаграждение се
съизмерва първо с 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и само ако е
по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. В
настоящия случай брутното трудово
възнаграждение на Тюркян Местан за месец януари 2016 год. е 600.59 лв. / видно
от посочената в НП и приложена към АНП разчетно-платежна ведомост за месец януари
2016 год./ и в този случай 60 на сто от
брутното трудово възнаграждение на Местан /360.35 лв./ е по-малко от
минималната работна заплата за този период, поради което именно размера на
минималната заплата е дължимия минимум от възнаграждението. Липсата на такава
конкретизация в обстоятелствената част на наказателното постановление обаче не
може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, затрудняващо
привлеченото към отговорност лице да разбере за какво деяние е наказано.
Правилно е прието от районният съд, че не е ясно от обстоятелствената част
на наказателното постановление, защо като дата на извършване на
административното нарушение се сочи 26.02.2016 год. Видно от приложеното към
административно-наказателната преписка допълнително
споразумение към трудов договор /лист 15 от въззивното дело/, трудовото
възнаграждение се изплаща всеки месец до 25 число. Съгласно така договореното
между страните по трудовото правоотношение възнаграждението за положения от
работника труд през месец януари е следвало да бъде изплатено до 25.01.2016г
/понеделник/, поради което датата на нарушението се явява 26.01.2016г, а не
26.02.2016г., както неправилно е прието от АНО.
Като основание за налагането на санкцията е посочена нормата на чл.415в от
КТ, но в самото наказателно постановление липсват изложени обстоятелства за
квалифициране на конкретното нарушение като маловажно такова и обосноваващи налагане на
санкция по този привилегирован състав. Не е ясно на коя дата е
прието, че е отстранено допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.245, ал.1
от КТ, както и кога и дали е изплатено дължимото трудово възнаграждение. Липсата
на тези обстоятелства в съдържанието на наказателното постановление
възпрепятстват възможността да бъде осъществен съдебен контрол относно
правилното приложение на материалния закон при определяне размера на санкцията.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателствата
не се установява по несъмнен и категоричен начин извършването от ЕТ”Дени-Недрет
Рашит” на административно нарушение по чл.245, ал.1 от КТ. Представените РКО от
10.01.2016г и 25.01.2016г. за изплащането на аванса и на заплатата за месец
януари за положения от Тюркян Местан труд, както и показанията на самата
работничка, разпитана като свидетел по въззивното дело, в които изрично
заявява, че работи от осем години във фирмата и досега не е имала неизплатени
трудови възнаграждения, сочат че работодателят е изпълнил задължението си по
чл.128 от КТ да заплати уговореното възнаграждение в установения срок, което обстоятелство
изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 245, ал.1
от КТ /предвиждаща гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение
в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от
минималната работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя/. В настоящия казус единствено
въз основа на представена ведомост за заплати за мес. януари, която не е била
подписана от работника, контролните органи са приели, че работодателят не е
изпълнил задължението си по чл.245, ал.1 от КТ, без да са изследвани обективно
и в пълнота всички обстоятелства /в т.ч. чрез проверка на други счетоводни
документи и изискване на сведения от работника за наличието на неизплатено
възнаграждение за месец януари/, релевантни за ангажиране отговорността на
ЕТ”Дени-Недрет Рашит”. Тежестта да докаже
извършването на нарушението е на административно наказващия орган. В случая
санкциониращият орган не е изпълнил задължението си да установи и докаже по
несъмнен и безспорен начин повдигнатото административно обвинение, поради което
то почива на предположения, които са фактически, правно и
доказателствено необосновани.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното
касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 354/12.10.2016 год., постановено по АНД
№1027/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.