Р Е Ш Е Н И Е № 14

гр. Стара Загора, 30.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря П.М.

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 381 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Стара Загора чрез процесуалния й представител юрисконсулт Милен Алексиев против Решение № 1303/24.10.2016 г. по АНД № 1782/2016 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 16-1228-000542/ 12.03.2016 г., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора срещу Р.Т.Х. *** жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за неизпълнени изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН с оглед липсата на пълнота при посочването на всички релевантни факти за състава на нарушението по чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Касаторът счита, че от описанието на деянието се установява, че привлеченото към отговорност лице е извършило нарушение, наказуемо по чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП, според който противоправното деяние се изразява в непропускане на пешеходец, а неописването на начина, по който това е станало, не представлява съществен процесуален порок на НП. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба Р.Т.Х. *** лично и с писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на Старозагорския районен съд като законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 16-1228-000542/ 12.03.2016 г., издадено от началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН Серия Г № 16-542/26.02.2016 г. с което на Р.Т.Х. ***, е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.119, ал. 1 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 09.02.2016 г. в 17,25 ч в гр. Стара Загора, по ул.”Георги Байданов” в посока запад на кръстовището с ул.”Одринска епопея” управлява собствения си лек автомобил „Форд” с рег. № СТ7035НН кат оне пропуска стъпилия и преминаващ пешеходец по пешеходна пътека тип 8.2.

За да отмени НП, Районен съд Стара Загора е обосновал допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при реализация на отговорноста. Според съда наказващият орган не е посочил нито една от двете алтернативни задължения на водача на МПС, регламентирани в чл.119, ал.1 от ЗДвП - да намали или да спре, за да пропусне преминаващ пешеходец. По изложените мотиви съдът е обосновал извод за ограничаване правото на защита на наказаното лице, респективно за незаконосъобразност на обжалваното НП, с оглед на което го е отменил.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е неправилно.

Отговорността на Р.Х. е ангажирана на основание нормата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ задължение при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Вмененото нарушение от фактическа страна се оснавава на непропускане от страна на водача Х. на стъпил и преминаващ по пешеходна пътека пешеходец, описано изрично в обстоятелствената част на АУАН и НП.

С оглед така повдигнатото административно обвинение от фактическа страна настоящата инстанция намира за неправилен извода на въззвивния съд, че издаденото НП е опорочено. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени в НП. Това са тези факти, свързани със законоустановеното задължение на водач на МПС да осигури предимство на пешеходеца като го пропусне, когато е стъпил или преминава по пешеходна пътека. Сред тях не е начинът за постигане на пропускането - предприемане на намаляване на скоростта или спиране, поради което неописването им в НП не препятства възможността за разбиране на обвинението и организиране на ззащина срещу него. В този смисъл не може да бъде споделено становището на районния съд за липса на съществени реквизити от съдържанието на НП и описание на обстоятелства от значение за конкретизацията на вмененото нарушение на ЗДвП.

При изведеното точно и ясно описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗДвП нарушителят несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово деяние е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. По тези съображения настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му като незаконосъобразно. Както АУАН, така и НП напълно отговарят на императивно изискуемото съдържание по чл.42 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

Няма законова пречка АУАН да бъде съставен в ден, който не съвпада с деня на извършване на нарушението, ако са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и не е изтекъл едногодишен срок от извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствие на нарушителя и на свидетелите, които са присъставли при извършване или установяване на нарушението. В конкретния случай АУАН Серия Г № 16-542/26.02.2016 г е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, който е полицейски служител. Не е налице законово регламентирана пречка свидетелите по АУАН да са служебни лица от структурата на администрацията, към която принадлежи актосъставителят. Освен това в разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП изрично е регламентирана възможността свидетел по акта да бъде и служебно лице. Следователно в процедурата по издаване на НП № 16-1228-000542/ 12.03.2016 г. от началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора не са допуснати посочените в жалбата срещу него процесуални нарушения, нито констатираното такова от първоинстанционния съд.

При постановяване на решението Старозагорският районен съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съгласно която районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.

Предвид изложеното касационното оплакване за постановяване на обжалваното решение при съществени процесуални пороци е основателно. Поради това касационният състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1303/24.10.2016 г., постановено по АНД № 1782/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.