Р Е Ш Е Н И Е

№ 5 13.02.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №384 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на „Явлена-Стара Загора” ООД против решение №1310/26.10.2016г., постановено по АНД №2422/2016г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено НП №24-001036/15.08.2016г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора с наложена касатора имуществена санкция в размер на 1500лв. за това, че на 11.07.2016г. в 15.30ч. е допуснал до работа Илияна Георгиева Карчева на длъжност брокер, без преди това да й връчи копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е приел за доказано административното обвинение въз основа на декларацията, подписана от Карчева, показанията на свидетелите на обвинението и трудовия договор от 11.07.2016г., в който е вписана датата на постъпване на работа.

С касационната жалба се твърди, че е необходимо работника реално да извършвал работа в полза на работодателя, което да се установи по безспорен начин с изложени подробни съображения в подкрепа на тезата, че на 11.07.2016г. Карчева не е престирала работна сила, а само се е запознавала с работата. От съда се иска да бъде отменено съдебното решение като постановено и в нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН поради липсата на пълно описание на нарушението, предвид препращането на чл.63 ал.2 към ал.1 на същата разпоредба от КТ, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответника Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора взема становище за неоснователност на касационната жалба с доводите, изложени в съдебното решение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При потвърждаване на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Въззивния съд е обосновал изводите си за законосъобразност на НП при съобразяване на правилата на чл.57 от ЗАНН във връзка с чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от КТ. Съгласно състава на административно наказателната разпоредба, работодателя носи отговорност при неизпълнение на задължението му по чл.63 ал.2 от КТ, състоящо се в забрана за допускане до работа на лице, на което не е връчил подписан екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по чл.63 ал.1 от същия кодекс. Разпоредбата е ясна и не оставя място за съмнение относно изискванията за описание на нарушението, а те са посочване на всички съставомерни факти, както и обстоятелствата по тяхното осъществяване. За изпълнение на състава на чл.414 ал.3 от КТ е необходимо и достатъчно допускането до работа / положителен факт/ без да са връчени документите по чл.63 ал.1 от КТ. Следователно, не връчването дори само на единия от тях води до ангажиране на отговорността на работодателя, като при допускане до работа следва да се има предвид допускането до работното място, както и еднократния акт на постъпване, с който се слага началото на изпълнението на трудовото правоотношение. Не се изисква да е установено реално изпълнение на трудовите функции. Допускането до мястото на работа, осигурява възможност за престиране на работната сила в зависимост от естеството на трудовите функции, поради което и законодателя не е забранил извършването на работата, а допускането до мястото на нейното престиране. По този въпрос граматичното тълкуване на теста не оставя място за съмнение относно целта на забраната по чл.63 ал.2 от КТ. Установено е както от декларацията на лицето, така и от текста на трудовия договор, че на работа Карчева постъпва на датата на нарушението, като към момента на установяване на този факт, не й е връчен един от изискуемите по чл.63 ал.1 от КТ документи – уведомлението до ТД на НАП за сключения договор. Не е установено по делото твърдяното от работодателя изпълнение на задължението му да уведоми НАП, но поради срив в системата не е било възможно регистрирането на трудовия договор, съответно връчване на копие на работника. Този факт не го освобождава от задължението му да спазва забраната по чл.63 ал.2 от КТ, която има значението на гаранция за трудовите и осигурителни права на работници, предвид изключването на нарушението по чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от КТ от разпоредбата на чл. 415в от същия Кодекс, което сочи и на невъзможност да се приложи института на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1310/36.10.2016 год., постановено по АНД 2422/2016 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.