Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                 

                                                                                          

            16       26.01.2017 година   град Стара Загора

 

 

                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                              

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА   

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретаря П.М.    

и с участието на прокурор Петя Драганова                                        

като разгледа докладваното от съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 386 по описа  за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

Образувано е по касационна жалба на Н.М.Х. *** против Решение № 1242/ 03.10.2016г., постановено по АНД № 1719/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление № НГ-1-23-00143335 от 08.06.2016 г. на началник отдел „ КПК” при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора, с което на Н.Х. е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 349,ал.3 от Кодекса за социално осигуряване / КСО/ за нарушение на разпоредбата на чл. 40а,ал.1 от КСО.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона  – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1  от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото й административнонаказателно обвинение и наличието на основание за санкционирането й по чл. 349,ал.3 от  Кодекса за социално осигуряване. Поддържа, че съдът не е направил цялостна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Според касатора неправилно съдът бил приел, че административното наказание е наложено в тримесечния преклузивен срок по чл. 34 от ЗАНН.Нарушението било открито на 09.12.2015 г., когато болничния лист е представен с придружително писмо от същата дата, а АУАН  е съставен на 26.05.2016 г. Твърди, че не била субект на административно наказателна отговорност , тъй като не й била възложена трудова функция да подава документи в ТП на НОИ гр. Стара Загора, а процесното пълномощно й давало само права, а не й вменявало задължения От което следвало че тя не била административно наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 349,ал.3 от ЗАНН.. С подробно изложени съображения по релевираното касационно основание моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление  № НГ-1-23-00143335 от 08.06.2016 г. на началник отдел „ КПК” при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора,

Ответникът по касационната жалба – Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора не изпраща представител и не взема становище по така подадената касационна жалба  .

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество е основателна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Н.М.Х. ***, против Наказателно постановление № НГ-1-23-00143335 от 08.06.2016 г. на началник отдел „ КПК” при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № АН-1-23-00138895 от 26.05.2016 г.., на Н. Х. на основание чл. 349, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване й  е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 40а, ал.1 от КСО. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 09.12.2015 г. в ТП на НОИ – Стара Загора с придружително писмо са представени от осигурителя документи за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване , представени от осигурените лица за месец октомври 2015 г. а именно болничен лист № Е20140842853 за периода от 22.10.2015 г. до 30.10. 2015 г. , включително за Петър Генчев Гюмюшев, издаден на 21.10.2015 г. и входиран с вх. № 166 на 21.10.2015 г.  от осигурителя в дневник по чл. 9,ал.1 от Наредбата за изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.Не бил спазен срока по чл. 40а от КСО , а именно документите за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност и трудоустрояване да се представят в съответното ТП на НОИ от осигурителите до 15 число на месеца, следващ този, през който документа за изплащане на обезщетение е издаден.

           Старозагорският  районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени  доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на Н.М.Х.  в качеството й на длъжностно лице нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.349, ал.3 от КСО, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение  по чл.349,ал. 3 от КСО. Изложил е подробни мотиви защо не следва да се приложат разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и чл. 34,от ЗАНН.                                                                                                                                                                 Настоящият касационне състав на съда намира, че решението на Старозагорския районне съд е постановено в противерочее с приложимите правни нороми

  Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

 

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът  е следвало да приеме,  че АУАН е издаден извън преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН и че е налице маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на съда в тази насока са логични  и последователни  и  е безпредметно да се преповтарят

 

      Основателно е възражението на касационния жалбоподател , че тя не е субект на административно наказателна отговорност по чл. 349,ал. 3 от  КСО. Съгласно цитираната разпоредба осигурител, който не представи в срок в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба от 100 до 1000 лв.Спорен е въпроса дали касаторката има качеството на длъжностно лице. В АУАН  и в НП е посочено , че тя заема длъжността ръководител отдел- ,упълномощено лице на „ Автобусни превози Павел Баня”. От приетото  като доказателство по делото пълномощно от 23.03.2015 г. е видно, че Х. е упълномощена от осигурителя да го представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната , да съставя подписва и предава всякакви документи. Видно от придружително писмо от 09.12.2015 Н. Х. е упълномощена да предаде изброените в писмото документи  . От горните документи не може да се направи извода, че касаторката има качеството на длъжностно лице, на което е възложено като трудова функция да представя документи по чл. 40а от КСО. Пълномощното , създава единствено права за Х., но не й вменява задължения по КСО. По делото не е представена длъжностната характеристика на Х., нито е представен трудовия й договор , от които би могъл да се направи извода че тя е длъжностно лице, на което осигурителят й е възложил като трудова функция да подава документи в ТП на НОИ гр. Стара Загора. Поради което съдът приема, че АНО не доказа , че Х. е административно наказателно лице по смисъла на чл. 349,ал.3 от КСО.  

           С оглед изложените съображения съдът намира че е налице твърдяното касационно основания, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, ведно с оспореното наказателно  постановление.

 

          Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ  против Решение № 1242/ 03.10.2016г., постановено по АНД № 1719/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № НГ-1-23-00143335 от 08.06.2016 г. на началник отдел „ КПК” при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора, с което на Н.  М.Х. е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 349,ал.3 от КСО за нарушение на разпоредбата на чл. 40а,ал.1 от КСО, като незаконосъобразно.

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                           

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

                                                                                   2.