Р Е Ш Е Н И Е

№ 18 02.02.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 396 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, подадена чрез пълномощник адв. Йоана Цачева от АК – Габрово, против Решение № 363 от 18.10.2016г., постановено по АНД № 1362/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 119 от 13.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на законово регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание. Поддържа, че съставянето на акта за установяване на административно нарушение в отсъствието на нарушителя, не релевира наличието на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита, като твърди, че в случая санкционираното лице с поведението си ясно и недвусмислено е демонстрирало нежелание да присъства при съставянето на акта. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 119 от 13.09.2016г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово.

Ответникът по касационната жалба – Д.С.Г., чрез пълномощника си по делото адв. Св. Златанов от АК – Стара Загора, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е отменил наказателното постановление. Излага допълнителни съображения за недоказаност наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Д.С.Г. *** против Наказателно постановление /НП/ № 119 от 13.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 40052/ 03.04.2016г., на Д.Г. е наложено административно наказание глоба в размер 600лв., на основание чл.81, ал.1, т.1 предл. първо от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, за извършено нарушение на чл.17, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗЗТ. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.04.2016г., 13.45ч, в защитена територия – резерват „Соколна”, част от територията на Национален парк „Централен Балкан”, Парков участък „Тъжа”, Охранителен участък Соколна, отдел 78а, с посочени GPS координати, землище на с. Търничене, община Павел баня, Д.Г. се движи пеша през резерват „Соколна”, по стара немаркирана пътека, която не е определена от Министъра на околната среда и водите за преминаване на посетители, в нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл.17, ал.2 във вр. с чл.17, ал.1, т.3 от ЗЗТ. В наказателното постановление е посочено, че маркираните пътеки за преминаване на посетители на територията на резерват „Соколна” са определени със Заповед № РД-241/ 18.04.2006г. на Министъра на околната среда и водите и са посочени в Раздел ІІ.Предписания, Глава 4.1 Зона Резервати, т.6 от Режими на зоната от Плана за управление на Национален парк Централен Балкан, приет с Решение на МС № 522/ 04.07.2001г., обн. ДВ бр.66 от 27.07.2001г.

Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, като съдържанието на наказателното постановление не отговаря но нормативно регламентираните изисквания на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В мотивите на решението са изложени съображения, че от една страна незаконосъобразно актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя, без да са изпълнени условията по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, а от друга - че неправилно деянието на санкционираното лице е квалифицирано като нарушение на чл.17, ал.2 във вр. с чл.17, ал.1, т.3 от ЗЗТ, тъй като посочените като нарушени законови разпоредби не въвеждат нито забрани, нито регламентират административни задължения, неспазването респ. неизпълнението на които да релевира административно нарушение по чл.81, ал.1, т.1 предл. първо от ЗЗТ.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Ответникът по касационната жалба Д.С.Г. е санкциониран на основание чл. 81, ал. 1, т.1, предл. първо от ЗЗТ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон. Административнонаказателното обвинение от правна страна е обосновано с допуснато „нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл.17, ал.2 във вр. с чл.17, ал.1, т.3 от ЗЗТ”. Посочената като нарушена норма на чл.17, ал.2 от ЗЗТ регламентира, че пътеките по чл.17, ал. 1, т. 3 от ЗЗТ се определят със заповед на министъра на околната среда и водите, като съответно чл.17, ал.1, т.3 от ЗЗТ предвижда като допустима и разрешена дейност в резерватите преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел.

Обоснован, правилен и съответен на закона е изводът на Казанлъшкия районен съд, че с оглед нормативното съдържание на посочените като нарушени законови разпоредби, очевидно санкционираното лице няма как да е нарушило нито разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗТ /оправомощаваща Министъра на околната среда и водите да определи със заповед пътеките в резерватите, по които се разрешава преминаването на хора/, нито разпоредбата на чл.17, ал.1, т.3 от ЗЗТ /установяваща едно от изключенията на въведения със закона забранителен режим за извършване на всякакви дейности в резерватите/. Изложените в тази връзка от въззивния съд мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни. Точното и правилно определяне съотв. посочване на нарушената материалноправна законова разпоредба т.е нормата, установяваща задължение или забрана, неизпълнението /неспазването/ на която релевира административно нарушение, е от съществено значение за законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност, която предполага преди всичко неспазване на конкретно правило за поведение, визирано в материалноправна норма. Именно нарушаването на конкретна материалноправна разпоредба определя деянието като противоправно и е основание за квалифицирането му като административно нарушение по см. на съответната административнонаказателна норма. Неправилното посочване на нарушената законова разпоредба чрез която се лимитират пределите на обвинението от правна страна и въз основа на която деянието се квалифицира като административно нарушение, не позволява формиране на еднозначен правен извод по приложението на закона при възприетото от административнонаказващия орган наличие на съставомерно деяние и нарушение по чл.81, ал.1, т.1, предл. първо от ЗЗТ.

Не се споделя единствено извода на Казанлъшкия районен съд, че при съставянето на АУАН № 40052/ 03.04.2016г. е допуснато съществено процесуално нарушение. По аргумент от нормативното разрешение, дадено с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление може да бъде издадено въпреки допуснати нередовности в АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор. Следователно не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да релевират наличието на отменително основание. Действително АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но само по себе си това обстоятелство в конкретния случай не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от приложената по делото разписка, съставена на основание чл.43, ал.5 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение е връчен на нарушителя на 16.08.2016г. и следователно АУАН и повдигнатото с него административнонаказателно обвинение, са надлежно предявени на нарушителя и по никакъв начин не са ограничени процесуалните му права вкл. да поиска събирането и/или да представи доказателства и писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. На следващо място след като АУАН е съставен на място и в деня на констатиране на нарушението и установяване самоличността на нарушителя и доколкото лицето е било уведомено, че ще му бъде съставен АУАН за това нарушение, актосъставителят не е бил длъжен изрично да покани нарушителя да се яви, с посочване на датата, часа и мястото на съставяне на акта. А и от доказателствата по делото може да се направи извод, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, е резултат от поведението на санкционираното лице. Следователно не е налице възприетото от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо изначално образуваното административно наказателно производство.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 363 от 18.10.2016г., постановено по АНД № 1362/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 119 от 13.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.