Р Е Ш Е Н И Е

№ 19 25.01.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 398 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по касационна жалба на Т.И.Г. срещу Решение № 1283/17.10.2016 г., постановено по АНД № 1210/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора. Със същото е изменено Наказателно постановление № 11-01-916- 2015/21.03.2016 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на Т.И.Г. е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 300 лева, като същата е намалена на 200 лева на основание чл. 77,ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл. 23,ал.2 от ЗСч .

В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че НП не отговаря на императивните разпоредба на чл. 57,ал.1 т.6 от ЗАНН . Посочената, като нарушена разпоредба не била съществувала вече поради промяна на нормативната уредба с приемане на нов ЗСч., считано от 01.01.2016 г. НП било издадено въз основа на несъществуващ АУАН. Твърди, че тя не била извършила нарушението, за което и било повдигнато административно наказателно обвинение. В съответствие с приложимите правни норми вземането за начет било заведено в баланса на дружеството. Релевира доводи, че ВСК на дружеството не било самостоятелен субект на правото , а целеви фонд , което дружеството поддържа.Неправилно било отразена и датата на извършване на нарушението. Средствата , което „ В и К „ удържало от своите служители за ВСК се намирали в патримониума на дружеството и правилно били отразени в неговия баланс. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Стара Загора и да отмени НП.

.

В с.з. ответникът по жалбата, редовно призован,не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба

Жалбата е подадена в срок, от страна имаща правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

. При извършената проверка на служителите на държавна финансова инспекция е установено, че на 16.03. 2015 г. Т.И.Г. с месторабота във „ Водоснабдяване и канализация” на длъжност ръководител управление „ Финансова икономическа дейност” е съставила и подписала отчет за 2014 г., който не представя вярно и честно имущественото и финансово състояние на дружеството, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал . В баланса на дружеството е осчетоводено вземане по начет на ВСК на Снежана Генова в размер на 85 093 лв .

Видно от доказателствата по делото управителят на „В и К „ е назначил ревизионна комисия със заповед № 3-646-2 от 11.11.2014 г. да извърши пълна финансова проверка на ВСК Със основа на доклада на тази комисия е осчетоводено вземане по начет ВСК спрямо лицето Борисова

Въз основа на така констатираното е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-916/05.10.2015 г., въз основа на който Директорът на АДФИ издал Наказателно постановление № 11-01-11-01-916-2015/21.03.2016 г., с което на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева на основание 77,ал1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл. 23,ал.2 от ЗСч.

За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е приел, че НП отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1 т.6 и т. 5 от ЗАНН. Изложил е подробни мотиви защо приема, че нарушението е извършено от Г.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна

Правилно районният съд е приел, че И. е субект на административнонаказателна отговорност по 77,ал.1 от ЗСч. Съгласно цитираната правна норма Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв. Жалпоподателката е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на приложената за случая адм.наказателна разпоредба. В разпоредбата на чл. 77,ал.1 от ЗСч субектът на административнонаказателна отговорност е определен от местоимението "който", т.е. субект на нарушението може да бъде всяко административно наказателно отговорно лице, като липсва разпоредба, ограничаваща кръга до ЕТ и упражняващите свободни професии лица, както и самото дружество.

Правилно съдът е приел , че НП отговаря на изискванията на чл. 57,ал.1 т. 6 от ЗАНН Смисълът на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

В случая в наказателното постановление изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на законовата разпоредба установяваща забрана, нарушаването на която релевира административно нарушение по 23,ал.2 от ЗСч. Изрично в „параграф 9 от новия ЗСч е посочено, че незавършилите административно наказателни производства се довършват по досегашния ред. Правилно съдът е приел, че АНО подробно е обяснил промяната в нормативната уредба и съставомерността на деянието и по новия закон за счетоводството. С оглед така направеното описание на нарушението в съответствие с приложимите правни норми е прието, че всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и удостоверени в НП, поради което съдът приема, че правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност не е нарушено.

При внимателен прочит на събраните по делото доказателства, касационният състав намира, че вмененото от АНО административно нарушение е осъществено от ответника. Взаимно спомагателната каса е отделно от дружеството образование. То разполага със свои органи за управление и средства, които са неделима колективна собственост. Независимо дали дружеството оказва помощ на ВСК при водене на счетоводството, средствата на ВСК са средства на нейните членове , а не на дружеството. Установените липси във ВСК могат да се търсят от нейните членове по съдебен ред, но не може дружеството да осчетоводява чужди средства, като свое вземане за начет. Борисова не е причинила вреда на дружеството, а на членовете на ВСК , които имат вземане спрямо нея. Осчетоводявайки чуждо вземане като свое, ответникът по касацията не е отразил вярно своето имуществено и финансово състояние, съставяйки отчет за финансовото си състояние към 31.12.2014 г. / съставен на дата 16.03.2015 г., която е и датата на нарушението/.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че деянието е квалифицирано правилно и наказващия орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на ответника. Наложената санкция не е съобразена с разпоредбите на ЗСч, с тежестта на нарушението и индивидуализиращите качества на нарушителя, поради което правилно районният съд е изменил размера на наложеното административно наказание „ глоба” от 300 лева на 200 лева.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция направи извода, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила .

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 221,ал.2, предложение 1 от АПК , Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1283/17.10.2016 г., постановено по АНД № 1210/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.