Р
Е Ш Е
Н И Е № 27
гр. Стара Загора, 13.02. 2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря П.М.
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 400 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния й представител главен
юрисконсулт Васев против Решение № 1281 от
14.10.2016 г., постановено по АНД № 1744/2016 г. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 193606-F204489/16.05.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД НАП – Пловдив, срещу „Импер” ООД със седалище с.
Тракия, община Опан, област Стара Загора, БУЛСТАТ 123662932. В касационната
жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено
в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т.1
от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се
изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство поради несъответствие в описанието на
данъчната фактура, посочена в АУАН и в НП. Според касатора съдът е обосновал
неправилен извод за липса на съставомерност на деянието, за което е наложена
имуществената санкция., Счита, че времето на получаване на кредитното известие
не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.182, ал.1 във връзка с
чл.124, ал.5 от ЗДДС. Поддържа също, че по-късното отразяване на кредитното
известие в дневника за покупки е довело до определяне на данък в по-малък
размер и до щета за бюджета поради несвоевременно сторниране на позвания
данъчен кредит в данъчния период, през който е следвало това да стане. По подробно изложени съображения и цитирана
съдебна практика е направено искане за отмяна на оспореното решение и за
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено така издаденото НП като
правилно и законосъобразно.
Ответникът
- „Импер” ООД със седалище и адрес на управление с. Тракия,
община Опан, област Стара Загора, черз процесуалния си
представител адв. Миневски излага
съображения за законосъобразност на обжалваното решение, въз основа на които моли
съда да го потвърди.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява частично основателна.
Районен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразно НП № 193606-F204489/16.05.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД НАП – Пловдив, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F204489/09.03.2016 г., с което НП на ответника по касация „Импер” ООД е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер
на 4203,47 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че „Импер” ООД с. Тракия, община Опан, област Стара Загора, в качеството си на
задължено по ЗДДС лице, не е отразило в дневника на покупките за данъчен период
м.август 2015г получен от него документ – кредитно известие № 3229/13.08.2015 г,
издадено от доставчик „Тайтън Машинари България” ООД, към фактура № 9900000220/
17.06.2015г . в месеца, в който е издаден, а е извършил това през месец
октомври същата година. Тъй като фактурата е включена в дневника за покупки за
данъчен период м.юли 2015г с предмет аванс, получателят „Импер” ООД е ползвал
данъчен кредит в размер на 5513.09лв. Като резултат за данъчен период м.август
2015г дружеството е имало ДДС за възстановяване в размер на 11291.56лв и ако
кредитното известие е било включено в периода м.август 2015г, ДДС за възстановяване
би бил 7088.09. Прието е, че с невключването
се е стигнало до възстановяване на данък в по-голям размер, тоест до щета на
бюджета в размер на неоснователно възстановения данък от 4203.47лв. Нарушението
е установено на 12.02.2016г в сградата на ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора
при съставяне на ревизионен доклад.
За да отмени НП,
районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело да накърняване
правото на защита на привлеченото под отговорност юридическо лице.
За такова е прието несъответствието между посочената в АУАН и в НП фактура, към
която е издадено неотразеното в срок кредитно известие. Изложени са и мотиви за
необостованост и недоказаност на административното обвинение за деянието,
вменено на „Импер” ООД, предвид по-късната дата на получаване на
кредитното известие. Според съда нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС би било
налице, ако дружеството е получило кредитното известие преди изтичане на срока
за отразяването му в дневника за покупки и въпреки това го е отразило след
изтичане на този срок. На следващо място
е изразено становище за несъставомерност на деянието, тъй като законовото
задължение било за включване в дневника на покупките само на получените от
търговеца кредитни известия, а в случая този факт не бил установен от
наказващия орган. Несъставомерност се сочи от съда и поради липса на настъпила
щета за фиска доколкото отразяването на кредитното известие през м.октомри
2015г е довело до коригиране на дължимия данък, репективно до увеличаването му
с по-малко начислената през м.август сума. По тези съображения е обоснован
извод за незаконосъобразност на НП и същото е отменено.
Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на „Импер” ООД с.Тракия е
ангажирана на основание 182, ал.1 от ЗДДС, предвиждаща регистрирано
лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води
до определяне на данъка в по-малък размер, да се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 1000 лв. От правна страна административното
обвинение се основава на чл.124, ал.5 от ЗДДС, съгласно която независимо от
ал.4 регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени,
включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
От фактическа страна е посочено, че кредитно известие №
3229/13.08.2015 г, издадено от доставчик „Тайтън Машинари България” ООД, към
фактура № 9900000220/ 17.06.2015г . не е отразено в дневника за покупки за
месеца, в който е издадено, а в дневника за месец октомври същата година.
При така цитираната нормативна уредба касационният състав не споделя
довода на районния съд за допуснато съществено нарушение в процедурата по
санкциониране на ответното дружество, обосновано с различие по АУАН и НП в
номера и датата на фактурата, към която е издадено кредитно известие №
3229/13.08.2015 г. Видно от доказателствата по преписката, верните реквизити на
фактурата са посочени в НП. Доколкото не се касае за промяна в основни факти с
характер на съставомерни елементи, нито за промяна в правната квалификация на
деянието, следва да се приеме, че по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН е отстранена
нередовността в съставения АУАН № F204489/09.03.2016 г.
Неправилно
е и становището на първоинстанционния съд по съществото на спора за
несъставомерност на деянието. По делото няма спор по фактите, а именно, че
касаторът е регистрирано лице по ЗДДС, че е получил кредитно
известие № 3229/13.08.2015 г. през м.октомври 2015г. и
че го е включил в дневника за покупки за данъчен период м.октомври 2015г.
Фактът на по-късното получаване на известието е станал известен на наказващия
орган с депозираното възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, към което са приложени
писмени доказателства за това. В съответствие със закона обаче не е взет
предвид при квалифициране на деянието като нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС,
защото не е елемент от фактическия му състав. Този извод следва от редакцията
на разпоредбата, с която е въведено безусловно задължение кредитните известия
да се отразяват в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени. За разлика от предвиденото като общо правило в ал.4, че данъчните
документи се отразяват в дневника за покупки
най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който
са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, то
ал.5 въвежда изключение само за кредитните известия очевидно поради техния
характер - издават се при намаление на данъчната основа или разваляне на
доставката. С оглед предвидения в ЗДДС специален ред за деклариране и отчитане
/включващ възможността за корекция при грешка или пропуск/ не може да се
приеме, че в противоречие със Закона за счетоводството на дданъчните субекти се
вменява задължение да осъществяват отчетността си извън хронологичния ред на
стопанските операции.
В случая безспорно нарушение е налице, доколкото има
издадено кредитно извествие през месец август 2015 г. и то не е отразено от
задълженото лице в дневниците за покупки за месец август, за който данъчен
период се отнася. Не са предприети действия по извършване на корекция по реда
на чл.126 от ЗДДС на подадените отчетни регистри и декларации за м.август
2015г, а известие № 3229/13.08.2015 г. е
включено в документите за м.октомври 2015г. По
този начин е осъществен изцяло състава на вмененото нарушение, включително с
изискуемия вредоносен резултат, изразяващ се в определяне на данъка за м.август
2015г в по-малък размер, а не в ощетяване на фиска. Обстоятелството, че през
м.октомври 2015г данъкът е коригиран в съотвествие с отразеното кредитно
известие, не променя извода за допуснато нарушение на данъчното законодателство,
а следва да бъде взет предвид при индивидуализацията на наказанието.
В тази връзка
съдът
следва да съобрази установените по делото факти с решението на СЕО от
20.06.2013 г по дело С - 259/ 12 с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива
2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност -
Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура -
Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на
вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване в
рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
- Пловдив и "Родопи-M 91" ООД по повод наложена на последното
административна санкция заради несвроевременно счетоводно отразяване и
деклариране на анулирана фактура на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС. Тъй като и
в настоящия случай се касае за неотразен данъчен документ, което е задължение,
вменено със ЗДДС и наказуемо по същата норма от ЗДДС, следва решението да бъде
съобразено с практиката на СЕО. Това е така, защото Директивата за ДДС не
предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в
нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно
постоянната съдебна практика обаче, при липсата на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на
условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите
членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те
въпреки това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи (Решение от 19 юли 2012 г. по дело
Redlihs, C-263/11). В контекста на изложеното санкциите, които държавите членки
могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да
предотвратят избягването на данъчно облагане, и по - специално за да гарантират
спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на
отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили приспадане, в
случая за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо
място, да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на
общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват
едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС
(Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak,
Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni,
C-500/10). СЕО сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция
е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както
и начинът за определянето на нейния размер (Решение по дело Redlihs). Като
извод СЕО указва, че националната юрисдикция следва да прецени - предвид
членове 242 и 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора
в главното производство, и по - специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
В настоящия
случай касационният състав на Административен съд Стара Загора, счита, че
размерът на наложената санкция надхвърля необходимото за постигане на целите,
изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчно облагане, като се има предвид, че като краен резултат, в
случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от
дължимия, а само несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат
съответните лихви, които обезщетяват държавата (в този смисъл Указание на НАП
изх. № 24-00-47/01.11.2007 г. на изпълнителния директор, което предвижда, че
като получателят на доставката упражни преждевременно правото си на приспадане
или след това коригира в посока на увеличение на дължимия ДДС, дължи само лихва
за периода, през който е ползвал данъчен кредит неправомерно. Тази дължима
лихва представлява вредата за бюджета от несвоевременното отразяване и внасяне
на данъка. Преценена в съвкупност с останалите доказателства по делото, обуславя
съобразно практиката на СЕО и общите принципи на правото на ЕС прекомерност на
санкцията и необходимост от нейното преразглеждане. В санкционната норма на чл.
182, ал. 1 ЗДДС, посочена като правно основание за ангажиране на отговорността на
дружествотоу размерът на наказанието е с минимум 1000 лв. Настоящият състав
счита, че този размер е справедливо да бъде определен като санкция за
извършеното нарушение в конкретния случай и чрез него биха се постигнали целите
на закона.
По тези съображения решението на Районен съд Стара Загора
като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено с
друго, с което да бъде изменено наказателното постановление като се намали
размера на наложената имуществена санкция на дружеството на 1000 лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК вр.чл.222, ал.1
от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1281 от 14.10.2016 г., постановено по
АНД № 1744/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, вместо което
постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 193606-F204489/16.05.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД НАП – Пловдив, с което на „Импер” ООД
с.Тракия, общ.Опан е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4203,47 лв. за нарушение на чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 1000лв.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.