Р Е
Ш Е Н
И Е
№39
21.02.2017г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: З.Д.
и с
участието на прокурора: Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 404 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Провидент Файненшъл България ООД – София, чрез
Румен Вълков – мениджър отдел „Правен и спомагателен бизнес дейности” против
Решение №308/24.08.2016г. по а.н.д. №850/2016г. по описа на Районен съд –
Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №К-15145/14.05.2016г.
на Директора на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград /РД-София/ към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите. С жалбата се претендира, че оспорваното
решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в
противоречие с приложимите материално-правни норми. Сочи се, че акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) е издаден в нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като неправилно е прието, че
нарушението е открито при извършването на проверката – 11.01.2016г., а за дата
на извършването му следва да се приеме 07.12.2015г. – датата на входиране на
писмото на потребителя в КЗП, при което тримесечния срок за съставяне на АУАН е
изтекъл на 07.03.2016г., а АУАН е издаден три дни по-късно – на 10.03.2016г.
Сочи се също, че не са съобразени изискванията на чл.18 ЗАНН, а именно, че
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно. Твърди се, че първата имуществена санкция е наложена на
основание чл.45, ал.1, вр. чл.5, ал.2, вр. чл.5, ал.1 от ЗКП, поради липса на 7
различни, задължителни според АНО, реквизити на Стандартния европейски
формуляр. Сочи се, че дори и само едно от т.нар. неприложими полета да липсваше
в Стандартния европейски формуляр, АНО би възприел това за липса на реквизит от
приложение 2 от ЗПК и съответно за основание за налагане на самостоятелна
имуществена санкция, поради което се счита, че това обуславя неправилното
приложение на чл.18 от ЗАНН. Твърди се, че втората имуществена санкция също е
наложена на две напълно отделни основания – на основание чл.45, ал.1, вр.
чл.11, ал.1, т.11 и т.20 от ЗПК. Заявява се, че чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК
изисква погасителния план към договора за кредит да съдържа датите на плащане
на погасителните вноски, които дати били напълно определени на страница 1,
букви „И” и „Й” от договора за потребителски кредит. Сочи се, че никъде в ЗПК
няма разпоредба, определяща формата на погасителния план, а само съдържанието
му, към което процесния договор за потребителски кредит се придържа изцяло.
Заявява се, че чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК съдържа изискване за посочване на
лихвения процент на ден при упражняване правото на отказ от кредита, но това
изискване е неприложимо при фиксиран лихвен процент по договора за кредит,
какъвто е случая. Сочи се, че дори и това изискване да е приложимо, то в случая
отново не е спазен принципа на чл.18 ЗАНН, тъй като една обща санкция е
наложена за две отделни нарушения. По отношение на липсата на извършено
нарушение по чл.5, ал.2, вр. чл.5, ал.1 от ЗПК се поддържа, че законодателят не
изисква и не задължава кредитора да представи на потребителя информация за
неприложимите условия на кредита, а само такава информация, съответстваща на
предлаганите от кредитора условия/продукти. По отношение на липсата на
нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК се сочи, че датите на плащания са напълно
определени на стр.1 от Договора за кредит, като в буква „И” е посочена датата
на първото седмично плащане”, а в буква „Й” е посочен избрания от потребителя
ден от седмицата, в който се дължат плащанията. Предвид, че в договора за
кредит многократно е посочено, че срокът на кредита е в седмици и плащанията се
извършват на седмични вноски, то всеки би могъл да разбере кои са датите на
погасяване на вноските. По отношение на липсата на нарушение на чл.11, ал.1,
т.20 от ЗПК е посочено, че при упражняване на право на отказ от потребителя в
законосутановения 14-дневен срок, кредиторът не начислява никакви лихви на
потребителя, поради което и няма как да бъде посочено размера на лихвения
процент на ден с съответствие с изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, още
повече, че съгласно процесния договор за кредит лихвения процент е фиксиран,
докато смисъла на посочената разпоредба е да посочи процентът на ден при плаващ
лихвен процент. Предвид на всичко изложено се моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло оспорваното решението и вместо него да постанови друго,
с което да отмени изцяло процесното наказателно постановление.
Ответникът
по касация Комисия за защита на потребителите, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител по делото. По делото е депозиран
писмен отговор, с който се твърди, че касационната жалба е неоснователна и
немотивирана. Твърди се, че е неправилен довода на касатора, че АУАН е съставен
извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро
от ЗАНН поставя определянето на тримесечния срок за съставяне на АУАН в
зависимост от момента, в който нарушителя е открит, а в конкретния случай това
е станало на 11.01.2016г. – датата, на която е извършена проверката в офис на
касатора и е установено, че наведените в жалбата на потребителя факти,
отговарят на обективната действителност. Сочи се, че безспорно в процесния
договор за потребителски кредит не са се съдържали подробно описаните в НП
задължителни по закон реквизити и с това санкцинираното лице е извършило
нарушение на чл.11, ал.1, т.11 и т.20 от ЗПК, за което правилно му е ангажирана
отговорността на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. Заявява се, че съгласно ал.2 на
чл.5 от ЗПК информацията по ал.1 се предоставя във формата на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
съгласно приложение №2, което е конкретния случай не е направено. Твърди се, че
не е налице твърдяното нарушение на чл.18 ЗАНН, тъй като точка първа и втора на
НП не са описани множество нарушения, а две отделни нарушения, за които са
наложени две отделни имуществени санкции. Предвид на изложеното моли съда да
остави в сила решението на РС – Казанлък.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради
което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Провидент Файненшъл
България ООД – София против наказателно постановление №К14145 от 14.05.2016г. на
Директора на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград /РД-София/ към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите, с което въз основа на АУАН
№15145/10.03.2016г. на дружеството са наложени административни наказания
„имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл.45, ал.1, вр чл.5,
ал.2, вр. ал.1 от ЗПК и „имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание
чл.45, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.11, т.20 от ЗПК.
От
фактическа страна административните обвинения се основават както следва:
Посочено
е, че нарушението е извършено на 01.10.2015г. в гр.Казанлък.
II. При
извършения анализ на договора за потребителски кредит №592816889 от
01.10.2015г. се установило, че договорът не съдържа: погасителен план, съдържащ
информация за датите на плащане на погасителните вноски; информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвите съгласно чл.29, ал.4 и 6,
както и размера на лихвения процент на ден. С посоченото деяние е посочена за
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11, т. 20 от ЗПК.
Посочено
е, че нарушението е извършено на 01.10.2015г. в гр.Казанлък.
С
обжалваното съдебно решение, Районен
съд Казанлък е потвърдил посоченото
наказателно постановление. Прието е, че разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗПК
задължава кредитора или кредитния посредник информацията по ал.1 да се
предостави във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение 2. Стандартен
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е бил предоставен
на Славчо Атанасов Славов на 01.10.2015г., но той не отговаря на този от
приложение 2 от Закона за потребителския кредит, както правилно е приел АНО. С
решението е прието също, че в договора за потребителски кредит от 01.10.2015г.
в букви от „Е” и „Й” е посочен общия размер на дължимата сума, срока на
договора в седмици, размера на седмичното плащане с изключение на последното,
размера на последното плащане и деня от седмицата, в който се дължи плащането.
В разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК обаче се изисква и договора за
кредит задължително да включва погасителен план. Според решението разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК предвижда договора за кредита да съдържа наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срок в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6, както и за размера на лихвения
процент за ден. Прието е, че в чл.14 от договора за кредит е предвидено, че
клиента има право да се откаже от него в срок от 14 календарни дни от
подписването му като в 30 календарни дни следва да изплати изцяло кредита, а
при така посоченото не става ясно за потребителя дали следва да погаси
главницата и лихвата съобразно изискването на чл.29, ал.4, както и дали няма да
се съберат обезщетения в нарушение на разпоредбата на чл.29, ал.6 от Закона за
потребителския кредит.
В
решението на Районен съд – Казанлък са изложени съображения за липса на
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Прието е, че от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства – показанията на св.Елена Гунчева и
протокол за проверка на документи №К0772288 от 20.01.2016г. е установено, че
нарушението е констатирано при извършена проверка на 11.01.2016г., а АУАН е
съставен на 10.03.2016г. следователно тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е
спазен. Изложени са съображения за липса на предпоставки за приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в разглеждания случай.
Решението
на Районен съд Казанлък е правилно.
На
първо място въззивния съд е изложил подробно мотиви относно липсата на
нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, които настоящата инстанция
изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря. Само за пълнота следва
да се отбележи, че по-краткия давностен срок от три месеца по чл.34, ал.1 от
ЗАНН се прилага от откриване на нарушителя, а не от извършване на нарушението,
когато се прилага едногодишния срок. Този срок от три месеца се прилага и
тогава, когато контролния орган установи едновременно признаците на нарушението
и съответния нарушител. В случая установяването на административното нарушение
и нарушителя е станало именно на 11.01.2016г., когато е извършена проверката на
дружеството-жалбоподател, т.е. тогава, когато контролните органи са проверили
вече предоставената им от сезиралото ги лице информация и са стигнали до
извода, че е налице противоправно, виновно и наказуемо деяние. Следователно
наведените в касационната жалба доводи за неспазване на срока, предвиден в
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН се явяват неоснователни.
Съдът
намира за неоснователни направените в касационната жалба възражения за
неправилно приложение на чл.18 ЗАНН, тъй като първата имуществена санкция била наложена
на основание чл.45, ал.1, вр. чл.5, ал.2, вр. ал.1 от ЗПК, а в случая са налице
7 задължителни според АНО реквизити на стандартния европейски формуляр, като за
всяко от тях е следвало да се наложи отделно административно наказание.
Санкционната разпоредба на чл.45, ал.1 от ЗПК не предвижда отделно наказание за
липсата на всеки един от реквизитите на стандартния европейски формуляр, а едно
общо – за неспазване на предоставената информация за потребителските кредити,
съдържащи се в този формуляр. Същото важи и по отношение на възражението за
втората наложена имуществена санкция, която според касационния жалбоподател е
за две отделни нарушения. Тук отново санкционната разпоредба на чл.45, ал.1 от
ЗПК не предвижда отделно наказание за всяка от изброените в чл.11, ал.1 от ЗПК
27 точки, а едно общо – за неспазване на чл.11, ал.1 от ЗПК. Реквизитите,
изброени в чл.11, ал.1 в 27 точки от ЗПК не са свързани с първото изискване по
чл.11, ал.1 от ЗПК за „разбираем език”, а с второто – съдържанието на договора.
Неспазването на който и да е реквизит, един или повече, води до едно нарушение
– неспазване на изискуемото съдържание на договора по чл.11, ал.1 от ЗПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.1 преди потребителят да е обвързан от предложение или
от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитния
посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Съгласно
ал.2 от същия текст информацията по ал.1 се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно приложение №2. В материалите на въззивното производство е
приобщен стандартен европейски формуляр подписан от Славчо Атанасов Славов на
01.10.2015г. При сравнението обаче на този формуляр с формуляра приложение №2
към чл.5, ал.2 от ЗПК се установява, че в първия липсват няколко реквизита,
които са подробно описани в санкционния акт и които настоящия съдебен състав
счита за ненужно да повтаря. Същевременно, разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК
предвижда административно наказание за извършено нарушение на чл.5 същия закон.
А в случая санкционираното дружество не е предоставило в цялост информацията от
стандартния европейски формуляр приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, с което е
извършило административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, за което основателно
е санкционирано от АНО, а районният съд с решението си правилно е потвърдил
това наказание. Касае се за обективна, безвиновна отговорност, осъществена от дружеството-жалбоподател.
Досежно
нарушението на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК касационният жалбоподател сочи, че
датите на плащане са напълно определени на стр.1 от Договора за кредит, като в
буква „И” е посочена датата на първото седмично плащане, а в буква „Й” е
посочен избрания от потребителя ден от седмицата, в който се дължат плащанията.
Изискванията на т.11 от чл.11, ал.1 от ЗПК обаче са погасителния план да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски и др., които не се съдържат в процесния договор.
Следователно налице е нарушение на изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК и основателно АНО е наложил административно наказание, а районният
съд с решението си правилно е потвърдил това наказание.
Неоснователни
се явява доводите на касационния жалбоподателя и за липса на нарушение по
чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Съгласно този текст договора за потребителски кредит
следва да съдържа и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срок в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихва съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и размера на
лихвения процент на ден. Както е посочил в решението Районния съд в чл.14 от
договора за кредит е предвидено, че клиента има право да се откаже от него в
срок от 14 календарни дни от подписването му като в 30 календарни дни следва да
изплати изцяло кредита. В тази връзка правилно районният съд е преценил, че не
става ясно за потребителя дали следва да погаси главницата и лихвата съобразно
изискването на чл.29, ал.4, както и дали няма да се съберат обезщетения в
нарушение на разпоредбата на чл.29, ал.6 от ЗПК. Освен това според настоящия
съдебен състав в разпоредбата не е предвидено, че това изискване важи само за
договор за кредит при плаващ лихвен процент, но не и за фиксиран, както се
твърди в касационната жалба. В случай, че това беше така законодателят изрично
щеше да го уреди, като отрази в текста на закона, че случая се отнася само за
договори с фиксиран лихвен процент. Предвид изложеното съдът намира, че е
налице и последното от вменените на санкционираното дружество нарушение и
правилно районният съд е потвърдил с решението си санкцинния акт, с който е
наложено наказание за това нарушение.
С оглед изложените
съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 308/24.08.2016г. по а.н.д.№ 850/2016г. по описа на Районен съд - Казанлък.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.