Р Е Ш Е Н И Е

№ 36 02.03.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 418 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Емил Илиев, старши юрисконсулт при Изпълнителна Агенция по Рибарство и аквакултури, с пълномощно от изпълнителния директор на Валентин Вълков против Решение №73 от 25.10.2016год. по НАХД №141 / 2016г по описа на Районен съд гр. Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №23-046/17.05.2016г на Началник отдел „Рибарство и контрол —Южна България” гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” /ГДРК/ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касационния жалбоподател, съдът неправилно е приел, че е допуснато нарушение в хода на производството по издаване на НП, а именно, че в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН актът за установяване на нарушението не е връчен на нарушителя. Посочен е като неправилен и противоречащ на закона извода на съда за допуснато нарушение на чл.40 и чл.43 от ЗАНН обстоятелството, че свидетелят, с чийто подпис е оформен отказа е възприел отказа на нарушителя да подпише и получи акта по сведения на две други лица, актосъставител и свидетел по съставянето на акта. От анализ на разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН жалбоподателя прави извод, че не се изисква свидетеля по чл.43 ал.2 да е присъствал при съставянето и предявяването на АУАН. Сочи доказано, че свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН в случая е бил в района на деянието, като е прибирал използвания и забранен риболовен уред. При предявяването на съставения акт нарушителят се е запознал и е вписал в него писмените си възражения по чл.44 ал.1 от ЗАНН. От това и по аргумент, че връчването на екземпляр от акта следва по време предявяването на акта, каквото е удостоверено с подписа на нарушителя, прави извод, че в производството по съставянето на акта не са допуснати нарушения, а правото на защита, е било осигурено и в случая упражнено. Обосновава, че констатирането на отказа на нарушителя да му бъде връчен екземпляр от АУАН е допустимо да бъде визуално възприето и от актосъставителя и свидетеля по акта, както е в случая, както и че отказът на последния да му бъде връчен екземпляр от акта и да се подпише за това, не обективира порок на производството. По подробно изложени съображения иска отмяна на оспореното решение с произтичащите от това последици.

Ответникът по касационната жалба Т.Д.Д. в писмен отговор и лично в съдебно заседание заема становище, че решението на Гълъбовския районен съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба, като по изложените в нея съображения предлага съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което са процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Т. Делев Д.,***, против Наказателно постановление № 23—046 от 17.05.2016г издадено от Началник на отдел „Рибарство и контрол” Южна България, гр.Пловдив към ГДРК при ИАРА, с което на основание АУАН № В 2481 от 08.04.2016г на Т.Д. е наложено административно наказание глоба на основание чл.73 ал.1 от ЗРА за това че на 08.04.2016г около 11:51ч, на яз.Розов кладенец извършва риболов с 1 бр.въдица с макара и монтиран на влакното маломерен мрежест уред тип парашут, потопен във водата, в работно положение, нарушение на чл.35 ал.1 т.7 от ЗРА, както и на основание чл.90 ал.1 от ЗРА е постановено отнемане на 1 бр.телескопична сгъваема въдица с макара и синя корда, навита на макара, крокодиле — телескопична въдица.

За да отмени посоченото НП с оспореното решение №73/25.10.2016г, Гълъбовския районен съд е приел, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на разпоредбите относно връчването на акта за установяване на административното нарушение, а именно — актът не бил връчен. Отказът на лицето да подпише акта може да бъде удостоверено от свидетел на отказа /чл.43 ал.2 от ЗАНН/, той според мотивите следва да е различен от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отказът на Т. Делев Д. бил оформен с подписа на св.М.Чобанов, който обаче не е видял фактически отказ, а се е доверил на колегата си С.Стоянов, актосъставител. Поради това, че именно той /Чобанов/ е посочен като свидетел на отказа, а не го е удостоверил по безспорен начин, съдът е приел, че не е налице отказ на нарушителя да подпише и получи акта, т.е.нарушението е довело до ограничаване на правото на защита.

Решението на Гълъбовския районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Настоящия състав на АС Стара Загора не споделя изложените от РС Гълъбово съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, обуславящи незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Невръчването на нарушителя на акт за установяване на административното нарушение действително би било съществено нарушение на процесуалните правила, но в случая такова нарушение не е допуснато в хода на развилото се административнонаказателно производство, приключило с издаването на процесното НП. Съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите, посочени в него и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В случая актът е бил предявен на Д., същият се е запознал и е вписал в акта възраженията си, като е положил подпис /чл.44 ал.1 пр.първо ЗАНН/. Нарушителят не е положил подпис в графата. Според чл.43 ал.2 когато нарушителят откаже да подпише акта това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Целта на нормата на чл.43 ал.2 ЗАНН е да осигури възможност лицето, посочено като свидетел на отказа на нарушителя да бъде призовано за да свидетелства за този факт. Неправилно отказът на Д. е бил оформен с подписа на М.Чобанов, който е признал, че не е бил там, за да може да види, че „господинът отказва да подпише акта”, а е разбрал за отказа от колегата си. Отказът, като релевантен и в случая факт обаче няма пречка да бъде установяван и с други доказателства и доказателствени средства. Няма опора в закона становището, че свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 от ЗАНН — по извършване, по установяване на нарушението (ал.1 на чл.40) и по съставянето на акта (ал.2 на чл.40). Отказът на Т.Д. да подпише акта е несъмнено доказан от събраните доказателства. Разпитания като свидетел по делото Иван Шиков— свидетел на нарушението и по установяването му, е заявил при разпита му в съдебно заседание на 12.09.2016г: „като му написаха акта, Тошо не го подписа. Каза, че няма да го подпише, защото не бил той и въдицата не е негова”. В същия смисъл са и показанията на св.Стоянов: „той отказа да подпише акта”. Следователно макар да не е оформен надлежно, отказът на сочения като нарушител да подпише графата подпис на АУАН, е установен и доказан факт. С това се опровергава посоченото в мотивите на съдебния акт допуснато съществено нарушение по издаването на НП.

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе процесуално основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства; кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени; въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Съдът не се е произнесъл по същество на спора, като не е формирал изводи за осъществяването на обективния и субективен елемент на извършеното административно нарушение от 08.04.2016г, вменено на Т.Д.. При липса на възможност такива установявания да направи касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора. Делото, след отмяна на обжалваното решение, следва да се върне на РС Гълъбово за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №73 от 25.10.2016год. по НАХД №141 / 2016г по описа на Районен съд гр. Гълъбово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.