Р Е Ш Е Н И Е

№ 48 23.02.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар И.А.

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 422 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 1346 от 14.11.2016г., постановено по АНД № 1875/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-001454 от 02.06.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Поддържа че неправилно съдът е приел, че не са посочени и фактически не са описани всички обстоятелства от съставомерен характер, при които и било извършено нарушението и че административнонаказателното обвинение не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление 16-1228-001454 от 02.06.2016г.

Ответникът по касационната жалба – В.Г.Ж., чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, като издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в явно несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение. Твърди и че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на вмененото нарушение по ЗДвП, като основание за налагане на административно наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на В.Г.Ж. *** против Наказателно постановление /НП/ № 16-1228-001454 от 02.06.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г180937/ 30.05.2016г., на В.Ж. е наложено административно наказание глоба в размер 150лв., на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. първо и второ от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.05.2016г., в 12.30ч., в гр. Стара Загора, на ул. „Калояновско шосе” до база „Лукойл” в посока запад, В.Ж. управлява л.а с рег. № СТ5517ВН, собственост на Живко Ж.Ж., като при включване в движението по път 66037 км. 5+000, не спазва условието на ПЗ Б-2, не пропуска движещия се по пътя в посока юг товарен автомобил с рег. № Н2370ВН с прикачено полуремарке с рег. № Н7256ЕЕ и с предна лява част на МПС блъска ремаркето в преден мост. Допуска ПТП с материални щети по МПС и ремаркето.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и формална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа и правна страна. В мотивите към решението са изложени съображения, че в наказателното постановление не са посочени всички обстоятелства от съставомерен характер, при които е било извършено нарушението. Съдът е приел и че липсва конкретна цифрова квалификация на вмененото във вина на В.Ж. нарушение, тъй като не е конкретизирана в необходимата степен посочената като нарушена законова разпоредба. Въз основа на което съдът е направил извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и представляващи абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение на закона.

Не споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т. на съставомерните му признаци и посочените като нарушени законови разпоредби. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая В.Ж. е санкционирана на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП водач на МПС, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 /в т.ч. нарушение по чл.179, ал.1, т.5 – неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението/, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че на 30.05.2016г., в 12.30ч., в гр. Стара Загора, на ул. „Калояновско шосе” до база „Лукойл” в посока запад, В.Ж. управлява л.а с рег. № СТ5517ВН, като при включване в движението по път 66037 км. 5+000, не спазва условието на ПЗ Б-2, не пропуска движещия се по пътя в посока юг товарен автомобил с рег. № Н2370ВН с прикачено полуремарке с рег. № Н7256ЕЕ и с предна лява част на МПС блъска ремаркето в преден мост. Допуска ПТП с материални щети по МПС и ремаркето. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване на административното обвинение от правна страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, регламентираща, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

С оглед на така направеното описание на нарушението от фактическа страна и административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, по която е подведен под отговорност ответникът по касация, очевидно е, че не е налице приетата от съда липса на описание на конкретните обстоятелства, с които не е било съобразено поведението на санкционираното лице. Всички съставомерни фактически обстоятелства, предвид квалификацията на деянието като нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, са посочени в наказателното постановление. Противно на приетото от въззивния съд, изрично е описано с какво точно не е съобразено поведението на водача на МПС, в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП /при включването в движението по път 66037 км. 5+000, не спазва условието на ПЗ Б-2 и не пропуска движещия се по пътя в посока юг товарен автомобил/. Несъстоятелно е и предявеното от съда изискване за посочване в съдържанието на НП на „следващото се поведение от посочения пътен знак, което е следвало да съобрази жалбоподателката по време на движението си”. Като водач на МПС, В.Ж. е длъжна да знае предписанията на пътните знаци и в частност следващото се дължимо поведение при наличието на пътен знак Б-2.

Необосновано е и приетото от съда, че „описателната част на наказателното постановление не кореспондира с приложените от наказващия орган санкционни норми”. Направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.

Действително, доколкото нормата на чл.6, ал.1 от ЗДвП регламентира няколко самостоятелни изисквания към участниците в движението в т.ч. към водачите на МПС /да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата; със светлинните сигнали; с пътните знаци и с пътната маркировка/, в наказателното постановление при посочване на нарушена законова разпоредба, цифрово не е конкретизирано кое точно предложение на чл.6, т.1 от ЗДвП наказващият орган е приел, че е нарушено. Това обаче, с оглед на направеното фактическо описание на нарушението, не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП и представляващо основание за неговата отмяна. С посочването, че В. Ж. управлявайки лек автомобил при включването в движението по път 66037 км. 5+000, не спазва условието на ПЗ Б-2, не пропуска движещия се по пътя в посока юг товарен автомобил, очевидно по никакъв начин не ограничено правото на защита на санкционираното лице от гл.т. на това да разбере кое точно изискване по чл.6, т.1 от ЗДвП не е изпълнило.

С оглед на гореизложеното направеният от въззивния съд, че са допуснати съществени формални нарушения на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, е неправилен.

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани доводите на ответника по касационната жалба за материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на съставомерно от обективна и субективна страна деяние и основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност - основателността на тези възражения ще следва да бъде преценена при разглеждането на делото по същество от районния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1346 от 14.11.2016г., постановено по АНД № 1875/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.