Р Е Ш Е Н И Е

№37 28.02.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №426 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на С. Петков К. от гр. Симеоновград срещу Решение №1278/14.10.2016 год., постановено по АНД №1403/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К, № 1076725, издаден от ОД на МВР Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Жалбоподателят твърди, че издаденият фиш противоречи на Тълкувателно постановление №1 от 26.02.2014 год. на ВАС по тълк. Дело №1/2013 год. Излага съображения, че в електронния фиш не е посочено точно мястото на извършване на нарушението, а заснетото превишаване на скоростта е станало в присъствието на контролен орган. Това предполагало и приложението на общия ред за реализирането на административнонаказателната й отговорност, чрез съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление. При установяването на извършеното от негова страна превишения на скоростта, не е бил поставен пътен знак Е24, който да сигнализира водача за осъществяваният контрол на скоростта на движение. На следващо място излага съображения, че не е достатъчно конкретно посочено мястото на нарушението. Според К., неправилно е прието от районният съд, че TFR1-M е одобрено и изпитано по надлежния ред и че е минало последваща проверка, тъй като е налице промяна в законодателството и след 24.03.2015 год. е следвало да мини нова проверка, освен тази извършена на 18.02.2015 год. В производството пред районния съд не са били събрани всички искани от жалбоподателят доказателства и по специално да се определи вида и типа на използваният скоростомер. Не е бил разпитан и полицейският служител, който е бил в служебния автомобил и е задействал автоматизираната техническа система. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, № 1076725 издаден от ОД на МВР Стара Загора.

Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на С. Петков К. срещу електронен фиш серия К, №1076725, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 06.11.2015 год., в 15.07 ч. път І-5, км. 251+9 в с. Средец, общ. Опан, лицето управлява в посока юг-север МПС „Митсубиши колт” с рег.№Х 3046 АХ при ограничение на скоростта 50 км/ч, в населено място, заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс -3 км със скорост 78 км/ч при максимално допустима 50 км/ч и превишение на скоростта 28 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на К. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение, включително и мястото на извършване е инидивидуализирано в необходимата и достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на мястото на контрол, географските му координати. Това го е мотивирало да потвърди издаденият електронен фиш.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

На първо място следва да се отбележи, че в настоящето съдебно производство на съдебен контрол подлежи постановеното решение на Районен съд Стара Загора, респективно дали установеното въз основа на събраните по делото доказателства, съответстват на отразената в издаденият електронен фиш фактическа обстановка и дали по отношение на тях е приложен правилно материалният закон. На контрол подлежат и процесуалните действия на районния съд, както и дали същите са ограничили правото на защита на жалбоподателят. Ето защо, съдът намира за нужно да отбележи, че не следва да коментира по никакъв начин развитите от касационният жалбоподателя хипотези, какво би случило при едно или друго обстоятелство или при наличието на един или друг факт, които евентуално биха могли да са налице. Доколкото те не са елемент от фактическата обстановка обосновала налагането на административното наказание на К., същите не подлежат на обсъждане от настоящият състав. Следва също така да се отбележи, че следва да се оставят без коментар обидните квалификации, с които жалбата изобилства, като е необходимо да се отбележи, че е недопустимо такива изрази и вулгарни сравнения да бъдат използвани пред съд.

На първо място, съдът намира, че за нуждите на настоящето съдебно производство, с оглед на изложените оплаквания в касационната жалба, следва да се изясни законовото понятие за автоматизирани технически средства и системи, по смисъла на и за нуждите на Закона за движението по пътищата. Същите, съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП, са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Неоснователно е наведеното от касатора, оплакване че електронният фиш противоречи на тълкувателното решение на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1, т.4 от ЗСВ, При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, а нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ регламентира, че те са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В този смисъл изложените доводи за неправилност на цитираното от касатора тълкувателно решение не могат и не следва да бъдат обсъждани от настоящия състав. Следва обаче да се отбележи, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год., постановено по тълкувателно дело №1/2013 год. на ВАС е постановено съобразно действащата към момента на приемането му нормативна уредба, която впоследствие е променена, поради което и в този му вид, тълкувателно решение е неприложимо в настоящия момент.

Касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Както вече се каза, тази поцедура е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на ОДМВР – Стара Загора на датата на извършването му - 06.11.2016 година, а електронния фиш е оспорен, като жалбата е депозирана с писмо с пощенско клеймо на 19.12.2016 год. Следователно, в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден в законоустановения шестмесечен срок, считано от датата на заснемане на нарушението.

Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Неоснователни са оплакванията, изложени в касационната жалба относно задължителното съдържание на електронния фиш и в частност, описанието на териториалната структура. Касае се за материално правна разпоредба, за чието приложение съдът следи, но не е в компетентността нито на районния съд, нита на касационната инстанция да осъществи контрол по отношение на съответствието на разпоредбата с Конституцията на Република България или с други закони. Като териториални структури по смисъла на ЗМВР са единствено и само Областните дирекции на МВР, по аргумент от чл.37, ал.1, чл.42 и чл.45 от ЗМВР. Териториалните подразделения на главните дирекция в МВР, са териториални звена съгласно закона, а не структура. В този смисъл, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е ясна и непротиворечива и в съдържанието й следва да се посочи съответната областна дирекция на МВР, на територията на която е установено превишението на скоростта.

Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не е инициирано от ответника по касация. Предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е налице неустановеност на нарушението. От АНО са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4835 на Български институт по метрология и Протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол №4-49-15/18.02.2015 год., от които се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип „TFR1-M“ с № от ДР 4835 е одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка, т.е. че е било изправно към датата на процесното нарушение. При установена изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни. Неоснователно е и оплакването че, процесната мобилна система за видеоконтрол е следвало да преминава нова проверка, след измененията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2015 год. Действително такива изменения са налице, но това не води до автоматичния извод, че получилите удостоверение за експлоатация устройства подлежат на нов метрологичен контрол. Законодателят не е предвидил, че срокът на заварените разрешения за експлоатация на устройства, губят своето действие и тези устройства подлежат на нова първоначална проверка. От друга страна, горецитираната наредба въвежда изискванията за издаването на разрешение за експлоатация на съответното устройство на територията на Република България, каквото разрешение използваното от контролните органи по пътищата в конкретния случай автоматизирано техническо средство притежава. Не е предмет на делото изследването на техническите параметри, на които следва да отговаря устройството за да получи съответното удостоверение за експлоатация. Доколкото по делото е налице удостоверение от Българският институт по метрология, че използваната мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип „TFR1-M“ е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835 /лист 26 от НАХД №76/2016 год. на РС Стара Загора/, както и наличието на протокол за първоначална проверка /лист 27/ и последваща такава, след ремонт /лист 28/, предполага и техническата годност на системата за заснетото на 06.11.2015 год. превишение на скоростта на управляваният от С.К. моторно превозно средство.

Участъкът в който се осъществява контрол на скоростта на движение, следва да бъде предварително обозначен. В конкретния случай, знакът е бил преносим и е бил поставен преди мястото на контрол, видно от приложеният по делото протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 25.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, както и с приложената по делото снимка, удостоверяващи поставянето на знака на дата 06.11.2016 год. в 14:14:36 ч.. От страна на ответника по касация е представена пълната преписка по издаденият електронен фиш, включително и протокола по чл.10, който е с рег.№7851. В протокола е посочен началния и крайния час на работа, както и номерата на клипа /10259/. Именно въз основа на този клип №10259 в 15.07 часа, в който е отразено констатираното от страна на касатора административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС над допустимата скорост. Видно от снимката, пътния знак е поставен непосредствено преди участъка за контрол, в съответствие с разпоредбата на чл.133а, ал.3 от Наредба №18 от 23.07.2001 год. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци и отговаря на законовите изисквания за такъв знак, съгласно приложение 11 б.в към същата наредба.

Мястото на контрол е посочено като такова и в сайта на МВР. Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, службите за контрол по пътищата, имат право да използват технически средства за установяване на нарушенията на правилата за движение, а т.8 въвежда задължение за обозначаване чрез поставянето на пътни знаци, оповестяването в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. В изпълнение на това свое задължение, е поставен и преместваемия пътен знак, предупреждаващ за осъществявания контрол на скоростта. Същият не е стационарен, т.е. закрепен неподвижно в посочения пътен участък. В контекста на гореизложеното е изпълнено законовото изискване за предварително информиране на водачите на МПС, за местата за контрол и техните права не са накърнени по никакъв начин – веднъж е посочено мястото в сайта на МВР, а от друга страна е поставен и пътен знак, предупреждаващ за осъществявания контрол. От друга страна, ежедневно в сайта на ОД на МВР – Стара Загора се оповестяват мястото където ще се извършва контрол на скоростта в съответния ден. Доколкото от датата на установяването на административното нарушение /06.11.2015 год./ до настоящия момент, е минало доста време, тази информация не е налична в сайта, но всъщност няма и задължение за нейното съхраняване за какъвто и да е било период.

Мястото на извършване на нарушението е посочено в достатъчна степен на конкретност. Посочен е пътят по който се е движила касаторът, километърът на който е засечено превишението на скоростта, населеното място, поради което и не е накърнено по никакъв начин правото му на защита. Не е нарушение и обстоятелството, че в издаденият електронен фиш не е посочено мястото, където е бил разположен знакът, относно осъществяваният контрол на скоростта на движение, както и на какво разстояние се е намирал същият от патрулния автомобил. Това обстоятелство, не е предвидено като задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш, поради което и не е задължително посочването му.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените в посочената норма стойности. В случая става въпрос за движение в населено място, при установено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 100 км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 31 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 28 км/ч в полза на водача). В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВА В СИЛА Решение №1278/14.10.2016 год., постановено по АНД №76/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.