Р Е Ш Е Н И Е

№58 07.03.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №428 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” гр. Габрово против решение №403/07.11.2016г., постановено по АНД №1311/2016г. по описа на РС Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №115/01.09.2016г. издадено от Директор на дирекция „НПЦБ” гр. Габрово с наложена на А.А.А. глоба в размер на 600лв. на основание чл.81 ал.1 т.1 предл. първо от ЗЗТ за това, че на 03.04.2016г. в 13.45ч., в защитена територия – резерват Соколна, част от територията на НБЦБ, Парков участък Тъжа, охранителен участък Соколна, отдел 78а, на място с GPS координати N42,40,28.4 Е25,08,17.5”, 751м.н.в., землище на село Търничени, община Павел Баня, А.А.А. се движи пеша през резерват Соколна, по стара немаркирана пътека, която не е определена от Министъра на околната среда и водите за преминаване на посетители, в нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл.17 ал.2 вр. с чл.17 ал.1 т.3 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/. Маркираните пътеки за преминаване на посетители на територията на резерват Соколна са определени със Заповед №РД-241/18.04.2006г. на Министъра на околната среда и водите, и са посочени в Приложение №3.1.3 към Плана за управление на НПЦБ 2016-2015г., приет с Решение №195 от 24 март 2016г. на МС, обн. в ДВ бр.26/01.04.2016г.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е приел, че действително наказаното лице се е намирало на пътека, която не е определена за посетители, съгласно Заповед №РД-241/18.04.2006г. на Министъра на околната среда и водите, както и че факта на пребиваването му е достатъчен за осъществяване на административното нарушение, установено от показанията на свидетелите на административното обвинение, но при налагане на наказанието е допуснато съществено нарушение на правото на защита, състоящо се в следното: в АУАН е вписана като нарушена разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, докато в НП е вписано, че са виновно нарушени чл.17 ал.2 вр. с чл.17 ал.1 т.3 от ЗЗТ. Горното несъответствие е съществено, тъй като в двата акта са посочени за нарушени две отделни разпоредби, които препращат една към друга, нов АУАН същата е посочена непълно, като не става ясно коя от всички забрани, въведени с чл.17 ал.1 от ЗЗТ е нарушена. В НП е посочена за нарушена тази на чл.17 ал.2 от ЗЗТ, която не въвежда забрана, а гласи, че пътеките по ал.1 т.3 се определят със заповед на Министъра на околната среда и водите.

С касационната жалба се иска отмяна на въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на ЗАНН и на ЗЗТ, тъй като жалбоподателя, видно от въззивната му жалба, ясно е разбрал в нарушаването на кое правило е обвинени, а именно, че в резерват е допустимо движението само по маркирани пътеки. Това правило е въведено с разпоредбата на чл.17 ал.1 т.3 от ЗЗТ, а самите пътеки са определени със заповедта на Министъра на околната среда и водите по силата на чл.17 ал.2 от ЗЗТ. Посочването на тези разпоредби в НП внася яснота в административното обвинение и не пречи да се организира защитата срещу него. Именно с цел конкретизирането на вписаната в АУАН разпоредба на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, в НП е посочена конкретно т.3 и ал.2 от същата норма. Касатора счита, че съдът е проявил прекален формализъм при отмяна на наказателното постановление до степен, изключваща правилото на чл.53 ал.2 от ЗАНН – налагане на наказание и при допусната нередовност в АУАН. Обосноваността на обвинението следва не само от текста на НП, но и от всички доказателства към административно-наказателната преписка.

От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответника А.А.А., представляван от адвокат Златанов иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, тъй като липсват обективните и субективни елементи от състава на вмененото му нарушение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При отмяна на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на въззивното съдебно решение.

Приетото от съда противоречие между правното обвинение по АУАН и по НП се установява от текста на разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, която гласи: В резерватите се забраняват всякакви дейности , с изключение на: 1. тяхната охрана, т.2 посещения с научна цел, т.3 преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; 5. потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Съгласно чл.17 ал.2 пътеките по ал. 1, т. 3 се определят със заповед на министъра на околната среда и водите. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, въвеждаща забрана за всякакви дейности, което означава, че е забранено и описаното в този акт и в НП поведение на наказаното лице, а именно преминаване по пътека, която не е маркирана. За вярната правна квалификация на установеното от контролните органи местонахождение на А.А.А. е било необходимо и достатъчно в НП да се посочи като нарушена забраната, въведена с чл.17 ал.1 от ЗЗТ. Вписването на т.3 вр. с ал.2 от разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗТ е довело до противоречие в правното обвинение, защото хипотезата представлява изключение от забранените дейности, чието евентуално съществуване е в тежест на наказаното лице, ако твърди, че се е движил в разрешена за посещаване пътека. Не е проявен формализъм от страна на РС Казанлък, тъй като съответствието между право и факти е особено съществено изискване за законосъобразност на административното наказание, предвид правната му природа на основна гаранция за правото на защита.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №403/07.11.2016 год., постановено по АНД1311/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.