Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                

    № 49      07.03.2017 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                              

                                                                                                                        

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                   Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар  И.А.      

и с участието на прокурор Константин Тачев                                         

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело  № 432 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

 

   Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” – Митница Пловдив, против Решение № 375 от 24.10.2016г., постановено по АНД № 1184/ 2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 611/ 2016г. от 01.08.2016г., издадено от Началника на Митница Пловдив.  

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила. Поддържа, че доколкото нарушителят е имал възможност да подаде писмено възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение, обстоятелството, че към момента на съставянето на акта не му е предоставена възможност да направи възражения или да даде обяснения, не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. По съображения за фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административно наказателното обвинение за извършено от Д.Д. нарушение по чл.126 от ЗАДС,  е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 611/ 2016г. от 01.08.2016г. на Началника на Митница Пловдив.  

 

   Ответникът по касационната жалба – Д.Й.Д., чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е постановил отмяна на издаденото от Началника на Митница Пловдив Наказателно постановление № 611/ 2016г. от 01.08.2016г. Излага допълнителни съображения за процесуалната и материалната незаконосъобразност на наказателното постановление.

 

     Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебното решение с материалния закон, намира за установено следното:

        

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

                        Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Д.Й.Д. ***, против Наказателно постановление № 611/ 2016г. от 01.08.2016г., издадено от Началника на Митница Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 62/ 22.04.2016г., на Д.Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 783.78лв., на основание чл.126 от ЗАДС, като на основание чл.124, ал.1 от същия закон са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението.  Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основа на това, че при извършена на 23.02.2016г. проверка от служители на сектор „Митнически мобилни групи” в ЦМУ, е установено, че в частен имот, собственост на Д.Д.,***, Д.Д. държи акцизни стоки – 9бр. пластмасови туби с вместимост от по 11л всяка, пълни догоре с течност с мирис на алкохол с осреднено алкохолно съдържание 43.2% vol. и 9бр. пластмасови туби с вместимост от по 10л всяка, пълни догоре с течност с мирис на алкохол с осреднено алкохолно съдържание 43.2% vol. или общо 189л дестилатен алкохолен продукт – ракия, с действително алкохолно съдържание по обем 42.9% vol., без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила. В мотивите към решението са изложени съображения, че лишаването на нарушителя от възможността да направи възражения и да даде обяснения към момента и при съставянето на АУАН, следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, имащо за последица ограничаване правото на защита на санкционираното лице и представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. 

 

Решението е правилно, но не по всички изложени в него мотиви.    

 

Не се споделя извода на въззивния съд, че неотразяването в съдържанието на АУАН на предоставена на нарушителя възможност  да направи възражения или да даде обяснения към момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, представлява съществено нарушение на регламентираните процесуални правила. Законът за административните нарушения и наказания нормативно установява изисквания, които да гарантират и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административно наказателното производство, в т. ч правото да се запознае със съдържанието на АУАН; да направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, които обяснения /възражения/ да бъдат включени като част от съдържанието на акта съгласно чл.42, т.8 от ЗАНН; да направи възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства и т. н. В случая привлеченото към отговорност лице се е запознало със съдържанието на АУАН № 62/ 22.04.2016г. и с повдигнатото с акта административнонаказателно обвинение, както и с правото му да подаде писмени възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като липсват данни дори и като индиция, че е било лишено от възможност да направи възражения или даде обяснения към момента на съставянето на акта. Действително само по себе си неупражняването от Д. Д. на правото й по чл.44, ал.1 от ЗАНН не може да се презумира „липсата на намерение” на лицето да направи възражения или да даде обяснения към момента на съставянето на АУАН, доколкото законът регламентира като самостоятелно процесуално право /независимо и отделно от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН/ правото на нарушителя да направи възражения или да даде обяснения при съставянето на АУАН, които да бъдат включени в съдържанието на АУАН. Константна е обаче съдебната практика, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които сочат на вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или които съществено накърняват правото на дееца да участва в административно наказателното производство и обективно са довели до ограничаване правото на защита  на санкционираното лице, могат да релевират наличието на отменително основание. В случая доколкото от една страна „лишаването на нарушителя от възможността да направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН” не е доказано, а от друга страна не се установява нарушаване на останалите правно регламентирани процесуални изисквания при съставянето на АУАН, обезпечаващи пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса, възприетото от въззивния съд нарушение /дори и да е налице/, не следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Наказващият орган обаче не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин всички релевантни факти, обуславящи ангажирането на административно наказателната отговорност на Д.Д. на основание чл.126 от ЗАДС. Съгласно посочената разпоредба на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000лв. За наличието на съставомерно от обективна страна деяние по чл.126 от ЗАДС и съответно за налагането на санкция при прилагането на посочената административнонаказателна разпоредба, на първо място следва да бъде установено и доказано дали стоката е акцизна такава и дължи ли се акциз, за заплащането на който законът изисква удостоверяването със съответния документ. Според чл.2, т.1 от действащия ЗАДС, на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки. В случая намереният в частен имот, собственост на Д.Д., общо 189л дестилатен алкохолен продукт – ракия, с действително алкохолно съдържание по обем 42.9% vol., е етилов алкохол по смисъла на чл.9, т.1 от ЗАДС. Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е определена в чл.31, ал.1 от ЗАДС. В т.5 и т.6 на посочената разпоредба е регламентирана акцизната ставка за етилов алкохол, каквато е процесната ракия, като размерът на акциза е диференциран в зависимост от това дали алкохолът е произведен в специализиран малък обект за дестилиране или не. В първия случай акцизът е 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол /по т.6/, а във втория – 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол /по т.5/.

За разлика от действащия ЗАДС /ДВ, бр.91 от 15.11.2005г., в сила от 01.01.2006г./, регламентиращ, че всяко произведено количество алкохол подлежи на облагане с акциз, то съгласно Закона за акцизите /обн. ДВ бр.19/ 02.03.1994г. и в сила от 01.04.94г. до 01.01.2006 г./, за производителите-физически лица на ракии за домашно потребление, са предвидени облекчения в акцизния режим, като в чл.2, т.3 от ЗА са посочени конкретни количества на семейство, неподлежащи на облагане. В тази връзка административнонаказващият орган е бил длъжен да събере доказателства кога са произведени откритите в имота на физическото лице количества алкохол. Това е било необходимо за обосноваване от фактическа и правна страна от една страна на дължимостта на акциза за цялото или за част от съхраняваното количество алкохол, а от друга – относно основата и ставката за изчисляване на дължимия акциз, които пряко се отразяват на размера на наказанието. В случая тези правнорелевантни факти не са установени със съответните доказателства.

                         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

           С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                   Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 375 от 24.10.2016г., постановено по АНД № 1184/ 2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 611/ 2016г. от 01.08.2016г., издадено от Началника на Митница Пловдив.  

                     

        Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                                                      

 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                        

 2.