Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 16.03.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 433 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, против Решение от 17.11.2016 г., постановено по АНД № 1276/ 2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 16-0284-000177 от 01.03.2016г., издадено от Началника на РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с наложено на ответника по касация административно наказание глоба в размер на 400 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за допуснато съществено нарушение на материалния закон – чл.3 ал.1 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, които са приложени неправилно при постановяване на обжалваното въззивно съдебно решение за отмяна на наказателното постановление. Излагат се съображения против доводите на РС Казанлък, че в НП е било необходимо да се уточни, че административно наказателната разпоредба на чл. 315 ал.1 т.1 вр. с чл.249 т.1 от КЗ са отменени, за да е ясно административното обвинение от правна страна. Касатора се позовава на задължението на водачите на МПС да знаят, както закона действал към момента на извършване на нарушението, така и последвалите негови изменение. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – В.Д.К., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С Решение № 17.11.2016 г., постановено по АНД № 1276/ 2016 г. Казанлъшкият районен съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № 16-0284-000177 от 01.03.2016г., издадено от Началника на РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с наложено на ответника по касация административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.11.2015г. около 15:43 часа в с. Горно Черковище на ул. Христо Ботев като водач на лек автомобил Трабант 601, с рег. № СТ 4842СВ, в посока запад-изток е управлявал собствения си лек автомобил като водачът не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на нарушението.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че при правната квалификация на деянието е допуснато нарушение на чл.57, ал.1,т. 6 от ЗАНН, тъй като разпоредбите на чл.315 ал.1 т.1 вр. с чл.249 т.1 се съдържат в отменения Кодекс за застраховането / ДВ бр.102 от 23.12.2015г/, който е бил в сила към датата на извършване на нарушението – 28.11.2015г., но не и към датата на издаване на НП – 01.03.2016г., когато е в сила новия КЗ. Според РС Казанлък, АНО е бил длъжен да посочи, че налага наказание по силата отменените разпоредби от КЗ, на основание чл.3 ал.1 от ЗАНН.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В ал.2 на чл.3 от ЗАНН е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Посочената норма визира случаите, когато в периода между извършване на нарушението и влизане в сила на издаденото за него НП, се измени разпоредбата, установяваща съставомерните елементи на деянието, въз основа на които същото се квалифицира като административното нарушение или се измени вида и/или размера на предвидената за това нарушение санкция – тогава следва да приложи този закон, който се явява “по-благоприятен” за нарушителя.

В случая ответникът по касация е санкциониран на основание действалата към датата на извършване на нарушението разпоредба на чл. 315, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането /отм., ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. Към датата на съставяне на АУАН № 16-0284-000177/ 18.02.2016г. и издаване на НП №16-0284-000177 от 01.03.2016г обаче е в сила нов Кодекс за застраховането /обн. ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ който по идентичен с отменения КЗ начин регламентира императивното задължение за собственика на МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” /чл. 483, ал.1, т.1 от действащия КЗ/. Неизпълнението на това задължение е предвидено като съставомерно деяние – нарушение по административно наказателния състав на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, наказуемо с глоба в размер на 250лв. /за физическите лица/. При съобразяване с правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН, АНО е следвало да ангажира административнонаказателната отговорност на В.Д.К. на основание чл. 638, ал.1,т.1 от КЗ /ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, явяваща се по-благоприятен за нарушителя закон предвид намаления размер на наказанието. Като е посочил разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, която вече не е била част от действащото законодателство и съответно не представлява валидно правно основание за ангажиране на административно наказателна отговорност и респ. за налагане на административнонаказателни санкции, административно-наказващият орган е издал наказателното постановление при неправилно приложение на материалния закон.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 422/17.11.2016г., постановено по АНД № 1276/2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.