Решение по Наказателно дело 436/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№61 06.03.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №436 по описа за 2016

год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Г.Н.Г. против решение №32/26.10.2016г., постановено по АНД №323/2016г. по описа на РС Чирпан, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-060/06.06.2016г. издадено от Началник отдел „Рибарство и Контрол-Южна България”, Пловдив към ГД „Рибарство и контрол” гр. Бургас при ИАРА гр. София, с наложена на касатора глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, за това, че на 14.05.2016г. около 14.20ч. на язовир Воловарово, община Чирпан, землище на село Гита, извършва любителски риболов посредством три броя въдици, потопени във водата в работно положение, с монтирани две куки със закачена стръв царевица. Риболова се извършва през пролетно-летния размножителен период, забранен със Заповед № РД09-217/15.04.2016г. на Министъра на земеделието и храните, което представлява извършване на нарушение на чл.32 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. С наказателното постановление е отнет един брой шаран, върнат обратно във водата.

За да потвърди наказателното постановление РС Чирпан е приел за доказано отправеното административно обвинение въз основа на свидетелските показания на актосъставителя Стоянов и свидетеля по извършване на нарушението Чобанов, както и предвид представената по делото Заповед № РД09-217/15.04.2016г. на Министъра на земеделието и храните, с т.4 от която е забранен улова на риба на пролетно-лятно размножаващите се риби в зависимост от надморската височина на рибностопанските обекти в страна, както следва: то 15.04.2016г. до 31.05.2016г. в рибностопанските обекти, намиращи се до 500м надморска височина. В мотивите подробно са развити съображения, че надморската височина на язовир Воловарово е всеобщоизвестна, а именно до 500м., а съгласно разпоредбите на чл. 32 ал.3, 4 и 5 от ЗРА, Министъра на земеделието и храните определя, чрез общ административен акт, параметрите на забраната за риболов по чл. 32 ал.1 от същия закон. Въззивния съд е дал отговор и на всички въведени с въззивната жалба оплаквания против законосъобразността на наложеното административно наказание, а именно годността на АУАН с оглед липсата на адрес и ЕГН на свидетеля –очевидец на нарушението, както и риболов на риби, които не се размножават през пролетно-летния сезон. В решението е посочено, че липсата на адрес и ЕГН на свидетеля по акта не е съществено процесуално нарушение на изискванията за съставяне на АУАН, и същото не представлява пречка за издаване на НП. На следващо място, съдът е взе предвид, че фактите, описани в АУАН не са оспорени от жалбоподатели, а освен това са и доказани от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като твърдението за улов на щука, която не е пролетно-лятно размножаваща се риба не е установено по делото от разпитаните двама свидетели на защитата. Приложение №1 към чл.32 ал.1 от ЗРА, на което се позовава наказаното лице също забранява улова на пролетно-лятно размножаващи се шаранови риби в периода от 15.04. до 31.05 за водни обекти с надморска височина до 500метра.

С касационната жалба се поддържат изложените и във въззивната жалба оплаквания против законосъобразността на наказателното постановление, като се излагат доводи за постановяване на съдебното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по делото не е разпитан третия посочен от защитата свидетел, а вместо това е заличен, поради не явяването му и при отсъствие на жалбоподателя. Възразяване се и против обосноваността на извода на съда, че разпитаните свидетели на защитата са със съставени АУАН и издадени НП по повод на извършван риболов на същото място и дата, като свидетелстват в полза един на друг като приятели, поради което и не е дадена вяра на техните показания. Въз основа на това оплакване се иска от съда да бъде върнато делото за ново разглеждане след отмяната на съдебното решение, алтернативно да се отмени и наказателното постановление като се приеме, че при потвърждаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон. За това касационно оплакване са наведени доводи, че Министъра на земеделието и храните не може, чрез заповед да изменя законовата регламентация на приложение №1 към чл.32 ал.1 от ЗРА.

Ответника ГД „Рибарство и контрол” гр. Бургас, призована чрез отдел „РК” гр. Пловдив, оспорва касационната жалба с подробни доводи в писмен отговор, депозиран в установения 14-дневен срок от връчването й. Иска се от съда да приеме, че решението на РС Чирпан е постановено без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, ограничаващи правото на защита, а ЗРА, както и ЗАНН са приложени правилно при потвърждаване на НП, като в съответствие със смисъла на законите е прието, че липсата на ЕГН на свидетеля по акта не представлява пречка за налагане на административно наказание, а с т. ІV от Заповед № РД09-217/15.04.2016г. на Министъра на земеделието и храните разрешава риболова в посочения период само в язовирите на територията на област Стара Загора, които са конкретно изброени и находящи се в землищата на Казанлък и Мъглиж.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При потвърждаване на наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на въззивното съдебно решение.

Съдът е заличил неявилия се трети свидетел Илиян Златков Методиев, посочен от наказаното лице, чийто разпит е поскан за установяване на същите обстоятелства, за които са допуснати и разпитани другите двама свидетели на защитата– Тенко Тенев и Стамо Стамов, а именно, че отнетния и върнат във водата шаран не е уловен от Г.. Поради това, настоящия състав на касационната съдебна инстанция не счита, че спрямо наказаното лице е допуснато съществено нарушение на правото му на защита, защото са разпитани двама, от посочените трима, свидетели за установяване на едни и същи факти. Правилно въззивния съд е намерил, че делото не следва да се отлага, за да се разпита и неявилия се трети свидетел Методиев за обстоятелства, за които вече са събрани гласни доказателствени средства. При обсъджане на показанията на Стамов и Тенев, съдът е взел предвид всички факти, сочещи на заинтересованост на свидетелите – приятели и нарушители, които са изнесени пред съда от тях самите, и потвърдени от свидетелите на обвинението по отношение на съставените актове на Тенев и Методиев. В показанията си свидетеля Тенев заявява, че с Г. са приятели и ходят заедно за раба, а на посочената дата са били на язовир Воловарово, заедно с Методиев, когато са дошли и проверяващите органи, според него, точно заради приятеля му Г., заяждали се с тях, като съставили актове на Тенев, на Г. и на заличения свидетел Методиев. В показанията на Тенев се казва още, че и Стамо също е бил с тях, като той е ловил с блесна и на неговота въдица имало шаранче, но в същото време твърди, че проверяващите не били извалили въдиците им, за да видят какво има, каква риба се ловили, тъй като тогава хищника бил разрешен. Свидетеля Стамов твърди, че шаранчето, което е отнето, било негово и закачено на куката на блесната, за да лови щука, както и че на язовира имало още 20-30човека, но само на Тенко и на Г. съставили актове. Според него шарана се хваща на царевица, на хляб, на червей, а щуката на блесна и на малка рибка. Свидетелите на обвинението излагат пред съда, че са накарали Г. и другите лица с него да извадят въдиците от водата, за да ги проверяват и са установили, че и тримата имат уловени шарани, включително и свидетеля, който е заличен – Илиян Методиев. За свидетеля Стамов са заявили, че не знаят откъде се е появил, като на язовира са съставили актове на Г., на Методиев и на Тенев, което съответства са казаното от Тенев за същото обстоятелство. Нещо повече изяснява и защо Стамов твърди, че шарана е бил негов, а именно не е бил с другите трима към момента на проверката и на него не му е съставен акт. Съпоставката между показанията на двете групи свидетели относно възприетите от тях факти изяснява и обективната истина, като противоречието сочи на поддържана защитна теза, а именно ловихме щука, а не шаран, като възприетия от контролните органи е само за стръв, въпреки теглото от около 1.5-2кг. Следва да се каже, че във въззивната жалба Г. твърди, че проверяващите са донесли отнякъде шарана, а свидетеля Стамов не поддържа тази теза, заявявайки, че всъщност шарана е негов, но за да бъде върнат във водата би следвало да е изваден от куката на блесната му, което опровергава показанията на Тенев, че проверяващите не са извадили въдиците им. Тази допълнителна съпоставка е достатъчна за опровергаване на посоченото в касационнатат жалба оплакване за необоснованост на въззивното съдебно решение при постановяване на което не е допусанто и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.32 ал.1 от ЗРА във водните обекти по чл.3, ал.1 т.1 и т.2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване, съгласно приложение №1, но времевите и териториални параметри на забраната се променят, чрез заповед на Министъра на земеделието и храните, с която по силата на чл.32 ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗРА може: да се променя началната и крайната дата или да се увеличава срока на забраната по приложение №1 с до 30 дни, при нетипични промени в климатичните условия / ал.2/; в технологичните обекти забраната по ал.1 се въвежда за срок от 20 до 45 дни ежегодно със заповедта на министъра / ал.3/; да се изключат от обхвата на забраната определени водни обекти/ал.4/, да се променя началната дата, крайната дата или да се увеличават сроковете на забраната за определени водни обекти, съобразно с надморската височина и климатичните особености на региона / ал.5/, която е приложима към настоящия случай. Следователно забраната по чл.32 ал.1 от ЗРА има конкретни времеви и териториални параметри, които Министъра на земеделието и храните определя, а приложение №1 сочи периода на размножаване на рибите и другите водни организми. Съгласно т.4 от Заповед №РД09-217/15.04.2016г. на Министъра на земеделието и храните, улова на пролетно-лятно размножаващи се риби в рибностопанските обекти в страната с надморска височина до 500метра е забранен в периода от 15.04.2016г. до 31.05.2016г., което съвпада и с нормата на т.5 вр. с буква Г от приложение І към чл.32 ал.1 от ЗРА, според което във водни обекти с надморска височина до 500метра в същия времеви отрязък е забранен улова на пролетно-лятно размножаващи се риби, сред които е шарана. Следователно не е налице противоречие между закона и акта от по-ниска степен, издаден от Министъра на земеделието и храните. През посочения период е допустимо да се лови риба в посочените в същата заповед водни обекти в община Мъглиж и Казанлък, но не и в община Чирпан.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32/26.10.2016 год., постановено по АНД 323/2016 год. по описа на Чирпанския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.