Р Е Ш Е Н И Е № 56

гр. Стара Загора, 22.02. 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря И.А.

и в присъствието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н..дело № 15 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Гюрля-39” ООД с. Горно Черковище против Решение № 412/11.11.2016 година, постановено по НАХД № 1076 по описа за 2016 година на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-000950/07.07.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, като същото е изменено в частта относно размера на наложената имуществена санкция. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства и направените от него възражения и е обосновал неправилен извод относно формалната законосъобразност на процесното НП. Оспорват се фактическите и правните изводи относно наличието на елементи на трудово правоотношение между дружеството касатор и лицето Нада Михайлова Стефанова. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – ДИТ Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконснулт Мутафова заявява, че оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на КРС като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП 24-000950/07.07.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-000950/07.06.2016 г., с което на „Гюрля-39” ООД с. Горно Черковище, община Казанлък, ЕИК 201675180, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:

При извършена проверка на 18.05.2015 г. в 07,45 ч, на „Гюрля 39” ООД – регистриран земеделски стопанин, на обект „Розов масив” на границата между землищата на с. Шипка и с. Шейново, община Казанлък, собственост на „Биоланд България” ЕООД, предоставило за ползване розовото насаждение на „Гюрля 39” ООД с договор от 01.10.2015 г., и на 07.06.2016 г. в ДИТ Стара Загора по представени писмени официални документи, е установено, че „Гюрля 39” ООД, в качеството си на работодател, урежда от 10.05.2016 г. и до момента на проверката с договор от 15.10.2015 г. в горепосоченото предприятие и на горепосочения обект отношенията на предоставяне на работна сила с лицето Нада Михайлова Стефанова, ЕГН **********. В НП е посочено, че Нада Михайлова Стефанова полага труд от 10.05.2016 г. на проверявания обект с работно време от 06,30 до 10,30 часа, уговорено възнаграждение и длъжност – берач, деклалирано от лицето при проверката на обекта на 18.05.2016 г., и работно място – проверяваният обект, като отношенията при предоставяне на работна сила не са уредени като трудови правоотношеия, включително и на основание чл. 414а, ал. 1 от Кодекса на труда, независимо от наличието на елементите на трудово правоотношение.

При осъществения контрол по законосъобразност Районен съд Казанлък приема, че в хода на производството административното обвинение е доказано по безспорен начин. Отхвърлено като неоснователно е възражението на жалбоподателя относно нередовности при връчаването на АУАН. По отношение на размера на наложеното наказание съдът е счел за необходимо да намали размера му с оглед характера на полагания труд и с оглед обстоятелството, че земеделското производство се подпомага от държавата. По тези съображения съдът е изменил процесното НП в частта относно размера на наложената санкция, намалявайки я от 300 лв. на 100 лв.

Така постановеното решение е неправилно.

Касационният състав не споделя направения от районния съд извод за формална законосъобразност на обжалваното НП, тъй като от данните по делото се установява, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения още при съставяне на АУАН.

Една от функциите на АУАН е обвинителна - повдига обвинение срещу лицето, посочено като нарушител за конкретно осъществен състав на административно нарушение. Поради това от момента на съставянето му за лицето, посочено като нарушител, възниква признатото му от Конституцията на Република България и законите на Република България право на защита по обвинението, което кореспондира със задължението на актосъставителя да обезпечи възможността за ефективното и пълноценното му упражняване.

Трайната съдебна практика приема, че когато АУАН е съставен срещу юридическо лице, следва да бъде предявен на всички представляващи го физически лица, ако е предвидено, че те го представляват пред трети лица заедно. Жалбоподателят е търговско дружество с ограничена отговорност и това се установява от справка в Търговския регистър. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя. При няколко управители, всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружествения договор предвижда друго. В настоящия случай е предвидено, че дружеството се представлява от двамата управители в условията на съвместност без изключения. Актосъставителят би следвало да е запознат кои са управителите на посоченото дружество (още повече, че информацията за търговските дружества в Търговският регистър е публична и общодостъпна, като съобразно чл. 23, ал.4 от Закона за търговският регистър, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър) и е следвало да изпълни задълженията си по чл.43 и 44 от ЗАНН като връчи акта и на двамата управители на дружеството, доколкото за да е налице валидно правно действие от страна на дружеството е необходимо да е налице ясно изразена воля и от страна на двамата управители. Със съставянето и връчването на АУАН № 24-000950/07.06.2016 г в присъствието само на единия управител, не може да се приеме, че е осигурено надлежното участие на търговското дружество в административнонаказателното производство.

Неоснователно е касационното оплакване, че НП не е връчено по надлежния ред и това опорочава целия административнонаказателен процес. НП е изпратено с известие с обратна разписка на адреса и седалището на дружеството, който е и негов адрес за кореспонденция. Този начин на изпращане е допустим от закона, както и връчването на лице, упълномощено да получава книжа от името на юридическо лице. По делото няма данни за ненадлежно учредена представителна власт на подписалото се за получател на НП лице. От друга страна ненадлежното връчване може да рефлектира само върху преценката за допустимост на жалбата срещу НП с оглед подаването й в срок, а в настоящия случай тя е приета за редовна и разгледана по същество.

Не се споделя в цялост касационното оплакване за липса на пълно описание на нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Всъщност в обстоятелствените части на акта и НП са описани всички констатирани факти и обстоятелства при извършената проверка от една страна, а от друга са намерили отражение всички съставомерни елементи от фактическия състав на твърдяното административно нарушение, което е обикновено съобразно проявената степен на обществена опасност. Трябва да се отбележи обаче, че като основание за налагането на санкцията е посочена нормата на чл.415в от КТ, уреждаща маловажни случаи на нарушения натрудовото законодателство, но в обстоятелствената част на НП не се съдържат никакви мотиви за приложението на тази разпоредба - кога е отстранено нарушението и защо се приема липса на настъпили вредни последици за работника. Следователно не е налице изискуемата връзка между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, което винаги представлява абсолютно основание за отмяна на НП доколкото влияе на организирането на адекватна защита срещу повдигнатото обвинение.

На следващо място от събраните по делото доказателства,не може да се обоснове изводът на съда , че дружеството е следвало да уреди отношенията си с лицето, извършващо услугата „ бране на розов цвят” като трудово-правни. По делото са приложени и приети като доказателства граждански договор от 15.10.2015 год., от който е видно, че „Гюрля 39”ООД предоставя за ползване на Нада Михайлова Стефанова розови насаждения с площ от 2 дка, находящи се в землището на гр. Шипка. С молба от 14.06.2016 г. управителят на „Гюрля 39”ООД е представил в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, писмени доказателства /копие от трудов договор и справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ/, които да се приложат към съставения АУАН №24-000950/07.06.2016 год. Видно от трудовия договор, същият е сключен на 10.05.2016 год. /осем дни преди извършването на проверката/ и урежда предоставянето на работната сила на Нада Михайлова Стефанова за бране на розови насаждения за кампания 2016г. При наличие на така приобщените писмени доказателства към преписката административнонаказващият орган е следвало да изпълни задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН като извърши преценка с оглед направените възражения и разследване на всички спорни обстоятелства. Приложеният от наказаното юридическо лице трудов договор става част от административната преписка и релевира липсата на извършване на административно нарушение от касатора. Същият обаче не е обсъден от наказващия орган нито самостоятелно като документ, удостоверяващ уреждането на отношенията между „Гюрля 39”ООД и Нада Михайлова Стефанова като трудови, нито във връзка с представения граждански договор от 15.10.2015г между същите лица. Посоченото процесуално бездействие от страна на касатора за изясняване на действителната фактическа обстановка има за последица необоснованост на извода за осъществено от „Гюрля 39”ООД съставомерно деяние по чл.1, ал.2 от КТ. Освен това в хода на съдебното производство също не са събрани доказателства за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време, от които да се направи извод, че лицето полага труд в условията на трудово правоотношение без надлежно документално оформяне.

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № 24-000950/07.07.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора и го е изменил само в частта за наложеното наказание, Районен съд Казанлък е постановил акта си при неправилно приложение на материалния закон. Касационното оплакване в този смисъл е основателно и това налага съдебното решение да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 412/11.11.2016 година, постановено по НАХД № 1076 по описа за 2016 година на Районен съд Казанлък,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-000950/07.07.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на „Гюрля-39” ООД с. Горно Черковище, община Казанлък, ЕИК 201675180, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на трудакато незаконосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.