Р Е Ш Е Н И Е

№72 28.02.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: С.Х.

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 19 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.Г.Г. *** против Решение №1384 по а.н.д №2142 по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено наказателно постановление №447 от 17.05.2016г. на Заместник Кмета на Община Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП). Сочи се, че АУАН е съставен срещу лице, посочено като нарушител, но същият не е собственик на кучетата. Твърди се, че АУАН се съставя в присъствие на нарушителя и на свидетелите, а в конкретния случай е посочен само един свидетел. Заявява се, че в съставения АУАН изрично не е посочено качеството на свидетеля, т.е дали той е присъствал при извършване или при установяване на нарушението. Сочи се, че не са надлежно идентифицирани и доказани основните елементи на съставомерното деяние, а именно, че собственик на животни виновно е бездействал и не е предотвратил неочаквано, непредсказуемо и необосновано агресивно поведение на животни. Заявява се наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, обуславящ маловажност на случая. Сочи се също, че за да е налице съставомерност на деянието то собственикът следва да извърши активно действие като виновно допусне животното-компаньон да напусне обекта на отглеждане без придружител, а от установеното в АУАН и обясненията на жалбоподателя, последният не е присъствал при извършване на съответното нарушение, т.е. не е могъл да извърши съставомерно деяние. Заявява се, че задължението по чл.20, ал.2 от Наредбата предполага евентуалния извършител да присъства на моментно и неочаквано – необосновано агресивно поведение, за да се вмени вина у евентуалния извършител за виновно бездействие и непредотвратяване на такова необосновано поведение. В случая обаче касационния жалбоподател не е присъствал при извършване на твърдяното в АУАН нарушение. Сочи се също и явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като съгласно чл.41, т.2.1. за нарушения по чл.19 и чл.20 от Наредбата глобата/имуществената санкция в е размер на до 1000 лева, като разпоредбата не предвижда минимален размер на глобата. Твърди се, че наказващия орган немотивирано и необосновано е наложил максималния размер на наказанието, а районния съд е намалил наложената санкция на 500 лева, но без да се мотивира, както и без да обсъди маловажния характер на деянието. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, се поддържат наведените с жалбата доводи. Моли се съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление, издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касация Община Стара Загора, редовно и своевременно призовани за съдебно заседание, не изпраща представител. По делото е допозирано отговор и становище, с които се оспорва касационната жалба. Сочи се, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приел за установено, че жалбоподателя като собственик на три броя кучета не е взел мерки и същите са извършили множество ухапвания на лице на име Господинов. Твърди, че така посочената и установена фактическа обстановка правилно е прието, че е налице нарушение на чл.20, т.1 и 2 от Наредбата за условията и реда за отглеждане на животни в населените места. Заявява се, че санкционния акт отговаря на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. По изложените съображения се моли съда да потвърди решението на Районен съд Стара Загора.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на Г.Г.Г. срещу Наказателно постановление №447/17.05.2016г. на Заместник Кмета на Община Стара Загора, с което на основание чл.41, ал.2, т.2.1 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Г.Г.Г. на 11.02.2016г. в 08:45 часа, в гр.Стара Загора, на територията на бившия „Агробиохим”, южно от „АГ-ЕКО” ООД – Стара Загора, като собственик на 3 броя кучета /2 бр. порода „българска овчарка” и 1 бр. ловна порода/ не е взел необходимите мерки и същите излизат от територията на „АГ-ЕКО” ООД – Стара Загора, като извършват множество ухапвания по седалището и задната повърхност на двете бедра на лицето Георги Бончев Господинов, живущ ***. С посоченото деяние се сочи виновно нарушената разпоредбата на чл.20, т.1 и т.2 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора.

С обжалваното съдебно решение, Старозагорският районен съд е изменил посоченото наказателно постановление. Прието е, че административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.20, т.1 и 2 от Наредбата, като чрез бездействие санкционираното лице е извършил деяние, с което не е положил дължимите грижи за отглеждане на животни. Въззивният съд е приел, че е извършено нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което е осъществен състава на чл.20, т.1 и 2 от Наредбата. Посочено е, че при определяне на вида и размера на наказанието административно-наказващия орган не е имал основание да наложи максимална санкция, тъй като е отчетена единствено тежестта на нарушението, но не и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът е определил наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, около средния размер, съответно на извършеното нарушение, съобразно с имотното състояние и целите на чл.12 от ЗАНН е определил наказание в размер на глоба от 500 лева. Прието е също, че в обстоятелствената част на НП са посочени всички обстоятелства, релевантни за състава на административното нарушение, посочените са законово нарушените разпоредби и правното основание на наложената санкция, като деянието е конкретизирано по време, място, начин на извършването му и са удовлетворени всички стандарти за законосъобразност на санкционния акт и гарантиране правото на защита. Съдът е приел, че няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като макар и извършено за първи път подобни административни нарушения са широко разпространени в съдебния район, а от друга страна Общинския съвет на Община Стара Загора е криминализирал подобен род нарушения с цел превенция и поради изложените съображения съдът е приел, че няма основание за приложение на чл.28 ЗАНН, като противното би означавало неоправдан либерализъм, което е в размер с генералната превенция на чл.12 ЗАНН. Посочено е, че при извършената служебна проверка не са констатирани допуснати други съществени процесуални нарушения, даващи повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Решението на Районен съд Стара Загора е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при неправилно приложение на чл.20 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора и на чл.6, вр. чл.24 от ЗАНН, поради което е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Това е така поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.20 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора предвижда задължения не за всяко административнонаказателно отговорно лице, а собственик на животно-компаньон. В конкретния случай по преписката са събрани данни, че санкцинираното лице е посещавал 2-3 пъти седмично базата, в която са се намирали кучетата, хранел ги е, като същите са пазели базата и са били вързани със синджир. Още в хода на административнонаказателното производство са представени паспортни на трите животни, от заверените копия на които е видно, че същите са собственост на Станислав Г., а не на санкцинираното лице Г.Г.Г.. С оглед обстоятелството, че санкцинираното лице не се явява собственик на животните, съответно и за същия не са налице задълженията посочени в чл.20 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора, а такива задължения произтичат за собственика на кучетата – Станислав Г.. При тези данни следва да се приеме, че наказателното постановление е издадено срещу лице, което не е административно наказателно отговорно за конкретното нарушение, тъй като съгласно чл.24 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична. В случая се касае за неправилно приложение на материалния закон, което въззивния съд не е констатирал и е постановил решение, което подлежи на отмяна наред с потвърденото наказателно постановление.

Въпреки наличието на абсолютно основание за отмяна на съдебното решение с оглед пълнота на изложението касационния съд счита, че следва да обсъди останалите доводи в касационната жалба, които се явяват неоснователни поради следните съображения:

Настоящата инстанция намира за неоснователен наведения от жалбоподателя довод, че съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл.40 от ЗАНН. Действително, видно от самия АУАН, се установява, че същия е съставен в присъствието само на един свидетел. Същевременно разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина „свидетели”, а чл.43, ал.1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Следователно, изискванията на закона са спазени в пълна мяра само тогава, когато актът е съставен в присъствието на най-малко двама свидетели. Но това не означава, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел автоматично води до опорочаване на процедурата до степен такава, че да представлява основание за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, а досежно фактите – в хода на въззивното производство са събрани доказателства въз основа, на които съдът е обосновал извод за установеност на нарушението.

Неоснователни са и доводите, посочени в касационната жалба, че АУАН не съдържа посочване на качеството на свидетеля, т.е дали е присъствал при извършване или установяване на административното нарушение, с което е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН и това е довело до незаконосъобразност на издадения акт. Видно от приложения в материалите на въззивното дело АУАН №13529 се установява, че Пламен Димитров Бечев е посочен именно като свидетел присъствал при съставянето на акта. Но дори и да не е изпълнено това изискване настоящия съдебен състав намира, че не са съществени процесуални нарушения невписванията в акта, че свидетелите са такива на съставянето му, а не на осъществяване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че се касае за несъществено нарушение на процесуалните правила, което не е годно да обуслови самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В случая е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като по безспорен начин е установено нарушението.

Неоснователен е довода на касатора относно приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая се касае за административно нарушение, което по своите елементи изпълва състава на посоченото със санкцинния акт нарушение и случаят, преценен по своята тежест на базата на обществената опасност на този вид нарушения, не сочи за маловажност.

Останалите възражения касаят неправилно приложение на материалния закон, като се обосноват с това какви действия или бездействия е следвало да извърши жалбоподателя, за да е налице съставомерност на деянието. Съдът намира за безпредметно да обсъжда тези възражения предвид обстоятелството, че в случая е прието, че санкционния акт е издаден срещу лице /жалбоподателя Г./, което не е административнонаказателно отговорно за конкретното нарушение. Поради същите съображения съдът не обсъди и направените възражения досежно тежестта на наложеното с наказателното постановление административно наказание.

С оглед изложеното Старозагорският административен съд намира, че въззивният съд не е приложил правилно закона и е постановил решение, което следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1384/23.11.2016г., постановено по а.н.д. №2142/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №447 от 17.05.2016г. на Заместник Кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.