Р Е Ш Е Н И Е № 86

гр. Стара Загора, 13.03.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 20 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт Елена Георгиева против Решение № 69/ 25.11.2016 г., постановено по АНД № 162/2016 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № КГ-1693/ 27.04.2016 г., издадено от Председателя на ДАМТН срещу Земеделска кооперация за производство и услуги /ЗКПУ/ „Бели бряг” със седалище и адрес на управление с. Бели бряг, община Раднево, област Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касациони основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът счита, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и без да съобрази събраните доказателства. Оспорва извода за липса на извършени от кооперацията действия по разпространение на гориво като основание за отмяна на НП без да са обсъдени останалите доказателства. Според касационния жалбоподател административното нарушение е безспорно установено и е от категорията на продължените. Сочи, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното юридическо лице, което напълно се е възползвало от законовите възможности да реализира защитата си. Обосновава, че административнонаказващият орган е установил наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на кооперацията и е наложил справедливо наказание, а решението на районния съд не е съобразено с целта на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Въз основа на изложени подробни съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба - Земеделска кооперация за производство и услуги „Бели бряг” с.Бели бряг, чрез процесуалния си представител адв. Ненкова оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и моли съда да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е НП № КГ-1693/27.04.2016 г., издадено от Председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № А-113/09.11.2015 г., с което ЗКПУ „Бели бряг”, ЕИК 833043458, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: при извършена проверка на 01.09.2015 г. в обект ЗКПУ «Бели бряг», управляван от ЗКПУ «Бели бряг», намиращ се в с. Бели бряг, Община Раднево, е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво № Хс-071/01.09.2015 г. При проверката е установено, че горивото, доставено в количество 9163 л по фактура № 0000000496/11.08.2015 г. и нареждане за експедиция № 43347/11.08.2015 г. и налично количество 5949 л, се предоставя на пазара с Декларация за съответствие № 0181/29.07.2015 г., издадена от „Лукойл България” ЕООД, за партида № 0181, в количество 2000 тона. След изпитване на контролна проба е издаден Протокол от изпитване № С-0307/04.09.2015 г. На основание на изготвения протокол от изпитване е извършена експертиза и е съставен Констативен протокол № КП-0739-Б/04.09.2015 г., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност, както следва: съдържание на метилови естери на мастни киселини /FAME/ - полученият резултат от изпитването е под 0,05% при норма минимум 6% - отклонение с повече от 5,95% под минимално допустимата стойност. Прието е, че на 01.09.2015г кооперацията е предоставяла на пазара течно гориво-гориво за дизелови двигатели, несоъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво.

За да отмени НП, районният съд приема, че административното обвинение не се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Обосновава този извод с мотива, че санкционираното юридическо лице не е субект на нарушението на чл.47, ал.2 от ЗЕВИ, тъй като няма качеството краен разпространител на течни горива от нефтен произход за нуждите на транспорта. Според съда при издаване на процесното НП са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗАНН, които са довели да накърняване правото на защита на дружеството. Изложени са доводи за липса на доказателства в административнонаказателната преписка относно конкретни факти, установяващи разпространение на процесното дизелово гориво на пазара, потвърдено и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка се поддържа още, че не е направено пълно, ясно и точно описание на извършеното нарушение чрез посочване на механизма му и датата на осъществяване. Съдът счита, че след като предоставените на контролните органи документи сочат произхода и съответствието на проверяваното гориво с изискванията на НИКТГУРНТК и в тях не е посочено, че в горивото има БИО съдържание, от незаконосъобразно, неправилно и неоснователно това гориво е изследвано за съответствие с чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ, респективно неправилно е ангажирана отговорността на ЗКПУ „Бели бряг” по редана чл.47, ал.2 от ЗЕВИ. По изложените мотиви съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на НП и го е отменил.

Решението на Радневския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на ЗКПУ „Бели бряг” с.Бели бряг е ангажирана на основание чл. 67, ал.2 от ЗЕВИ, според която на краен разпространител, който предоставя на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция в размер 50 000 лв. От правна страна наказанието е обосновано с нарушение на чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ, предвиждаща задължение в срок два месеца след 1 юни 2012 г за лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни.

При така посочената нормативна уредба настоящият касационен състав споделя направения от въззивния съд краен извод за фактическа и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение.

Неправилно е прието единствено, че съдържанието на обжалваното НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН с оглед липсата на посочена конкретна дата на извършване на противоправното деяние. Вмененото нарушение на ЗЕВИ е от вида на продължените нарушения, според контролните органи е констатирано да се извършва към деня на проверката, следователно посочената дата на проверката е и датата на извършване на нарушението. Поради това не е налице липсващ реквизит на НП, което да обуслови отмяната му на това основание.

Напълно се споделят изводите на районния съд обаче, че по делото не са доказани релевантните факти и обстоятелства за наличието на вмененото на санкционираното лице административно нарушение на чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ. За да бъде осъществено това нарушение, е необходимо да се установят две кумулативни предпоставки: субектът да е краен разпространител и да предоставя на пазара течни горива от нефтен произход с отклонения от изискванията на ЗЕВИ. Ответникът ЗПКУ „Бели бряг” не е извършител на вмененото нарушение дори да се приеме, че притежава качеството „краен разпространител” съобразно легалната дефиниция на понятието, визирана в §1 от ДР на ЗЧАВ вр.§1, т.12 от от ДР на ЗЕВИ. Това е така, защото не е налице вторият съставомерен елемент от вмененото нарушение, а именно „предоставяне на пазара”. От изложеното в обстоятелствената част на НП е видно, че от получените на 11.08.2015г в кооперацията 9163л гориво за дизелови двигатели към датата на проверката е налично количество от 5949л. За разликата в количествата по никакъв начин не е установено в административната фаза на производството, че е в резултат на търговска дейност, при която от страна на кооперацията да е извършена доставка на горивото за дистрибуция, потребление или ползване, както е посочено в законовото определение на термина, дадено в § 1, т.15 от ДР на ЗЕВИ. Напротив, в съдебната фаза от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се стига до недвусмислен извод, че кооперацията използва процесното гориво само за собствени нужди. Не става ясно кои доказателства има предвид касаторът при твърдението си, че съдът е постановил решението си без да извърши преценка на всички събрани доказателства доколкото към преписката са приложени само документи, свързани с качеството на горивото, а не с неговото разпространение. Несъстоятелно е отразеното в НП по повод възражението срещу съставения АУАН, че след като в декларацията за съответствие не е изрично отбелязан видът на горивото „за извънпътна техника”, то следва непременно, че то се ползва не само да извънпътна техника, но и за пазара.

Няма спор по делото, че за иззетата от обект на ЗКПУ „Бели бряг” и изпитана контролна проба полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност за съдържание на метилови естери на мастни киселини /FAME/ с повече от 5,95% под минимално допустимата стойност. Но отговорността по чл.67, ал.2 от ЗЕВИ е само за разпространител на горива, който предоставя на пазара некачествено гориво, а точно това действие като елемент от състава на нарушението не е доказано по отношение на санкционираната кооперация. Административните наказания са форма на държавна принуда и законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност като всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава НП и е основание за неговата отмяна. В случая нито са описани обстоятелства по предоставяне на горивото на пазара, нито наличието им е надлежно доказано. За постигане целта на ЗЕВИ по защита на околната среда от вредни въздействия на горива, които не отговарят на изискванията за съдържание на метилови естери на мастни киселини, отговорност може да бъде търсена само от лица с посочени в закона характеристики и/или извършващи точно определени действия. Противното означава административното наказване да се прилага по аналогия, което е недопустимо поради незачитане принципа на законоустановеност на нарушението и наказанието.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл. 67, ал.2 от ЗЕВИ, както правилно е приел Радневският районен съд.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи не са установени порочни действия на въззивния съд включително допуснато нарушение на чл.14 от НПК, съответно не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. Въз основа на извършена преценка на събраните по делото доказателства и правилно установена фактическа обстановка съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на НП № КГ-1693/ 27.04.2016 г., издадено от Председателя на ДАМНТ като основание за неговата отмяна.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/ 25.11.2016 г., постановено по АНД № 162/2016 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е отменено Наказателно постановление № КГ-1693/ 27.04.2016 г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.