Р Е Ш Е Н И Е

№79 13.03.2017 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №41 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.Б.Б. от гр. Казанлък против решение №489/19.12.2016 год., постановено по НАХД №1486 по описа за 2016 год. на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №16-0284-001670/10.10.2016 год. на Началника на РУП – Казанлък.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Излагат се съображения, че е неправилно прието от районният съд, че е възможно лицето, което е свидетел по съставянето на акта за установяване на административно нарушение, да бъде вписано и като лице, удостоверяващо отказа да бъде подписан акта от нарушителя. Всъщност това е единственото касационно оплакване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение №489/19.12.2016 год., постановено по НАХД №1486 по описа за 2016 год. на Районен съд Казанлък и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация – Началника на РУП - Казанлък не изпраща представител и не изразява становище по подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №1486/2016 год. на Районен съд Казанлък, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Казанлък е потвърдил наказателно постановление №16-0284-001670/10.10.2016 год. на Началника на РУП – Казанлък, с което на касатора са наложени две административни наказания глоба в размер общо на 70.00 лв.. Отговорността е ангажирана за нарушение на чл.137а, ал.1 и чл.70, ал.3 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 30.09.2016 год. около 12.20 часа в гр. Павел баня, на улица „Генерал Столетов” до магазин „Магрег” в посока юг-север, управлява собственото си МПС – лек автомобил „Нисан Терано” с рег.№ СТ 2819 ВР, като водачът не е поставил обезопасителен колан по време не движение на МПС, с който е оборудван автомобила. Водачът не е включил задължителните светлини през светлата част на денонощието.

За да потвърди наказателното постановление, Казанлъшкият районен съд приема, че вменените във вина на М.Б. административни нарушения са доказани по безспорен начин, не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, а при налагането на наказанието се е съобразил със смекчаващите и оттежняващи вината обстоятелства. Приел, че не съществува законова забрана лицето, свидетел по установяването на административното нарушение и съставянето на АУАН, да бъде и лице по отказа да бъде подписан АУАН и неговото получаване.

Жалбата е неоснователна.

При постановяването на своето съдебно решение, въззивният съд се е ръководил от установените по делото факти. В конкретния случай, имайки в предвид показанията на актосъставителя и свидетелят при установяването на административното нарушение, настоящия съдебен състав намира, че вмененото във вина на М.Б. административно нарушение е установено по безспорен начин.

Въззивният съд е изложил мотиви относно установената по делото фактическа обстановка, които се споделят от настоящия състав, както и правилното прилагане на материалния закон от страна на наказващият орган. Изложил е мотиви и относно липсата на процесуална пречка, лицето което е свидетел по установяването на нарушението и съставянето на АУАН, да бъде и свидетел на формираният отказ при предявяването на АУАН. Същите се споделят и от настоящия съдебен състав.

В допълнение може да се каже следното:

Процесуалният закон - ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Според настоящия съдебен състав, не съществува пречка едно и също лице да има различни качества в развилото се административнонаказателно производство. В конкретния случай, действително свидетелят Тисов има качеството както на свидетел на извършването на административното нарушение /възприел е пряко управлението на касатора на личния му автомобил без да са включени задължителните светлини през деня/, така и на свидетел при съставянето на АУАН /възприел е съставянето му от колегата му Танев/ и при отказа да бъде подписан АУАН от страна на касатора, което е надлежно отбелязано в съставеният акт. И трите му качества произтичат от качеството му на длъжностно лице, осъществяващо контрол по движението по пътищата. Всъщност горните обстоятелства следва да бъдат обсъждани с оглед на установяването на релевантните по делото факти, а обстоятелството, че актът е предявен на касатора, същият е вписал собственоръчно възраженията си, но е отказал да го подпише, респективно получи, не се оспорват от негова страна. Със предявяването на АУАН е гарантирано правото на защита на наказаното лице в пълен обем. Дублирането на качествата на свидетеля Тисов на лице по извършването на нарушението, съставянето на АУАН и отказа за неговото подписване, по никакъв начин не е накърнило правото на защита на Б., което от своя страна да е основание за отмяната на оспореното наказателно постановление.

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №489/19.12.2016 год., постановено по НАХД №1486 по описа за 2016 год. на Казанлъшкия районен съд, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №489/19.12.2016 год., постановено по НАХД №1486 по описа за 2016 год. на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.