Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 81                                              23.03.2017 г.                                     гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                  

                                                                                    Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  И.А.      

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 43 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

                                                     

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

 

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, против Решение № 494 от 21.12.2016г., постановено по АНД № 1502/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001091 от 25.10.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото на санкционираното лице административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.302, ал.2 от Кодекса на труда и наличието на основание за санкционирането му по чл. 414, ал.1 от КТ. Твърди, че въззивният съд не е направил цялостна преценка на доказателствата по делото, и по-конкретно свидетелските показания на главен инспектор Светла Алексиева и старши юрисконсулт Даниела Лекина, от които се установявало по безспорен начин извършеното от санкционираното лице нарушение. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 24 – 001091 от 25.10.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба – „Ли Да 2000” ЕООД гр.Казанлък, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Ли Да 2000” ЕООД – гр. Казанлък, против Наказателно постановление № 24 – 001091 от 25.10.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 - 001091 от 28.09.2016г., на „Ли Да 2000”ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 4 000лв., за нарушение на чл. 302, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 14.09.2016г. проверка по спазване на трудовото законодателство на място на обект Китайски ресторант „Червено слънце” в гр.Казанлък, ул.”Мазалат”№ 5, стопанисван от „Ли Да 2000”ЕООД, е установено, че търговското дружество, в качеството си на работодател, е приел от 13.09.2016г. и към момента на проверката 14.09.2016г. в 11:32 часа, на обект: Китайски ресторант „Червено слънце”, лицето Радиана Христова Христова, което към 14.09.2016г. е на 15 години да работи на обекта като „сервитьор” без разрешение на Инспекцията по труда. 

Казанлъшкият съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства и установената по делото фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е обосновал извод, че не е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на вмененото на „Ли Да 2000” ЕООД, в качеството му на работодател, нарушение на императивната забрана по чл.302, ал.2 от КТ, като основание за налагане на санкция по административнонаказателния състав на чл.414, ал.1 от КТ. На следващо място съдът е констатирал и формална неизрядност в издаденото наказателно постановление, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление като субект на административнонаказателното производство е посочено търговското дружество „Ли Да 2000”ЕООД, а е санкционирано „Ли Да 2000”ООД. Това несъответствие е прието за съществено, тъй като създавало неяснота относно наказателноотговорния субект.

 

Решението на Казанлъшкия районен е правилно. 

 

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на  чл.302, ал.2 от КТ, регламентираща изискване лицата, ненавършили 16 години да се наемат на работа след разрешение на инспекцията по труда за всеки конкретен случай. За да се счита, че е допуснато нарушение на това нормативно регламентирано изискване, е необходимо на първо място да е налице предоставяне на работна сила от лице, ненавършило 16-годишна възраст. Правилно въззивният съд, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, е приел, че не е установено по безспорен начин лицето Радиана Христова Христова фактически да е предоставяло работна сила на посочените в НП място и дата. Противно на твърденията в жалбата от показанията на свидетелите  гл.инспектор Алексиева/актосъставител/ и ст.юрисконсулт Лекина /посочена като свидетел при установяване на нарушението/, не може да се изведе категоричен и несъмнен извод непълнолетното лице Р.Христова да е упражнявало трудови функции като сервитьор в Китайски ресторант „Червено слънце”. Действително, според показанията на свидетелите това лице е било в ресторанта по време на извършване на проверката от контролните органи на ДИТ, но нито една от свидетелките не е видяла Христова да приема и изпълнява поръчки в заведението. В случая административното обвинение е основано единствено на саморъчно попълнената от Радина Христова декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, но тази декларация не може да бъде приета безкритично, предвид възрастта на съставилото я лице и с оглед създалата се конфликта обстановка при нейното попълване, което обстоятелство се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, в т.ч. и показанията на Р.Христова. Тежестта да докаже извършването на нарушението, при условията на пълно главно доказване, е на административнонаказващия орган, който в случая не е установил и доказал фактите, обуславящи налагането на санкция на работодателя по чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 302, ал.2 от КТ.  Ето защо изводът на Казанлъшкия районен съд, че „Ли Да 2000”ЕООД, в качеството си на работодател, не е допуснало вмененото му нарушение, е обоснован от гл. т. на доказателствата по делото и правилен от гл.т. на закона.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че според настоящият съдебен състав констатираното от въззивния съд несъответствие в наименованието на санкционираното търговско дружество не може да бъде квалифицирано като съществено формално нарушение, достатъчно да обуслови отмяна на НП. Въпреки допуснатото неправилно изписване на вида на търговското дружество като ООД вместо ЕООД, в случая са налице достатъчно индивидуализиращи белези – фирма, седалище, ЕИК, установяващи по несъмнен начин субекта на административно-наказателната отговорност.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърденото касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                           Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 494 от 21.12.2016г., постановено по АНД № 1502/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

   

                                                                                         2.