Р Е Ш Е Н И Е

 

84                                        13.03.2017 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                     Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                     МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря И.А. и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело   №53  по описа  за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез пълномощника си по делото юриск. Даниела Лекина против решение №488 от 16.12.2016 год., постановено по АНД №918/2016 год. по описа на Казанлъшки районен съд. С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление №24-000877 от 17.06.2016 год. на Директора на „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че е неправилен изводът на районния съд, че нарушението е формално, тъй като наказаното търговско дружество е следвало да изпълни едно безпредметно предписание. Счита, че е безспорно установено, че машината е било необходимо да бъде обезопасена, а представените протоколи за ремонта й, не удостоверяват реално извършената ремонтна дейност, тъй като липсват други документи, които съпровождат сервизната и ремонтната дейност – финансова сметка, фискални документи, удостоверяващи плащането на ремонта, гаранции и т.н. Що се отнася до необсъждането на писмените възражения на ответника по касация, то същите са подадени след тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което и не са намерили отражение в съдържанието на наказателното постановление. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба „Гергана метал”ООД, редовно и своевременно призован, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а постановеното съдебно решение намира за законосъобразно.

          Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

Районен съд Казанлък е отменил наказателно постановление №24-000877 от 17.06.2016 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №24-000877 от 20.05.2016 год., с което на „Гергана метал”ООД на основание чл.415, ал.1 от  КТ e наложено  административно наказание „имуществена санкция” от 2 000.00 лв., за нарушение на същата разпоредбата.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Казанлък приема, че не е безспорно установено административното нарушение, като даденото задължително предписание е било лишено от предмет и не е било необходимо да се вземат мерките по чл.186, ал.1 и ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 год. Тези свои изводи е обосновал на база назначената по делото съдебно-техническа експертиза.

Така постановено решение е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и не по изложените в него съображения.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ, предвижда наказание, за субект, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Предвидената санкция е имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

С оглед на гореизложеното, за да а налице фактическият състав на административното нарушение, е необходимо да е налице дадено задължително предписания в писмена форма, да е определен срок за неговото изпълнение и след изтичането на този срок, да е налице бездействие от задълженото лице по изпълнението на предписанието. В конкретния случай, не е безспорно е установено, че даденото предписание не е било изпълнено. От приложеното по делото преписка не се съдържат писмени доказателства за извършена проверка и какво е установена при нея. Отразените в обстоятелствената част на наказателното постановление две извършени проверки – на 17.05.2016 год. и на 20.05.2016 год., не се подкрепят от другите доказателства по делото. Не са приложени констативните протоколи от извършените проверки на 17.05.2016 год., които са извършени близо 10 месеца след изтичането на дадените срокове за изпълнения на предписанието. Доколкото са представени доказателства за наличието на ремонт на процесната десеттонна преса към датата на проверката на 17.05.2016 год., то това предполага липсата на използването на пресата в работен режим, то е следвало същите да се съобразят при преценката на наказващият орган дали въобще е налице извършването на административно нарушение. В този ход на мисли, не може да се докаже по безспорен начин, че пресата към 30.07.2015 год. не е била обезопасена по надлежния ред, а в по-късен момент поради наличието на необходимост от ремонт, същата да е необезопасена. При това положение, настоящия съдебен състав намира, че не е доказано по надлежния начин извършеното административно нарушение от наказаното търговско дружество.

За пълното на решението, следва да се отбележи и следното:

Извършената преценка от районният съд относно същността на даденото предписание, респективно дали е било необходимо същото да бъде дадено, са неоснователни. Законодателят е предвидил като материално правна предпоставка за ангажирането на отговорността по чл.415, ал.1 от КТ на проверяваните субекти, наличието на дадено задължително предписание и неговото неизпълнение, като ирелевентно за спора е основателността или не на задължителното предписание. Ако ответника по касация бе недоволен или ако считаше, че предписанието е неоснователно, то реда за неговото оспорване е друг – по реда на АПК, но не е допустимо в настоящето производство да се извършва косвен съдебен контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт.

Неоснователно е изложеното в касационната жалба, че депозираните писмени възражения са извън тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което и същите не са обсъдени в оспореното наказателно постановление. Срокът по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е инструктивен и депозирането на такива писмени възражения след него е допустимо и щом същите са депозирани преди издаването на наказателното постановление, наказващият орган е следвало да ги има в предвид при налагането на административното наказание.

С оглед на гореизложеното, районният съд Казанлък е постановил правилно и законосъобразно решение като краен резултат, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и ал.3  от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №488 от 16.12.2016 год., постановено по АНД №918/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

  

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                 2.