Решение по Наказателно дело 54/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№124 06.04.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: М.П.

и с участието на прокурора: Р.А.

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 54 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от адвокат Райко Колев от АК – Хасково, пълномощник на Л.П.Й. против Решение №461/05.12.2016г. по а.н.д №1343/2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №116 от 13.09.2016г., издадено от Директора на дирекция „Национален парк Централен Балкан”. С жалбата се претендира, че решението на РС – Казанлък е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Ответникът по касация Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото. Представено по делото е писмено становище, в което се сочи, че в мотивите на решението си РС – Казанлък е обсъдил всички изложени в хода по същество на делото възражения от процесуалния представител на жалбоподателя. Поддържа се, че правилно РС – Казанлък е приел, че процесните нарушения не са маловажни, тъй като пашата на домашни животни е допустима само при регламентираните условия за тази дейности, а процесните деяния не се отличават от типичните случаи на нарушения от този вид.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Л.П.Й. против Наказателно постановление №116/13.09.2016г. на Директор Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, с което въз основа на АУАН №30018/03.05.2016г. на Л.Й. са наложени следните административни наказания: „глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.81, ал.1, т.1, предложение трето от ЗЗТ и „глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.81, ал.1, т.1, предложение трето от ЗЗТ

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 27.03.2016г., в защитена територия – територията на Национален парк Централен Балкан, Парков участък Тъжа, Охранителен участък Белите камъни с посочени GPS координати, землище с.Търничане, общ.Павел баня, Л.П.Й.:

1. осъществява дейност по ползване на природен ресурс – паша без разрешително, издадено от ДНПЦБ на 1 бр. домашно животно (кон) с посочен идентификационен номер, в нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл.21, т.16, предложение второ от Закона за защита на териториите (ЗЗТ) във връзка с т.9, предложение първо от Раздел II, Предписания, 4.0 Зониране на НПЦБ от плана за управление на НПЦБ (приет с Решение на МС №522/04.07.2001г., обнародван в ДВ бр.66 от 27.07.2001г.), а именно в нарушение на забраната, предвидена за всички зони в НПЦБ за паша на селскостопански животни без издадено от ДНПЦБ писмено разрешително;

2. осъществява дейност по ползване на природен ресурс – паша без пастир на 1 бр. домашно животно (кон) с посочен идентификационен номер, в нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл.21, т.16, предложение второ от Закона за защита на териториите (ЗЗТ) във връзка с т.10, предложение второ от Раздел II, Предписания, 4.0 Зониране на НПЦБ от плана за управление на НПЦБ (приет с Решение на МС №522/04.07.2001г., обнародван в ДВ бр.66 от 27.07.2001г.), а именно в нарушение на забраната, предвидена за всички зони в НПЦБ за паша на селскостопански животни без пастир.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Казанлък е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на наказателното постановление (НП) не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателката и да са основание за отмяна на санкционния акт. Изложени са мотиви по наведените в жалбата доводи относно липсата на невписването в съставения АУАН на датата, на която жалбоподателката е подписала акта, като е прието, че непопълването на полето „дата на подписване на акта от нарушителя” не води до някакъв различен извод от този, че нарушителката е подписала акта на датата, на която той е бил съставен в нейно присъствие, още повече, че непосредствено след тази графа е отразено, че жалбоподателката именно на датата 03.05.2016г. е получила препис от акта и е уведомена, че в 3-дневен срок може да направи допълнителни писмени обяснения и възражения. Обосновано е, че по същество извършването на визираните две нарушения се е установило по несъмнен и безспорен начин от показанията на разпитаните като свидетели актосъставител Кръстев и на свидетеля по акта Христов, както и от приложените по делото писмени доказателства. Прието е, че се е установило по делото, че двамата свидетели на посочената дата около 10:30 часа са посетили описаното в НП място в охранителен участък на територията на НПЦБ и са установили 17 бр. коне, пашуващи без надзор на пастир, като свидетелите наблюдавали животните да пашуват в продължение на няколко часа и са успели да заловят едно от тях и да установят идентификационния му номер, а след извършена по-късно справка се оказало, че животното е собственост на жалбоподателя Й.. С оглед на това съдът е стигнал до извода, че са установени всички релевантни факти за двете административни нарушения, визирани в НП, а оттам и правните изводи на административнонаказващия орган за нарушаване на законовите разпоредби са правилни. В Решението на РС Казанлък са обсъдени също и доводите, посочени в жалбата за неприложимост на плана за управление на НПЦБ, тъй като същия не е бил действащ към момента на извършване на деянията, както и за липсата на маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.4 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, обн. в ДВ бр.12.2000г., планът за управление следва да се приеме за действащ до момента, в който не е приет нов план, следователно към датата на извършване на административните нарушения – 27.03.2016г. планът за управление на НПЦБ за 2001 – 2010г. следва да се приеме за действащ, тъй като към този момент не е приет нов такъв. Обосновано е, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като макар да се касае само за един кон, не може да се приеме, че процесните нарушения представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като се е установило, че животното е пашувало в охранителен участък на територията на Националния парк в продължение на няколко часа без пастир и без издадено писмено разрешително. Прието е, че правилно АНО е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил административни наказания за двете нарушения в предвидения в закона минимум. По така изложените в решението мотиви е обоснован извод за законосъобразност и правилност на НП.

Решението на Районен съд Казанлък съд е правилно.

Разпоредбата на чл.81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) предвижда налагане на административно наказание „глоба” от 500 до 5000 лева на физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдените планове и проекти по глава четвърта. Ограниченията са предвидени в чл.21 от същия закон, като съгласно т.16 от този текст се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. В раздел II, Предписания, 4.0 Зониране на НПЦБ от плана за управление на НПЦБ (приет с Решение на МС №522/04.07.2001г., обнародван в ДВ бр.66 от 27.07.2001г.) е посочено, че в НПЦБ за всички зони се забранява: т.9, предложение първо – „пашата и сенокоса без разрешително от ДНП”; т.10 предложение второ – „пашата без пастир”. Т.е. за да са съставомерни посочените деяния необходимо и достатъчно е животно, собственост на дадено физическо лице да пашува в зона на НПЦБ без разрешително от ДНП – досежно първото нарушение, и тази паша да се извършва без присъствието на пастир – досежно второто нарушение.

В производството пред въззивния съд обстоятелствата досежно извършването на двете нарушения са установени, поради което санкционния акт е потвърден. Установено е по безспорен начин, че свидетелите Кръстев и Христов на 27.03.2016г. са посетили зона на НПЦБ – Парков участък Тъжа, Охранителен участък Белите камъни, землище с.Търничане, общ.Павел баня и са установили 17 бр. коне пашуващи без надзор на пастир. Двамата свидетели са успели да заловят един от конете и да запишат идентификационния му номер, като след извършена по-късно справка се установило, че животното е собственост именно на жалбоподателя Л.Й., която не притежавала разрешително за паша, издадено от ДНП.

Предвид изложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение настоящият касационен състав намира, че са допуснати нарушения на т.9 предложение първо и т.10 предложение второ, раздел II, Предписания, 4.0 Зониране на НПЦБ от плана за управление на НПЦБ (приет с Решение на МС №522/04.07.2001г., обнародван в ДВ бр.66 от 27.07.2001г.) и при точно приложение на материалния закон Районен съд – Казанлък правилно е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба, че въззивния съд не е обсъдил допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. В решението на районния съд е даден отговор на всяко едно от възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, като настоящия съдебен състав напълно споделя доводите, изложени във въззивното решение във връзка с тези възражения и не намира за необходимо да ги преповтаря.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 461/05.12.2016г по а.н.д.№ 1343/2016г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №116 от 13.09.2016г., издадено от Директора на дирекция „Национален парк Централен Балкан”.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.