Р Е Ш Е Н И Е

№143 21.04.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: А.А.

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 60 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Лесов, в качеството му на управител на „Омникер Рент” ООД с.Труд против решение №1462/22.12.2016г. по а.н.д №2969 по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърден електронен фиш серия К №1367759 на ОД на МВР – Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят сочи, че „Омникарт рент” ООД е ползвател на лекия автомобил и административната отговорност на Петър Лесов не следва да се ангажира на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП (Закон за движението по пътищата), тъй като същият е управител на юридическо лице, което не е собственик на процесния автомобил. Обосновава се, че тъй като нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол, то не следва да бъде издаван електронен фиш (ЕФ), тъй като съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП такъв се издава при констатирано от АТСС нарушение в отсъствие на контролен орган, а случая не е такъв. Сочи се също, че в оспорения ЕФ не е посочена дата на издаването му, като този реквизит е задължителен с оглед изчисляване на давностните и преклузивни срокове. Твърди се, че с ЕФ е санкциониран Петър Лесов като законен представител на „Омникар Рент”, но в санкционния акт не е посочено ЕГН на физическото лице, а ЕИК на дружеството, поради което следва да се счита, че ЕФ е издаден на фирмата собственик на процесното МПС, която като юридическо лице не може да бъде субект на административна отговорност за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в случая с ЕФ е наложена „глоба”, което не съответства на вида на субекта на административна отговорност – юридическо лице. Заявява се, че издаването на ЕФ е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения, като е въведено задължение за административнонаказващия орган местата, където са позиционирани тези средства да се обозначават с пътен знак Е24 и да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, наличието на което изискване следва да се спазва кумулативно. Сочи се също, че в ЕФ не е посочената нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, която норма е част от правната квалификация на нарушение и определя субекта, чиято отговорност следва да бъде ангажирана, а непосочването й в санкционния акт се явява процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС – Стара Загора, както и да бъде отменен електронния фиш.

Ответникът по касация Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалбата на Петър Иванов Лесов срещу електронен фиш серия К №1367759, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП в качеството му на управител на „Омникар Рент” ООД с.Труд, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 02.10.20016г. в 15:07 часа в Община Стара Загора, АМ „Тракия”, км.288, управлява в посока изток-запад при ограничение от 140 км/ч, заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс от -3%, МПС Нисан ГТ Р с регистрационен номер СВ 8168 АН със скорост 191 км/ч, с което е превишена максимално допустимата скорост със 51 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш (ЕФ), районният съд е приел, че описаната фактическа обстановка в ЕФ се потвърждава от приложения клип №2809, схема, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол и заповеди. Посочено е, че скоростта за движение на нарушителя е установена с допустимо и годно техническо средство, съгласно приложеното удостоверение, протокол за проверка и заповеди, а видно от приложените схеми и фото-снимки са спазени всички изисквания относно предупреждението, че скоростта се контролира и относно приложението на техническото средство – радар. Прието е, че при така посочената фактическа обстановка АНО правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП е наложил административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. Обосновано е, че от тази фактическа обстановка следва да се приеме, че жалбоподателя при ограничение на скоростта за управление на МПС 140 км/ч е превишил скоростта с 51 км/ч при отчетен толеранс, като с извършеното е осъществил противоправно деяние – в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, това деяние е обявено за наказуемо с нормата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП и същото е извършено виновно с форма на вина пряк умисъл. Прието е, че с деянието жалбоподателят е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци на състава на нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП, а АНО правилно и законосъобразно е приложил материалния закон и е наложил предвиденото абсолютно определено в закона наказание. В решението на РС – Стара Загора са обсъдени посочените в жалбата доводи, като е прието също, че при извършената служебна проверка не са констатирани допуснати съществени нарушения при налагане на административното наказание.

Решението на Районен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно.

Споделя се изводът на въззивната инстанция, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели или да могат да доведат до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При съобразяване формата на електронния фиш с императивните изисквания на специалната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, административнонаказателното обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна.

В касационната жалба касатора е изложил съображения, че „Омникар Рент” ООД е ползвател на лек автомобил марка „Рено Клио”, а не собственик на този автомобил. Административнонаказателната отговорност обаче е ангажирана за управление на лек автомобил Нисан ГТ Р с регистрационен номер СВ 8168 АН, поради което съдът намира, че този довод не следва да бъде въобще обсъждан.

Неоснователно е оплакването на касатора за нарушена процедура при налагане на административното наказание, тъй като нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол, като в случая не следва да бъде издаван електронен фиш (ЕФ), а съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП такъв се издава при констатирано от АТСС нарушение само в отсъствие на контролен орган. На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш при установяването им чрез използване на стационарни АТСС и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. В случая са спазени всички нормативно изискуеми предпоставки за санкциониране неправомерното поведение на касатора при управление на МПС /с превишена скорост/ чрез издаване на електронен фиш. Съобразени са изискванията на чл.7, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г, като е обозначено мястото на контрол с преносим пътен знак Е24. Разположението му в посоката на сработване на мобилното автоматизирано техническо средство е документирано със снимка, чиито дата и час на изготвяне са съответни на времето и мястото на установяване на нарушението. Информацията за мястото на контрол е достъпна на интернет страницата на ОД на МВР Стара Загора. Представен е и протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г, който съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на АТСС, разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС, ограничителните пътни знаци, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТТС в метри, начало и край на участъка, начало и край на работата с АТСС и др., съгласно приложението към Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. С оглед тези съображения оплакването на касатора, че изискването съответното място да бъде обозначено едновременно с посочения пътен знак Е24 и оповестено по съответния публичен начин – чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР /т.е. кумулативно/, се явява неоснователно, тъй като в настоящия случая това е сторено.

Липсата на дата на издаване на електронния фиш не е пречка за приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН, защото в различните хипотези на тази разпоредба меродавна е датата на извършване на нарушението или датата на откриване на нарушителя. В процесния случай датата на извършване на нарушението се съдържа в електронния фиш, същия е връчен на нарушителя на 17.10.2016г. при извършено нарушение на 02.10.2016г., което означава, че в процесния случай електронния фиш е съставен в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя и преди изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението.

По съществото на спора районният съд правилно е приел за безспорно доказано вмененото нарушение на ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 собственикът на МПС се санкционира чрез издаване на електронен фиш. В случая от приложения като веществено доказателствено средство клип № 2809 безспорно се установяват всички цитирани факти и необходими технически параметри, релевантни за съставомерността на деяние, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, включително посоката на движение и ограничението на скоростта. По делото доказателствената сила на това доказателствено средство не е разколебана по никакъв начин. Нарушението е установено с годно техническо средство, а Петър Лесов като управител на дружеството-собственик на заснетия да се движи с превишена скорост автомобил не се е възползвал от законовата възможност да подаде декларация по чл.188 от ЗДвП, следователно правилно е санкциониран с налагане на наказание в законоустановения вид и размер. В тази връзка се явяват неоснователни доводите, посочени в касационната жалба, че в ЕФ е посочено само ЕИК на фирмата, но не и ЕГН на физическото лице, поради което следва да се счита, че санкционния акт е издаден на фирмата собственик на процесното МПС, а в същото време на фирмата е наложено административно наказание „глоба”. В нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП ясно е регламентирано, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето посочено от него. Тъй като в случая Петър Лесов, като управител на дружеството-собственик на автомобила, не е посочил лице, на което е предоставил управлението на МПС, то правилно е санкциониран именно той с предвиденото в закона наказание „глоба”, а не дружеството-собственик, като следва да се отбележи, че в ЕФ действително е посочено ЕИК на фирмата, но освен това в санкционния акт се съдържа и ЕГН на касатора, поради което посоченото възражение се явява неоснователно.

В заключение следва да бъде обсъдено и последното възражение, направено от касатора в касационната жалба, а именно, че в санкционния акт не е посочена нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, която норма е част от правната квалификация на нарушението и определя субекта, чиято отговорност следва да бъде ангажирана, като непосочването й в санкционния акт се явява процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е нарушаване на правото на защита на наказаното лице. В конкретния случай в ЕФ ясно, точно и правилно за описани както нарушената административна разпоредба, така и санкционната такава. Непосочване изрично на разпоредбата, която определя субекта на нарушението, дори и да се приеме за процесуално нарушение, не следва да се квалифицира като съществено такова, тъй като не води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

С оглед гореизложените съображения Старозагорският административен съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1462/22.12.2016 г., постановено по АНД № 2969/2016г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1367759, издаден от ОД на МВР Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.