Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                  

                                                                                          

            130       21.04.2017 година   град Стара Загора

 

 

 

                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                              

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар И.А.     

и с участието на прокурор Петко Георгиев                                          

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 66 по описа  за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, против Решение № 31 от 24.10.2016г., постановено по АНД № 274/ 2016г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-000724 от 25.04.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.  

 

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото на работодателя административнонаказателно обвинение. Поддържа, че наличието на издадена заповед за разрешаване ползването на неплатен отпуск от работник, без да има обективирано волеизявление на работника за упражняване на правото му по чл.160, ал.1 от КТ, релевира съставомерно от обективна страна деяние, съставляващо нарушение на трудовото законодателство и основание за ангажиране отговорността на работодателя с налагане на административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-000724 от 25.04.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – „РОЗОВА ЗОРА – ТРАКИЯ” ЕООД,  чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Чирпанският районен съд е направил извод, че извършването на административно нарушение не е доказано по несъмнен начин.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.      

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество е неоснователна.

 

           Производството пред Чирпанския районен съд се е развило по жалба на „РОЗОВА ЗОРА – ТРАКИЯ” ЕООД, против Наказателно постановление № 24-000724 от 25.04.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-000724 от 01.04.2016г., на „РОЗОВА ЗОРА – ТРАКИЯ” ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 1 500лв., за нарушение на чл.160, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 15.03.2016г. проверка по спазване на трудовото законодателство на обект: „Цех за производство на хляб и хлебни изделия от лимец”, с. Братя Даскалови, сграда Битов комбинат, стопанисван от „РОЗОВА ЗОРА – ТРАКИЯ” ЕООД и на 29.03.2016г. и на 01.04.2016г. в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора по представени официални документи, е установено, че „РОЗОВА ЗОРА – ТРАКИЯ” ЕООД, в качеството си на работодател, на 01.09.2015г. със Заповед № 03/ 2015г. е разрешил ползването на неплатен отпуск на лицето Минка Гочева Александрова, без да е налице искане от лицето за ползване на неплатен отпуск.

           Чирпанският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че не е установено и доказано извършването на вмененото на „РОЗОВА ЗОРА – ТРАКИЯ” ЕООД в качеството му на работодател нарушение на трудовото законодателство, като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ.  

 

            Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

            Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че не е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на трудовото законодателство. Административнонаказателното обвинение е за допуснато от работодателя нарушение на чл.160, ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Вмененото на санкционираното лице нарушение от фактическа страна се основа на издадена от работодателя Заповед № 03/ 2015г., с която считано от 01.09.2015г. е разрешено ползването на неплатен отпуск на лицето Минка Гочева Александрова за 95 работни дни, без да е налице искане от работника за ползване на неплатен отпуск. Изцяло се споделя изложеното в касационната жалба, че отпускът е субективно право на работника по трудовото правоотношение, което право се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната страна, като правилото е, че отпускът се ползва по искане на работника, отправено до работодателя и след неговото изрично писмено разрешаване. Действително по делото няма данни за наличието на обективирано в писмен акт искане от работничката Минка Александрова до работодателя, за разрешаване ползването на неплатен отпуск. Но от събраните по делото писмени и гласни доказателства /вкл. от показанията на разпитаната в качеството на свидетел М. Александрова, по чийто сигнал е била извършена проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда”/, по несъмнен начин се установява, че заповедта за разрешаване на неплатения отпуск, на която се основава административнонаказателното обвинение, нито е била връчена на работника, нито е била изпълнена – Минка Александрова е полагала труд и е изпълнявала трудовите си задължения през целия м. септември 2015г. и част от м. октомври 2015г. /до излизането й в болнични/, за което й е начислена и изплатена работна заплата. Въз основа на обстойно разгледаните, обсъдени и преценени  доказателства въззивният съд е направил обоснован извод, че с оглед непроизвеждането на правни последици на Заповед № 03/ 2015г. за разрешаване на неплатен отпуск на работника, не е налице извършено от работодателя нарушение на чл.160, ал.1 от КТ и респ. съставомерно деяние по чл.414, ал.1 от КТ, като изложените в тази връзка подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни.

 

   С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 24.10.2016г., постановено по АНД № 274/ 2016г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 24-000724 от 25.04.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

   

        2.