Р Е Ш Е Н И Е

№108 11.04.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №84 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на А.А.А. *** срещу Решение №1469/27.12.2016 год., постановено по АНД №3317/2016 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К, № 1348152, издаден от ОД на МВР Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят твърди, че неправилно районният съд се е позовал на Заповедта на Министъра на вътрешните работи, с която е утвърден образеца на електронния фиш. Според изложеното в жалбата, тази заповед е нищожен административен акт и същата се явява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗНА. Ето защо е следвало същата да мине процедурата по нейното обнародване в държавен вестник. Съдът не се е произнесъл по изискването относно решение на собственика на пътя за поставянето на пътния знак, въвел ограничението на скоростта, като счита, че по този начин не е доказано легално въведената забрана за ограничението. Не е коментирано и дали полицейският автомобил е бил обозначен и дали е била обозначена зоната за видеоконтрол. Не е съобразено и изложеното оплакване, че в електронния фиш не е посочен номера на видеоклипа, което според касатора представлява липса на доказателство за извършено от негова страна административно нарушение. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, № 1348152 издаден от ОД на МВР Стара Загора.

Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е основателна, решението да бъде отменено, като постановено в нарушение на процесуалните правила.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на А.А.А. срещу електронен фиш серия К, №1348152, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 03.09.2016 год., в 12.52 ч. път І-5, км. 213+400, разклон за с. Ягода, общ. Мъглиж, лицето управлява в посока юг-север МПС „Мерцедес Ц 250 Т ТД” с рег.№СТ 1096 АТ при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26”, разположен южно на 220 м., заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс 3 км със скорост 88 км/ч при максимално допустима 60 км/ч и превишение на скоростта 28 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на А. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение, включително и мястото на извършване е инидивидуализирано в достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на мястото на контрол, географските му координати. Това го е мотивирало да потвърди издаденият електронен фиш.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е касационното оплакване, че позовавайки са на Заповедта на Министъра на вътрешните работи, съдът е допуснал да мотивира решението с нищожен нормативен административен акт. Следва да се отбележи, че заповедта на Министъра на вътрешните работи, с която се одобрява образеца на електронния фиш, не представлява нормативен административен акт, както счита, касационният жалбоподател. В този смисъл, за същия не съществува задължение да обнародва същата в Държавен вестник. С тази заповед не се създава права, нито се въвеждат задължение за водачите на моторните превозни средства, а единствено се утвърждава образеца за издаваните електрони фишове. С оглед на гореизложеното, цитираната заповед на Министъра на вътрешните работи няма белезите на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс и чл.7 от Закона за нормативните актове. Заповедта има еднократно действие – утвърждаване на образец на електронен фиш, но с нея не се урежда приложението на Закона за движение по пътищата в цялост, нито се издава за приложението на отделни разпоредби или приложения на Закона за движение по пътищата, нито се дават указания от Министъра на вътрешните работи за неговите подчинени по прилагането на нормативен акт, който самият той е и издал. В случая законодателят не е предвидил специален ред и начин, по който формулярът да се доведе до знанието на гражданите. Това е служебен формуляр, предназначен по-скоро за органите, прилагащи закона. Със заповедта Министъра на вътрешните работи не определя съдържанието на електронния фиш, доколкото същото е нормативно определено в разпоредбата на чл.189, ал.4, изречение второ от ЗДвП, а се утвърждава единствено и само бланка-образец на самия фиш и цели уеднаквяването на приложението на законовата разпоредба.

Неоснователно е и второто касационно оплакване, че неизискването от страна на районния съд на доказателства от страна на собственика на пътя решение по чл.3, ал.2 от ЗДвП за поставянето на знак В26 с ограничение на скоростта от 60 км./ч. по наредбата от същия член. В приложената по делото преписката се съдържат множество данни за наличието на този знак на процесното място – протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която е отразено ограничението на скоростта, пътния знак – лист 11 от делото на районният съд; както и в приложената схема на мястото за контрол на скоростта, утвърдена от Началник отдел „ОП” при ОД на МВР – Стара Загора. Същата е приета като надлежно доказателство и от която отново се установява мястото на контрол, мястото на разположение на знаците В-26, Е 24 и В-24 – лист 12 от делото на районният съд. Не на последно място видно от интернет страницата на ОД на МВР – Стара Загора, достъпна за всеки един гражданин на адрес /http://www.starazagora.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm/, за 03.09.2016 год. е предвидено осъществяването на контрол на процесното място, като е отразено както ограничението на скоростта и времето, през което ще се извършва контрола. От друга страна, наличието на знак, ограничаващ скоростта на движение в процесния участък е ноторно известен факт. Обстоятелството дали касаторът е видял или не знака, е обстоятелство, което е ирелевантно в настоящия случай.

Неоснователно е касационното оплакване, че не са налице доказателства за поставянето на знак Е 24. В представеният протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 25.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи е с рег.№5026, намиращ се на лист 11 от делото. В протокола е посочен началния и крайния час на работа, както и номерата на първия /12670/ и последния клип /12680/, като в този диапазон е клипа, установяващ извършеното нарушение от страна на касатора – клип 12675, намиращ се на лист 9 от делото на районният съд. В този протокол е посочено, че е поставен преносим знак Е 24, както и наличието на знак В 24, находящ се 350 метра от автоматичното техническо средство с което е установено превишението на скоростта. Този официален документ е приет като доказателства по делото, а касаторът, поради неявяването си в съдебно заседание, не е оспорил същия. Ето защо като е извел извод законоустановеност на административното нарушение, по повод на което е издаден и оспореният електронен фиш, районният съд е постановил решението си на базата на приобщените по делото по надлежния ред писмени доказателства.

Неоснователно е и касационното оплакване, че в електронния фиш не е посочен номера на клипа. Доколкото това обстоятелства не е реквизит от законовото установеното съдържание на електронния фиш – чл.189, ал.4 от ЗДвдП, то не е необходимо и неговото отразяване в същия.

Касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на ОДМВР – Стара Загора на датата на извършването му - 03.09.2016 година, а електронния фиш е получен на 21.10.2016 год.. Следователно, в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден когато е направен прегледът, т.е. преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението.

Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не инициирано от ответника по касация. Предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е налице неустановеност на нарушението. От АНО, са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4835 на Български институт по метрология се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип „TFR1-M“ с № от ДР 4835 и Протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол №4-49-15/18.02.2015 год., е одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка, т.е. че е било изправно към датата на процесното нарушение. При установена изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените в посочената норма стойности. В случая става въпрос за движение извън населено място, при установено ограничение в пътния участък в скоростта от 60 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 100 км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 31 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 28 км/ч в полза на водача), над важащото за този участък ограничение. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВА В СИЛА Решение №1469/27.12.2016 год., постановено по АНД №3317/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.