Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                                                                                                                                                                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                                                                      

          № 150      25.04.2017 година    град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

 

          Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

При секретар П.М.      

И с участието на прокурор Петко Г.                                             

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 94 по описа  за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на И.Г.В. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Ш. ***, против Решение № 465 от 07.12.2016г., постановено по АНД № 724/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-0284-000307 от 12.04.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.  

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени в нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че виновното извършване на вменените му административни нарушения, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е изследвал обективно, пълно и всестранно релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства, като при постановяване на решението не са обсъдени и преценени в съвкупност всички събрани по делото доказателства, което е довело до неизяснена фактическа обстановка и неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Твърди, че съдът избирателно и едностранчиво е разглеждал и обсъждал доказателствата по делото, в резултат на което необосновано е приел за установена и доказана по несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-0284-000307 от 12.04.2016г.  на Началника РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. 

 

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде потвърдено.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на И.Г.В. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 16-0284-000307 от 12.04.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г129045/ 23.02.2016г., на И.В. са наложени административни наказания, както следва: „глоба” в размер 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 200лв., на основание 177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 17.02.2016г. в 09.15ч. в гр. Павел баня, по ул. „Генерал Столетов” до бензиностанция „Денев” в посока север-юг, неправоспособният водач И.Г.В. управлява МПС – л.а с рег. № СТ7719СА, собственост на Георги Колев Начев, като извършва маневра ляв завой при наличието на единична непрекъсната линия, като я застъпва и пресича. В наказателното постановление е посочено, че след извършена справка в ОДЧ-РУ-Казанлък, е установено, че И.В. не притежава свидетелство за управление на МПС, като е обосновано, че нарушението не представлява маловажен случай.

           Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от И.В. административни нарушения по чл.185 във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл. 177, ал.1, т.2, предл. от ЗДвП, като основание за налагане на предвидените в закона административни наказания в размер, правилно определен при отчитане наличието на отегчаващо вината обстоятелство поради множество предходни нарушения по ЗДвП. 

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.      

 

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушения от И.В. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по   чл.185 във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо във вр. с чл. 150 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенията по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Кредитирал е с доверие показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица, като непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, вкл. Докладна записка за установено явно нарушение по ЗДвП рег. № 932-Б/ 17.02.2016г. Изцяло се споделя приетото от въззивния съд, че разминаването между показанията на свидетелите – очевидци на нарушението, досежно цвета на управлявания от И. В. автомобил и имало ли е друго лице в автомобила, не може да обоснове извод за недоказаност на административнонаказателното обвинение. Посочените обстоятелства не са в обхвата на фактическите констатации, съдържащи се в АУАН и възпроизведени в НП, поради което несъответствието в показанията на свидетелите относно тези факти не може да бъде разглеждано като индиция за неистинност на установените от актосъставителя фактически обстоятелства по извършването на самите нарушения; да опровергае фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление или да дискредитира показанията на свидетелите относно фактите, включени в предмета на доказване, а именно тези, относими към съставомерността на деянията. Както правилно е приел съдът, с оглед конкретно вмененото административно обвинение, свидетелските показания са еднозначни и непротиворечиви относно релевантните факти за ангажиране отговорността на Илиян В.. Следователно от една страна наличието на всички релевантни за съставомерността на деянията факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е обосновано обвинението, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга – жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.  

           Ето защо обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл. т на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че И.В. е осъществил виновно съставите на административните нарушения по чл.185 във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо във вр. с чл. 150 от ЗДвП.

 

Противно на твърденията на касатора, направеното описание на нарушението в наказателното постановление изцяло кореспондира с това от АУАН, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, се съдържат еднозначно в акта за установяването му и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Налице е изискуемият се конекситет между повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН със съставения АУАН и произнасянето на наказващия орган по него с издаването на наказателното постановление.

 

         Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Не е налице твърдяното от касатора избирателно и едностранчиво разглеждане и обсъждане на доказателствата по делото. Липсва и твърдяната от касатора непълнота на фактическия и доказателствения материал във връзка с извършването на вменените му административни нарушения, нито са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

   С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

         Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

          

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 465 от 07.12.2016г., постановено по АНД № 724/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд. 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

   

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                             2.