Р Е Ш Е Н И Е

№ 196 07.06.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А.

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 133 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Р.М.А. ***, против Решение № 36/ 30.01.2017г., постановено по АНД № 1649/ 2016г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 355/ 27.10.2016г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за наличие на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, осъществяващо състава на чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, като основание за налагане на административно наказание. Излага съображения, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.33 от ЗАНН е било образувано административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното наказателно постановление, при наличие на абсолютна процесуална пречка за това, а именно образувано досъдебно производство № 284 ЗМ-1097/2016г. по описа на РУ гр.Казанлък. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 355/ 27.10.2016г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – РДГ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Р.М.А. против наказателно постановление № 355/ 27.10.2016г. на Директора на РДГ Стара Загора, с което на А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400лв., на основание чл.266, ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от същия закон и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ вещите, предмет на нарушението – 8 простр. Куб.м. дърва за горене от елша, са отнети в полза на държавата. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 19.09.2016г. Р.А. съхранява в пристройка в двора на дома си, на асдрес: с.габарево, ул.”Изворна” 14, общ.Павел баня, 8.0 /осем/ простр.куб.м. дърва за горене от елша, немаркирани с контролна горска марка. След извършена преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно - при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура; наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административното обвинение; налице е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирани като административно нарушение, за което е наложено предвиденото в закона по вид и размер наказание, като не са налице основания за намаляване размера на същото към предвидения в закона минимален размер.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В изпълнение на задълженията си по чл.14 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административно-наказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, районният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление. Не е налице твърдяната от касатора непълнота на доказателствата. Районният съд подробно е изследвал фактическата обстановка; освен представените писмени доказателства в хода на съдебното дирене са събирани и гласни такива, като всички доказателства са оценени в съвкупност и водят до безпротиворечивия извод, че посоченото в НП количество – 8 простр. куб.м. и вид дървесина /елша/, установена при проверката на 19.09.2016г. в дома на санкционираното лице в с.Габарево, не е била маркирана с контролна горска марка. Следователно, в нарушение на забраната по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ А. е съхранявал дървесина, немаркирана с контролна горска марка, поради което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От събраните по делото доказателства се опровергава твърдението на жалбоподателя, че установената при проверката дървесина е била от плодни дръвчета от овощна градина и съотв. не попада в обхвата на ЗГ. Действително от показанията на двамата свидетели, разпитани по делото, се установява, че при извършената проверка в дома на А. свидетелите са констатирали и около 15 кубика череша /питомна/, освен нарязаните и нацепени дърва от дървесен вид елша /8 кубика/. В случая обаче административнонаказателната отговорност на А. е била ангажирана за съхранението на установените 8 простр.куб.м. дърва за горене от елша, а не за съхраняваната дървесина от череша.

Абсолютно необосновано и недоказано е и следващото възражение на касатора, че при прилагането на чл.33 от ЗАНН, образуването и провеждането на административно-наказателно производство е било недопустимо, тъй като за същото деяние срещу Р.А. е било образувано наказателно производство. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и като индиция, че към момента на съставяне на АУАН серия ЮИДП, бланков № 069021 от 19.09.2016г., съотв. към момента на издаване на НП № 355/ 27.10.2016г. на Директора на РДГ гр.Стара, за същото деяние, за което на Р.М. е повдигнато административно обвинение е било образувано и досъдебно производство срещу него. За установяване на тези си твърдения санкционираното лице е имало възможност и във въззивното, и в касационното съдебно производство, да представи надлежни писмени доказателства, което не е сторено. Всъщност видно от приложеното към касационната жалба Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.12.2016г. на РП – Казанлък, действително срещу Р.М.А. е било образувано досъдебно производство, прекратено с посоченото прокурорско постановление от 19.12.2016г., което обаче е било за престъпление по чл.235, ал.2 вр. с ал.1 от НК, т.е. за деяние, различно от това, за което е съставен АУАН бл бланков № 069021 от 19.09.2016г. и издадено НП № 355/ 27.10.2016г.

С оглед изложеното Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото на спора, че извършването на нарушението по повдигнатото на Р.А. административно обвинение е безспорно доказано.

В мотивите към решението първоинстанционният съд е обосновал и защо приема наложената от административнонаказващия орган санкция за законосъобразно определена и съответна на извършеното от касатора нарушение. Въззивният съд е извършил преценка на всички относими към този въпрос обстоятелства по смисъла на чл.27 от ЗАНН. Обсъдени са смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и при съблюдаване на законоустановените критерии и принципи за определяне на наказанието, районният съд е приел, че правилно е индивидуализирано наложеното наказание, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Настоящата инстанция споделя изцяло извода за законосъобразност на наложеното административно наказание.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/ 30.01.2017г., постановено по АНД № 1649/ 2016г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.