Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

197                                               08.06.2017 г.                            гр. Стара Загора

 

 В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                   

                                                                                    Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  И.А.        

и с участието на прокурор Петко Георгиев     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 134 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.Стара Загора против Решение № 68/ 10.02.2017г., постановено по АНД № 3781/2016 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 122/ 15.11.2016г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Стара Загора. В касационната жалба се съдържат оплаквания за  незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда, че съдържанието на издаденото НП не отговаря на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими и изискуеми, съгласно ЗАНН, реквизити. Неправилно посочената като дата на нарушението 10.10.2016г. вместо 08.10.2016г. се дължало на фактическа грешка и  неправилно е била квалифицирана от въззивния съд като съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба – Ф.М.Ф., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

    

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.  Предлага решението на Районен съд Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд-Стара Загора се е развило по жалба на Ф.М.Ф. против Наказателно постановление № 122 от 15.11.2016г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Стара Загора, с което Ф.Ф. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв., на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение на чл.132, ал.1, т.11 от същия закон. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че Ф., представящ се като собственик, е предвижил до мястото и участва в търговия на един брой неидентифицирано еднокопитно животно – кон. Като дата на извършване на нарушението е посочено – 10.10.2016г. 

 За да отмени  обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че при издаването му е допуснато процесуално нарушение, тъй като посочената в НП дата на извършване на нарушението /10.10.2016г/ е различна от отразената в съставения АУАН дата, на която е констатирано нарушението /08.10.2016г/. Това нарушение е квалифицирано като съществено такова, обуславящо незаконосъобразност на наказателното постановление.

 

Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

Настоящата инстанция намира за правилен извода на въззвивния съд, че НП е формално неизрядно. В наказателното постановление са въведени нови фактически обстоятелства, несъществуващи в АУАН, въз основа на който е издадено. При описание на установеното нарушения в съставения на ответника по касация АУАН е посочено, че същото е извършено на 08.10.2016г. Независимо от това, при издаване на обжалваното НП, административно-наказващия орган е определил за дата на извършване на нарушението 10.10.2016г. - различна от посочената в акта. Липсата на яснота относно времето на извършването на деянието, при посоченото различие в акта и в постановлението представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Още повече, че от обжалваното НП не става ясно защо АНО приема за дата на нарушението, различна от посочената в АУАН.

За да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствие на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна страна административно нарушение и на следващо между описаното от фактическа страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби. В конкретния случай, каза се, е налице разминаване между направеното в АУАН и в НП описание на нарушението, доколкото с НП се въвеждат нови обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние, а именно - датата на неговото извършване.  АУАН има обвинителна функция и с него се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение както от  фактическа, така и от правна страна. В случая с наказателното постановление е направено различно описание на деянието от фактическа страна като е посочена друга дата на извършването му и по този начин се изменя повдигнатото с АУАН административно обвинение.

Правилно въззивният съд е отбелязал, че така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина, но е неприложима за отстраняване на формални грешки и неясноти в наказателното постановление.  Ето защо   неправилното посочване на датата на извършване на нарушението в наказателното постановление, дори да се дължи на техническа грешка /доколкото нито в ЗАНН, нито в приложимия по силата на ограничителното препращане НПК е предвидена процедура за поправка на явна фактическа грешка/, е всякога неотстранимо и съществено процесуално нарушение и съответно абсолютно основание за цялостна отмяна на наказателното постановление.

 

С оглед на изложеното съдът намира че жалбата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. 

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 68/ 10.02.2017г., постановено по АНД № 3781/2016 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                              

           

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                          

 

                                                                                                    2.