Р Е Ш Е Н И Е

№189 26.05.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: С.Х.

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 135 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Стойчеви 57-62” ООД – гр.Добрич, против Решение №47 по а.н.д №2539/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №ТКО-8 от 17.08.2016г. на Директора на Областно пътно управление Стара Загора. С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Сочи се, че видно от акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не става ясно кога и къде е извършено вмененото нарушение, като посоченото място на нарушението е неприемливо и внася объркване за жалбоподателя относно определяне на компетентността на актосъставителя, на административнонаказващия орган (АНО), както и за подсъдността на делото. Твърди се, че тези нарушения не са констатирани от АНО и при издаване на НП същият е допуснал същото нарушение. Заявява се, че нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на нарушението, като посочената дата – 16.03.2016г. е датата на неговото констатиране, а съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН АУАН следва да съдържа датата на извършване на нарушението. Обосновава се, че нито в АУАН, нито в НП е установено нарушението, за което е наложено наказанието, а именно никъде в текста на двата акта не е установено, че е наредено от жалбоподателя да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. С жалбата не се споделят доводите на въззивния съд, че фактическото описание на извършеното административно нарушение с неговата правна квалификация не оставя никакво съмнение, че се касае именно за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от Закона за пътищата (ЗП), към която е налице изрично препращане и в текста на чл.53, ал.1 от ЗП. Претендира се, че като е издал НП, в което е индивидуализирал по вид наказание и е определил неговия размер, в противоречие с твърдяното и установено нарушение наказващия орган е допуснал нарушение както на разпоредбите на ЗАНН, така и тези на НПК, които са от категорията на съществените и не подлежат на саниране от страна на съда. Освен гореизложените доводи жалбоподателя претендира и обявяване на НП за нищожно. Моли се съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касация Областно пътно управление Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, се представлява от юрискосулт Ганчева, която моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Стойчеви 57-62” ООД гр.Добрич против Наказателно постановление №ТКО-8/17.08.2016г. на Директор Областно пътно управление Стара Загора, с което въз основа на АУАН №ТКО-8/06.04.2016г. на „Стойчеви 57-62” ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева на основание чл.56, ал.3, т.1, вр. чл.54, ал.1, предложение 2, вр. чл.53, ал.1, предложение 2, вр. чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 16.03.2016г. при извършена проверка на път II-66 е установено, че на път II-66, км. 55+590 в дясно, „Стойчеви 57-62” ООД експлоатира крайпътен търговски обект и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект и пътна връзка от Администрацията, управляваща пътя. За влизане в обекта се преминава през пътна връзка, която не е изградена съгласно техническите изисквания. Същата започва от обхвата на пътя и завършва в обслужващата зона, където се намира самия вход. Обектът отстои от ръба на настилката на платното за движение на 14,30 м. В него се осъществява продажба на селско-стопански машини и оборудване, на които са поставени табели с технически характеристики с цел запознаване на клиентите. В обекта има свободен достъп на хора през вход, разположен непосредствено на републиканския път. С посоченото деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че фактическите констатации отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, поради което нарушението, описано в НП и извършването му от жалбоподателя са доказани по несъмнен и безспорен начин. С решението си въззивния съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност. Обсъдени са възраженията, изложени от жалбоподателя, като са изложени и съображения във връзка с вида и размера на наложеното наказание. Предвид на тези съображения районният съд е потвърдил обжалвания санкционен акт.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗП за юридическите лица, извършили нарушения на чл.26, ал.2 от същия закон е предвидена административна отговорност – налагане на имуществена санкция в размер на от 3000 до 8000 лева. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б” от Закона за пътищата, регламентира забрана за експлоатация в обхвата на пътя и обслужващите зони на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, без разрешение за специално ползване на пътя от Администрацията, управляваща пътя. За да е налице изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и всички релевантни за ангажирането отговорността обстоятелства по обвинение за допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП. В случая противно на твърденията на касатора, мястото на нарушението е индивидуализирано и конкретизирано в необходимата и достатъчна степен, с оглед нормативно въведените техническите характеристики на понятията обхват на пътя и обслужваща зона, съгласно легалните им дефиниции по чл.5, ал.2 и чл.7, ал.2 от Закона за пътищата. Освен това от обстоятелствената част на наказателното постановление еднозначно се установява, че пътната връзка към търговския обект се намира в обхвата на пътя, а самият обект - в обслужващата зона на пътя. Възприетото от наказващия орган местоположение на пътната връзка и на обекта, е обосновано чрез посочване на данни за техническите характеристики на понятията според легалните им дефиниция по чл.5, ал.2 от ЗП и чл.7, ал.2 от ЗП, установени на база направени измервания.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от „Стойчеви 57-62” ООД – гр.Добрич по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. По делото няма спор, че „Стойчеви 57-62” ООД – гр.Добрич не разполага с изискуемото се от закона разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект и пътна връзка, която експлоатация е доказана по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. С оглед на което правилно за допуснатото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б” от Закона за пътищата, на „Стойчеви 57-62” ООД е наложена административна санкция по чл.54, ал.1 във вр. с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, определена в предвидения от закона минимален размер.

Неоснователно се явява възражението на касатора, че вместо изискуемата по чл.42, т.3 от ЗАНН дата на извършване на нарушението, в констативния и санкционния акт е посочена датата на констатирането му. Принципно, практиката вместо датата на извършване на нарушението да се сочи датата, на която то е установено е порочна. В конкретния случай, видно от безспорно установената по делото фактическа обстановка, изпълнителното деяние, с което е осъществен състава на административното нарушение по чл.26, ал.2, т.2, б. „б” ЗП, представлява продължено действие по незаконосъобразно експлоатиране на търговски обект и пътна връзка. Въпросното нарушение е от категорията на т.нар. „продължени” нарушения, които се характеризират с това, че посредством едно деяние, което се изразява в действие /експлоатация/ и бездействие /непредприемане на действия по издаване на изискуемо разрешение/ или само в бездействие, се осъществява трайно, непрекъснато през определен период от време даден състав на административно нарушение. В случая към момента на осъществяване на проверката на място, т.е. датата на установяване на нарушението – 16.03.2016г., с Констативен протокол е установено, че търговски крайпътен обект се експлоатира от касатора без необходимото разрешение. С оглед на това и доколкото датата на извършване е елемент от фактическия състав на нарушението и съвпада с тази на констатирането му, следва да се приеме, че именно 16.03.2016г. е дата на извършване на нарушението.

Неоснователно се явява възражението на касатора досежно изписания като основание за налагане на административнонаказателната отговорност текст на разпоредбата на чл.53, ал.2 предложение 2 от ЗП. Както правилно е приел районният съд Законът за нормативните актове не въвежда „предложението” или „хипотезата” като елемент от структурата на нормативните разпоредби, поради което цитирането на нещо повече от необходимото не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната на санкционния акт.

В заключение настоящия съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че обжалването на административнонаказателните постановления по ЗАНН е различно от оспорването на индивидуалните административни актове по АПК, като за всяко от тях се прилагат съответните процесуални норми. ЗАНН и АПК регулират различни производства, като единствената връзка между двата  нормативни акта е   чл.63, ал.1 от ЗАНН, който препраща към АПК само относно правилата на касационното производство пред административния съд.  В производството пред районния съд  не се прилага  субсидиарно АПК, а се  прилагат правилата на НПК /чл.84 ЗАНН/. От това следва, че предвиденият ред изключва разглеждането на каквито и да било искания относно наказателните постановления по реда на АПК. Направеното от касатора искане за  обявяване на нищожност  на НП не може да бъде уважено в административнонаказателното производство, тъй като районният съд не притежава такова правомощие. Чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН ограничава   правомощията на решаващия съд до  потвърждаване, отмяна или изменение на НП, но не и  до прогласяване на нищожност. Наказателното постановление е административно-правораздавателен, а не общ или индивидуален административен акт по смисъла на чл.65 и чл.21 от АПК. Приложното поле на  чл.172, ал.2, пр.1 от АПК /обявяване  нищожност на административен акт/ е ограничено до  административните актове и е недопустимо   по отношение на наказателните постановления.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 47/27.01.2017г. по а.н.д.№ 2539/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.