Р Е Ш Е Н И Е № 178

гр. Стара Загора, 15.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурора Петко Г.

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 136 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Стара Загора чрез процесуалния й представител юрисконсулт Милен Алексиев против Решение № 61/08.02.2017 г. по АНД № 3805/2016 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 16-1228-002932/28.10.2016 г., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора срещу В.Г. ***«Геи. Иван Пашинов» № 29. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за недоказаност на обстоятелството, че е настъпило пътнотранспортно произшествие с материални вреди, както и изводът за невъзможността да се извърши преценка за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба В.Г. ***, в съдебно заседание заявява, че оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Старозагорския районен съд като законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касасионната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 16-1228-002932/28.10.2016 г., издадено от началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН Серия Г № 242887/19.10.2016 г., с което на В.Г. ***«Геи. Иван Пашинов» № 29, ЕГН **********, са наложени две административни наказания: по т. 1 – глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, и по т. 2 глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Като административни нарушения са преценени обстоятелствата, че на 12.10.2016 г. в 14,30 ч в гр. Стара Загора, на ул. „В. Левски”, пред блок 28 в посока север-юг: управлява собствения си лек автомобил „Мазда” с рег. № СТ2413ВС, като: 1. предприема маневра да излезе от реда на паркираните автомобили, започва завой в обратна посока, без да се съобрази с положението и посоката на движение на останалите автомобили, в резултат на което е блъснат от движещия се по ул. „В. Левски” в посока запад лек автомобил „Опел” с рег. № СТ9772АК, движещ се по пътя с предимство, и настъпва пътнотранспортно произшествие с мателиални щети; 2. Водачът не спира и не установява последиците от ПТП.

Според Районен съд Стара Загора е допуснато съществено несъответствие между описаната фактическа обстановка и юридическото формулиране на обвинението по т. 1 от наказателното постановление, което обуславя неговата отмяна. Наведени са доводи, че от събраните доказателства не се установява по безспорен начин настъпило ПТП с материални щети по смисъла на §. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Само по така изложените мотиви съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалваното НП по т. 1 и го е отменил. Въз основа на същите доводи – липса на доказателства за настъпило ПТП с материални щети, съдът е приел, че наказателното постановление и по т. 2 е незаконосъобразно и го е отменил и в тази му част.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е неправилно.

Административнонаказателната отговорност на В.Г. по т.1 от НП е ангажирана за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно, че като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В обстоятелствената част на АУАН и НП са описани действията на Г., довели до настъпване на пътно-транспортно произшествие с материални щети, а именно предприета маневра за излизане от реда на паркираните автомобили чрез започване на завой в обратна посока без да съобрази положението и посоката на движение на оснаналите автомобили. Наложено му е наказание «глоба» на основание чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5 от ЗДвП - за причиняване на ПТП поради неспазено предписание на пътните знаци, пътна маркировка и други средства за сигнализиране, правила за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

С оглед така повдигнатото административно обвинение от фактическа страна настоящата инстанция намира за неправилен извода на въззвивния съд, че издаденото НП е опорочено. Не е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението, доколкото за извършеното от В.Г. нарушение на правилата за движение, предвид всички негови обективни признаци, е предвидено наказание в нормата на чл.179, ал.2 от ЗДвП. В случая безспорно се установява от описанието в обстоятелствената част на НП, че се касае за причинено пътно-транспортно произшествие поради предприета маневра /заобикаляне на паркирани превозни средства/ при несъобразяване поведението на водача с останалите участници в движението, с което е създадена опасност за участниците в движението и е причинено ПТП. Това описание покрива от обективна страна състава на нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП вр.ал.1, т.5 от ЗДвП.

Не е налице и възприетата формална неизрядност на НП, обоснована с липсата на индивидуализиране на причинените от ПТП материални щети по вид и размер. Действително настъпването на имуществени вреди е необходимо условие, за да се квалифицира събитието като ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Следователно само обективният факт на причиняването им представлява съставомерен елемент от административнонаказателния състав на чл.179, ал.2 от ЗДвП и служи за фактическо обосноваване на обвинението. Наказващият орган няма задължение да описва детайлно щетите доколкото законът не изисква преценка на значителността им като предпоставка за наказуемост на деянието. Относно щетите от сблъсъка между автомобилите обжалваното решение са обсъдени само свидетелските показания, в които липсват данни в такава насока, но от съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени доказателства категорично се установява, че материални вреди са причинени, с което при изричното отразяване на този факт в обстоятелствената част на обжалваното НП императивните законови изисквания по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН са спазени.

Аналогични правни изводи за неправилно приложение на закона следва да се направят и по отношение на частта от решението, касаеща отменената т.2 от НП, защото районният съд е посочил доводи, които не могат да бъдат възприети като обуслявящи формална незаконосъобразност на НП.

В тази връзка Старозагорския районен съд е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената норма районният съд разглежда делото по същество. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, а изложените съображения за установените безспорни факти по спора не са достатъчни за изясняване на действителното положение. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК относно релевантните за спора факти и приложимите спрямо тях правни норми, а оттук и относно съответствието на съдебния акт с материалния закон.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което по отношение на административните обвинения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушениятя, вината и индивидуализацията на наказанията, респективно основателни ли са оплакванията в жалбата срещу НП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.222, ал, 2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 61/08.02.2017 г., постановено по АНД № 3805/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.