Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

№ 190                                      25.05.2017 год.                    град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание на четвърти май  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                      

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                  Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

 

                                                                                   СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

                                                                                        

при секретаря   С.Х.

и в присъствието на  прокурора   Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия Д.Матеева   к.а.н.дело   №  137 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Рушат М.А.,ЕГН ********** с адрес:с*** против Решение №39/31.01.2017г.,постановено по АНД № 1648/2016г. по описа на Районен съд-гр.Казанлък,с което е потвърдено НП №356 от 27.10.2016г. на Дриктеро на Регионална дирекция по горите-Стара Загора с оплакване за неговата незаконосъобразност, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон-касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. 

 Твърди се, че Решението на РС-гр.Казанлък е неправилно и незаконосъобразно,постановено при непълнота на доказателствата.Към касационната жалба е представено Постановление за прекратяване на наказателно производство   от 19.12.2016г. на Районна прокуратура-гр.Казанлък, като от същото било видно,че по едно и също време,за един и същ случай са били водени две производства-наказателно пред РП-гр.Казанлък и настоящото административнонаказателно производство,което представлявало процесуално нарушение на чл.33,ал.1 от ЗАНН.

Релевират се доводи,че наложеното на касатора наказание  не е съобразено с обстоятелствата и е значително завишено по размер.

При така изложените съображения е направено искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП.

 

Ответникът по касационната жалба –Регионална дирекция по горите-Стара  Загора оспорва жалбата в депозиран писмен отоговор и иска да бъде потвърдено решението на въззивния съд.В съдебно заседание процесуалният представител на страна поддържа заявеното становище.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – гр.Казанлък  е НП № 356 от 27.10.2016г.,издадено от Директора на Регионална дирекция по горите-Стара  Загора,упълномощен със Заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните ,с което на Р.М.А. на основание 266,ал.1  от Закона за горите  му е наложена глоба в размер на 400 лева .

Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 19.09.2016г. при извършена проверка  в дома на Р.А. ***  е усатновява,че същият съхранява в пристройка,в двора на дома си 8,0/осем/ простр.куб.м. дърва за горене от елша,непридружени с превозен билет,с което виновно е нарушил чл.213,ал.1,т.2 от Закона за горите.

 

 

           С решението си РС –гр.Казанлък е потвърдил наказателното постановление.

При постановяване на решението си районния съд приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Според въззивната инстанция по делото беспорно е установено, че Р.А. е съхранявал в стопанска постройка в двора на дома си, находящ се в с.Габарево,ул.”Изворна”№14,Община Павел баня,област Стара Загора  8,0/осем/ простр.куб.м. дърва за горене от елша,непридружени с превозен билет, като за извършеното деяние правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушаване на чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, а видът и размерът на наказанието са съобразени с чл. 266, ал.1 от ЗГ. Правилно е бил определен от административнонаказващия орган размерът на наказанието,който съответства на нарушението и степента на обществената опасност на деянието,в близък размер до минималния.

Касационната инстанция намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Правилно и законосъобразно Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната, доколкото са изложени относими такива.

Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът е извършил вмененото му във вина нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административнонаказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно чл. 213, ал.1,т.2 ЗГ се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет, като чл. 266, ал.1 ЗГ предвижда, че се наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

В случая от еднозначните и непротиворечиви показания на свидетеля Тенчо Заяков-актосъставител на Акт № 356/2016гсерия ЮИДП ,№069023  се установява, че касаторът е съхранявал у дома си 8,0/осем/ простр.куб.м. дърва за горене от елша,непридружени с превозен билет, , което съответства на описаното в АУАН и НП нарушение, осъществено от обективна и субективна страна от санкционираното лице.

Ето защо и предвид вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

В случая не може да се приеме, че деянието е маловажен случай по смисъла на ЗАНН, поради големият размер на дървата за огрев, предмет на нарушението, който обуславя високата стойност на нанесената вреда, като размера на наложеното наказание "глоба" съответства на тежестта на нарушението, личността на дееца, характера и степента на обществена опасност на нарушението, и е определен под средния размер, въпреки големия обем дърва.Ето защо доводите на касатора ,че наложеното административно наказание не е съобразено с обстоятелствата и е значително завишено по размер,са неоснователни.

Настоящия състав не възприема съображенията в касационната жалба, които преповтарят изложеното пред районния съд и са били обсъдени в решението му задълбочено и аргументирано.

Относно релевираните доводи в касационната жалба за наличие на процесуално нарушение на чл.33 от ЗАНН,а именно паралелно водене на две производства-наказателно и административнонаказателно производство.Тези доводи са също неоснователни.

Съгласно нормата на чл.33,ал.1 от ЗАНН,когато за дадено деяние е възбудено наказателно производство от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува,а нормата на ал. 2 определя,че когато се установи,че деянието,за което е образувано административнонаказателното производство,съставлява престъпление, производството се прекратява,а материалите се изпращат на съответния прокурор.

Цитираната норма предвижда недопустимост на двойното наказване на дееца по административнонаказателен и наказателен ред.

В конкретния случай,не е налице такова двойно наказване на дееца,тъй като е видно,че с Постановление за прекратяване на наказателно производство  на РП-гр.Казанлък от 19.12.2016г. е прекратено наказателното производство по ДП №284 ЗМ-1097/2016г. по описа на РУ Казанлък  пр.вх.№3135/2016г. по описа на РУ-Казанлък срещу Р.М.А. за престъпление по чл.235,ал.2вр. с ал.1 от НК.До такова двойно наказване  на касатора щеше да се стигне,ако по наказателното производство имаше постановен влязъл в сила неблагоприятен за А. акт.Настоящата касационна инстанция  не констатира нарушение на правилото-ne bis in idem-забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние.

При така изложеното следва да се приеме,че  като е използвал допустими и регламентирани от закона доказателствени средства наказващия орган е установил по безспорен и обоснован начин наличието на извършените от лицето нарушения, за които да бъде сакционирано.

Ето защо основателно въззивният съд е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, и че така наложеното от административнонаказващия орган наказание съотвества на посочените в чл. 27 ЗАНН критерии.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 39/31.01.2017г., постановено по АНД № 1648/2016 г. по описа на Районен съд  -гр.Казанлък.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

           

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

                                                                                                         2.