Р Е Ш Е Н И Е № 179

гр. Стара Загора, 15.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря З.Д.

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н..дело № 144 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора против Решение № 64/ 08.02.2017 година, постановено по НАХД № 3704 по описа за 2016 година на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-000813/21.11.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора срещу П.С.П. от гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че вмененото администратинно нарушение не е извършено от санкционираното лице. Касаторът счита за неправилен и извода, че в конкретиня случай следва да се прилага разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, а не тази на чл. 413, ал. 2 КТ. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответникът – П.С.П. от гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. С писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП 24-000813/21.11.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-000813/21.10.2016 г., с което на П.С.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл.4, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: П.С.П., в качеството си на длъжностно лице – ръководител на „Поделение за товарни превози – гр. Пловдив” към „БДЖ Товарни превози” ЕООД гр. София /работодател/, не е определил в горепосоченото предприятие с писмена заповед, след проведени консултации със Службата по трудова медицина и с Комитета по условия на труд, в съответствие с оценката на риска за безопасността и здравето по време на работа, служителите и работниците, които подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука”. Сочи се, че началният момента на извършване на нарушението е последният работен ден на 2015 г. – 30.12.2015 г.

Нарушението е установено при извършена проверка на 30.09.2016 г. в обекта на предприятието Ваганно-ремонтен цех Стара Загора и по представени писмени официални документи в ДИТ Стара Загора на 07.10.2016 г., 10.10.2016 г. и 21.10.2016 г.

За да отмени НП, Районен съд Стара Загора приема, че вмененото на П. деяние не осъществява признаците на нарушението, обективирано в приложената от наказващия орган санкционна норма на чл. 413, ал. 2 КТ. Този извод е обоснован с мотива, че вмененото нарушение, дори и да е извършено, е неотносимо към правилата за здравословни и безопасни условия на труд, а към други права на работниците и служителите, свързани с обезщетяването на покрити от застраховката рискове. На следващо място е наведен довод за неправилно определена дата на извършване на нарушението – последният работен ден на 2015 г. По изложените съображения е направен извод, че процесното НП не съответства на законовите изисквания, поради което е отменено.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Касационният състав не споделя извода на въззивния съд, че вмененото на П. деяние не осъществява признаците на нарушението, обективирано в санкционния състав на чл.413, ал.2 от КТ. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, за осъществяването на този състав се изисква с виновно бездействие санкционираното лице да не изпълнява задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Действително легалната дефиниция на понятието „здравословни и безопасни условия на труд” е дадена в §1, т.1 от ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и според нея това представляват такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица. Същевременно в §3 от Заключителните разпоредби на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука” е посочено, че наредбата се приема на основание чл.51, ал. 1 от ЗЗБУТ, който регламентира задължението на работодателя за своя сметка да застрахова задължително за риска "трудова злополука" работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Текстът се намира в глава шеста от закона, озаглавена „Икономически форми за подобряване на условията на труда”. Следователно самият законодател е придал на задължителната застраховка „трудова злополука” характер на средство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Макар застраховката по принцип да служи за обезщетяване на вреди от професионални заболявания и злополуки по време на работа, предвиждането й като задължителна мярка се свързва с ограничаване на последиците от настъпилите неблагоприятни събития и/или с възстановяване на работната сила, което е елемент от безопасността и здравето на работещите.

В съответствие и при правилно приложение на закона е прието, че датата на вмененото нарушение - 30.12.2015г, е посочена без да е обоснована със сроковете по Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука” и доказателствата по делото. Подзаконовият нормативен акт предвижда в чл.16, ал.1 договорът за задължителната застраховка "Трудова злополука" да се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година, а съгласно ал.2 срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец. По делото са представени застрахователна полица № 0114 010 15 00050 за групова застраховка „Трудова злополука” на ЗАД „Виктория”, от която е видно, че се застраховат 1136 лица, работници и служители на „БДЖ-товарни превози” ЕООД, за срок от една година, считано от 00.00ч на 31.08.2015г до 24.00ч на 30.08.2016г и застрахователна полица № 0111160126002310 за групова застраховка „Трудова злополука” на „Дженерали застраховане” АД, от която е видно, че се застраховат 1035 лица, съгласно списък на работници и служители на „БДЖ-товарни превози” ЕООД, за срок от една година, считано от 00.00ч на 31.08.2016г до 24.00ч на 30.08.2017г. Отделно по преписката са представени Заповед № 243/ 08.06.2016г, издадена от санкционираното лице П.П., за утвърждаване на списък на длъжностите в ПТП Пловдив, на които назначените работници да бъдат застраховани за риска „Трудова злополука” и Протокол от 25.05.2016г от проведено събрание за консултации между представители на отдел „ЗБУТ” Служба по трудова медицина и представители на работниците и служителите в Комитета по условия на труд към „БДЖ-товарни превози” ЕООД. Цитираната в НП Заповед № РД 01-898/ 09.11.2015г на Министъра на труда и социалната политика не е приложена по делото.

Събраните писмени доказателства сочат, че към 30.12.2015г дружеството е имало сключена и валидна застраховка за риска „Трудова злополука” със срок на действие до 31.08.2016г, след изтичането на който е сключен нов едногодишен договор, т.е. няма прекъсване в застраховането на лицата. Поради това от съдържанието на НП не става ясно защо според наказващия орган е необходимо именно до 31.12.2015г да е издадена писмена заповед по смисъла на чл.4 от Наредбата за определяне на служителите и работниците, които подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука”, както и за какъв времеви период би била относима тази заповед. Ако наказващият орган е имал предвид, че според нормативната уредба договорът за застраховане следва да се сключва в началото на календарната година, респективно до края на предходната календарна година е необходимо да се издаде заповедта по чл.4 от Нардебата, то той е длъжен да обоснове това свое твърдение в НП и да прецени наличието на нарушение с оглед конкретните особености на случая /напр. действащите договори за групова застраховка/. След като не е направил това, а в касационната жалба също не са изложени аргументи в такава насока, правилно е прието, че датата на нарушението е неправилно посочена. Констатираната неяснота на обжалваното НП по отношение датата на извършване на нарушението, води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. Това от своя страна сочи ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице и обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, което е основание за отмяната му.

С оглед изложените съображения съставът на Административен съд Стара Загора намира, че не е налице твърдяното касационно основание – нарушение на материалния закон, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и като краен резултат постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/ 08.02.2017 година, постановено по НАХД № 3704 по описа за 2016 година на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 24-000813/21.11.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.