Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                               

 

           № 180     23.05.2017 година    град Стара Загора

 

             

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА 

 

                                                 Ч                                                                   Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  З.Д.      

и с участието на прокурор Петко Георгиев                                             

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 146 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

           Образувано е по касационна жалба на С.И.Р. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Е. Желев от АК – Стара Загора, против Решение № 98 от 22.02.2017г., постановено по АНД № 1758/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-001235 от 02.06.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.   

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че липсва изискуемото се от закона конкретизиране в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и коя е нарушената законова разпоредба. Твърди, че наказващият орган, в нарушение на императивното изискване по чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди произнасянето по преписката не е направил проверка за законосъобразността и обосноваността на съставения Акт за установяване на административно нарушение и съотв. не е преценил събраните доказателства и не е извършил разследване на спорните обстоятелства, което е довело до ограничаване правото му на защита. Излага доводи и за незаконосъобразност на наложената административна санкция „лишаване от право да управлява МПС”, по съображения за неправоспособност на водача на МПС към момента на констатиране на нарушението.  Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 16-1228-001235 от 02.06.2016г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

                                                                                                                                                      Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С.И.Р. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 16-1228-001235 от 02.06.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г180815/ 27.05.2016г., на С.Р. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП - глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10лв. и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10лв. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 27.05.2016г. около 15.00ч. в гр. Стара Загора, по бул. „Цар Симеон Велики” срещу дом № 2, неправоспособният водач С.Р. управлява л.а с рег. № СТ3822АК, собственост на Валентин Бонев Влайков, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000” за установяване употребата на упойващи /наркотични/ вещества/; не носи контролен талон към СУМПС и не носи свидетелство за регистрация на автомобила, който управлява. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че на лицето е издаден талон за медицинско изследване № 0037994.

           Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.  Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение.  Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерни от обективна и субективна страна деяния, правилно квалифицирани като административни нарушения по чл.174, ал.3, чл.183, ал.1, т.1, предл. второ и чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, за което на С.Р. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, което възражение се основава на твърдението за липса на изискуемата се конкретизация от фактическа и правна страна на административнонаказателното обвинение касателно досежно вмененото на санкционираното лице нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно посочената административнонаказателна разпоредба водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на наркотични вещества от водачите на моторни превозни средства”, а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества или техни аналози в кръвта. Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, при фактическото описание на нарушението, са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, без посочване дали е при прилагането на чл. 174, ал.3, предложение първо или предложение второ от ЗДвП, не води до неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението. Съответно противно на твърденията на касатора, не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и/или правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.  Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез техническо средство и медицинско изследване/ за употребата на наркотични вещества. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000” за установяване употребата на упойващи /наркотични вещества/, след което /в съответствие с чл.2 от Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства/, му е издаден талон за медицинско изследване № 0037994, който лицето изрично е отказало да изпълни. Описаното поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство и обективиран отказ да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества или техни аналози в кръвта/, е поведение, правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на наркотични вещества което съставлява административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното деяние. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкционирано, поради което оплакването на касатора в посочения смисъл, се явява неоснователно.

 

Обстоятелството, че към момента на извършването и установяването на нарушенията по ЗДвП, за които е издадено Наказателно постановление № 16-1228-001235 от 02.06.2016г., санкционираният водач е загубил правоспособността си за управление на МПС на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки, противно на твърденията на касатора, не обуславя извод за материална незаконосъобразност на наложеното административно наказание по чл.174, ал.3 от ЗДвП „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца”. След като несъмнено лицето е имало качеството на водач на МПС и в това си качество е извършило нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, същото подлежи на санкциониране с налагане на предвидените в закона за това нарушение в условията на кумулативност административни наказания. 

 

           Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за допуснато нарушение от наказващия орган, поради неизпълнение на задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Смисълът, вложен от законодателя в процесуалното правило на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, вменяващо в задължение на наказващия орган да разследва спорните обстоятелства, се свежда до това да се установи обективната истина още в досъдебната фаза на административнонаказателния процес по отношение на главния факт от предмета на доказване по същия, а именно – извършено ли е административно нарушение и кой е неговият автор. В случая С.Р. изрично е посочил към момента на съставянето на АУАН, че няма възражения; не е подал и писмено възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, с което да въведе спорни обстоятелства, които наказващият орган да е бил длъжен да разследва съгласно изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН, нито релевира необоснованост и незаконосъобразност на съставения АУАН. Следва да се отбележи че дори и наказващият орган да е допуснал нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, това нарушение би могло да доведе до отмяна на наказателното постановление само в хипотезата, в която след разглеждане на административнонаказателния спор по същество в съдебната фаза на процеса се установи, че нарушението въобще не е извършено или че жалбоподателят не е неговият автор. В случая от събраните по делото доказателства нарушенията и нарушителят са безспорно установени.

 

         С оглед на което обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства въззивният съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянията и тяхната правна квалификация като административни нарушения по чл.174, ал.3, чл.183, ал.1, т.1, предл. второ и чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП и основание за налагане на законово предвидените административни наказания.           Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

         

         Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                 Р     Е     Ш     И :

 

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98 от 22.02.2017г., постановено по АНД № 1758/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-1228-001235 от 02.06.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.  

         

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

   

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                   2.