Р Е Ш Е Н И Е

№198 ……..2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №147 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Н.Г.Б.” АД *** против Решение №100 от 23.02.2017г., постановено по АНД №11/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №24-001101/14.12.2016г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл.414 ал.1 вр. с чл. 245 ал.1 от КТ за това, че в срок до 25.09.2016г. работодателя не е изплатил за месец август 2016г. основно месечно възнаграждение за пълно работно време 8 часа за 6 работни дни в размер на 85.89лв на T.M.A.в предприятието гр. Стара Загора, ул. „Индустриална” в нарушение от 27.09.2016г.

С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон – чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН и поради липса на допуснато административно нарушение на чл. 245 ал.1 от КТ, като вместо него да се постанови решение за отмяна на наказателното постановление. Изложени са подробни доводи за грешна дата на нарушението, за липса на място, както, за непълнота на административното обвинение, предвид липсата на вписване на размера на брутното месечно трудово възнаграждение, което е условие за определяне на гарантирания размер, а именно 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или минималната работна заплата. Вместо това АНО е вписал начисления размер на трудовото възнаграждение за 6 работни дни, не е отчел молбата на работника за прекратяване на трудовия договор, считано от 13.09.2016г., както и декларацията му за съгласие да бъде удържано обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие, съгласно чл.220 ал.1 от КТ. Тези доказателства не били взети предвид от РС Стара Загора, а същите установявали, че се касае до трудово правен спор, който е от компетентността на гражданския съд, а не на Инспекцията по труда.

Ответника – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора в писмено становище иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, които не са опровергани от наказаното дружество.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно..

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

За да потвърди наказателното постановление, РС Стара Загора е приел, че работодателя не е осигурил ежемесечното изплащане на гарантираното от разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ трудово възнаграждение, като без значение е кои обстоятелства са наложили неизплащане на трудовото възнаграждение. Деянието се осъществява, чрез бездействие, което е установено по делото от събраните гласни и писмени доказателствени средства – ведомост за заплати, трудов договор и свидетелски показания на актосъставителя.

Преди да се даде отговор на поставения в касационната жалба главен въпрос относно правилното приложение на чл.245 ал.1 от КТ при формиране на извода, че от правно значение за нарушаването му е единствено бездействието на работодателя, по-конкретно, дължи ли се изплащане на гарантирания от тази разпоредба размер на трудовото възнаграждение, въпреки съгласие на работника сумата да бъде удържана за погасяване на негови насрещни задължения, трябва да се отговор на доводите на касатора относно неспазване на формалните изисквания за законосъобразност на наказателното постановление. Датата на нарушението 27.09.2016. е определена правилно, тъй като датата, до която ежемесечно се изплаща трудовото възнаграждение, съобразно условията на конкретния трудов договор, а именно 25.09.2016г. е почивен ден - неделя, в който не могат да изтекат сроковете за престиране на действия. Срока за изплащане на гарантирания размер на възнаграждението изтича на 26.09.2016г- понеделник, а за да е налице завършено деяние, задълженото лице трябва да е бездействало през целия период, в който е било длъжно да престира действието. Следователно деянието е наказуемо от 27.09.2016г., от която дата текат и съответните срокове по чл.34 от ЗАНН. За пълното описание на нарушението не е необходимо да се посочи брутния размер на трудовото възнаграждение по трудовия договор или размера на минималната работна заплата, а гарантирания размер за конкретния случай с твърдение, че същият не е заплатен. В този смисъл,описанието на нарушението, отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като е посочен дължимия, според АНО, размер на гарантираното възнаграждение за месец август, изчислен съобразно отработените дни, лицето, на което се дължи, както и че същото не е изплатено до определената в трудовия договор дата по мястото на дейност на работодателя. Въпроса дали тези факти осъществяват състава на административно наказателната разпоредба, посочена като основание за налагане на имуществената санкция, е относим към преценката за изпълнение на изискването за съответствие между фактическо и правно обвинение, което се състои в подвеждане на фактите, установени от АНО под онази норма, която предвижда административна отговорност за тяхното осъществяване. В настоящия случай, разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ въвежда изискване за гарантиране изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Тази норма е императивна и противна уговорка в трудовия договор би била нищожна, както и отказа от тези права, би бил недействителен. За да е налице неизпълнение на това задължение от публично правен порядък, поради което същото представлява и състав на административно нарушение, работодателя следва да не е платил размера на минималната работна заплата, ако 60 на сто от БТВ е под нейния праг,или да не е платил 60 на сто от БТВ в обратния случай. По аргумент от чл.245 ал.2 от КТ, работодателя остава задължен за остатъка при това с лихвите, което означава, че разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ има за обект защита на правото да се получи поне размера на минималната работна заплата, ако е налице затруднение да се изплати пълното месечно възнаграждение. Следователно, задължение по чл.245 ал.1 от КТ не може да възникне, когато на работника се дължи по-малък размер от минималната работна заплата, какъвто е настоящия казус. АНО твърди, че неизплатената сума на трудовото възнаграждение е в размер на 85.89лв. за шест работни дни на пълно работно време, поради което този факт не се субсумира под състава на чл.245 ал.1 от КТ, състоящ се в бездействие да се плати поне минималната работна заплата за страната. Когато обаче нейния размер не се дължи, то и гаранцията по чл.245 ал.1 от КТ не намира приложение, което не означава, че на работника не следва да се плаща в срок. Установеното от АНО липса на плащане на дължимо трудово възнаграждение в размер по-нисък от установената минимална работна заплата, сочи на нарушение на чл.128 от КТ, срещу което работника разполага с гражданско правен ред за защита, в хода на който биха могли да се обсъждат възраженията на касатора за съгласие да бъде прихваната сумата за погасяване на насрещното задължение за обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №100/23.02.2017г., постановено по АНД №11/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 24-001101/14.12.2016г. издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора с наложена на „Н.Г.Б.” АД ЕИК 203230357 имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл.245 ал.1 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.