Р Е Ш Е Н И Е

№ 200 07.06.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД №149 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Василия-Василка Михалева” гр. Стара Загора против Решение №89 от 21.02.2017 год. постановено по АНД №18/2017 год. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-001166 от 14.12.2016 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което на ЕТ„Василия-Василка Михалева” е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

С жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона. Изложени са съображения, че са били налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по чл.28 от ЗАНН, но неправилно не е била приложена тази норма. Твърди, че нарушението е за пръв път, от него не са настъпили вредни последици, уведомлението е било връчено още същия ден, лицето Ангел Руменов Петров е бил на работа от 15:30 ч. съобразно утвърдения график, спрямо нарушителят не е била прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени решението и вместо това да постанови друго такова за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответника по касация Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора в представено писмено становище от юр. Лекина, надлежно упълномощена оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че към случая е относима и приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като към момента на проверката и констатиране на нарушението е бил налице срив в системата на НАП и в нея не е могъл да бъде отразен трудовия договор, като след няколко часа, при повторното посещение на проверяващите всичко е било изрядно. Предлага на съда да отмени обжалваното решение като постановено при неправилно прилагане на закона.

Административен съд Стара Загора след служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на Решение №89 от 21.02.2017 год. постановено по АНД №18/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора , намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред РС Стара Загора е било образувано по жалба на ЕТ „Василия-Василка Михалева” срещу Наказателно постановление №24-001166 от 14.12.2016 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на ЕТ „Василия-Василка Михалева” е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, за това, че в качеството си на работодател на 16.11.2016 год. в 11:55 ч. и в 16:15 ч. в стопанисвания от нея обект - кафе-аператив „Вог” в гр. Стара Загора на ул.”Св.Троица”№223, е допуснала до работа като „барман” лицето Ангел Руменов Петров, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Районен съд Стара Загора е приел обвинението за пълно, ясно и точно формулирано и доказано от събраните доказателства. Прието е за установено от съда, че на 16.11.2016 год. в 11:55 ч. и в 16:15 ч. в кафе-аперитив „Вог” с посочен адрес, е работил като „барман” Ангел Руменов Петров, като същият се е намирал в обекта и при първата, и при втората проверка на място - в 11:55 ч., съответно в 16:15 ч., трудовият договор с него е бил подписан към 15:00 ч. на въпросната дата - 16.11.2016 год., уведомление за което е изпратено в 15:28 ч. и договорът регистриран в ТД на НАП. Съдът е приел за възникнало към 16:15 ч. същия ден на задължението по чл.63, ал.2 от КТ за работодателя в лицето на едноличния търговец - жалбоподател да не допуска до работа работника без да му представи заверено копие от уведомлението до ТД на НАП. С оглед на това, че Ангел Петров, към 16:25 ч. е подписал декларация, че все още не е получил заверено копие от това уведомление и екземпляр от трудовия си договор, съдът е приел, че към момента на извършване на втората проверка на място работодателят е извършил нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, поради което отговорността му правомерно е била ангажирана по чл.414, ал.3 от КТ. Изтъкнатите от търговецът факти в насока липсата на вреди, липсата предходни наказания и пр., съдът е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства, отчетени при индивидуализация на наказанието.

Решението на Старозагорския районен съд е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ предвижда, че работодателя носи отговорност при неизпълнение на задължението му по чл.63, ал.2 от КТ да не допуска до работа лице, на което не е връчил подписан екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. За изпълнение на състава цитираната разпоредба, е необходимо и достатъчно допускането до работа без да са връчени документите по чл.63, ал.1 от КТ. Задължението на работодателя за уведомяването на НАП за сключен договор, възниква едва след сключването на такъв. Именно факта на сключването поражда и следващите се задължения за предоставяне на копие от договора и копие от уведомлението. Спрямо доказания момент на сключване на конкретния трудов договор - около 15 ч. на 16.11.2016 год., обосновани са изводите на Районния съд Стара Загора, че към 16:15 ч. на 16.11.2016 год. вече е възникнало задължението на ЕТ„Василия-Василка Михалева” предвидено в чл.63, ал.2 КТ - да не допуска до работа Петров докато не му връчи вкл. уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Доказано е и неизпълнение на това задължение - Петров се е намирал в кафе-аперитив „Вог” на 16.11.2016 год. към 16:15 ч., т.е. допуснат е бил да изпълнява трудовите си задължения без да му е връчено въпросното уведомление /обстоятелства, които не са и били спорни/. Налице са всички съставомерни елементи на вмененото административно нарушение. Съдът вярно е приел, че превес имат смекчаващите отговорността обстоятелства и че те са отчетени от наказващият орган.

Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН има характер на обща спрямо тази на чл.415в от КТ, регламентираща специален състав на маловажно административно нарушение по КТ. В този смисъл е и Тълкувателно решение №3/10.05.2011 год. по тълк. Дело №7/2010 год. на ВАС. Извода за характера на правната норма се следва независимо от датата на обнародване на изменение на чл.415в КТ. Действащата редакция на чл.415в, ал.2 изрично изключва от предметния обхват на ал.1 нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ. Забраната, предвидена в чл.63, ал.2 от КТ има значение на гаранция за трудовите и осигурителни права на работниците и служителите. Затова с чл.415в, ал.2 от КТ е изключена възможността да се приемат за маловажни деянията, квалифицирани като нарушения на чл.63, ал.2 от същия кодекс. Изложеното, наред с липсата на конкретни доказателства за момента на връчване на уведомлението по чл.62, ал.3 на Петров, за срив в системата на ТД на НАП, каквато версия се застъпва пред първата инстанция и пр., е пречка за извод че деянието в случая изобщо не разкрива обществена опасност в сравнение с другите съставомерни деяния от същия вид и че представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Ако и да е било налице такъв срив в системата, то не е следвало Петров да бъде допуснат до работа и не е следвало да бъде вписван в графика за работа. Всъщност в рамките на развилото се административнонаказателно производство, такова възражение за невъзможност да бъде подаденото уведомлението в НАП поради срив в системата не е направено. Нито в съставеният акт и вписаните в него възражения, нито в подадените писмени възражения по чл.43, ал.2 от ЗАНН, се съдържат каквито и да е било индиции за наличието на такава невъзможност. Ето защо това обстоятелство това не е било спорно и ответника по касация не е следвало да събира допълнително доказателства за изясняването му. Едва в подадената жалба до районния съд са наведени такива оплаквания, макар и за тези проблеми касаторът да е бил уведомен още в деня на сключването на договора от обслужващата го счетоводна кантора, видно от изложеното в жалбата. Не на последно място, налице са противоречия между изложеното в жалбата и събраните в хода на проверката от органите на Дирекция „Инспекция по труда” писмени доказателства – два броя декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от Ангел Руменов Петров, в които същият заявява, че има сключен трудов договор с работно време от 07.00 ч. до 15.00 ч. Според изложеното в жалбата до районният съд, Петров е бил допуснат до работа следобяд на 16.11.2016 год., породи разболяването на други барман. Същият е работил и при първата проверка, извършена на 16.11.2016 год. в 11.55 ч., както и при втората проверка извършана на същата дата в 16.15 часа. Всичко това води до извода, че оплакването за срив в системата на НАП е защитна теза на касаторът, която правилно не е била възприета като доказана от страна на наказаното лице.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не са налице наведените касационни оплаквания, а при извършената служебна проверка на решението се установи, че решението е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №89 от 21.02.2017 год. постановено по АНД №18 /2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.