Р Е Ш Е Н И Е

№191 26.05.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: С.Х.

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 152 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.Б.И. ***, против Решение №10 от 14.02.2017г. по а.н.д №353/2016г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление №16-0447-000274 от 19.09.2016г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Гълъбово. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Сочи се, че постановеното съдебно решение е неправилно. Обосновава се, че е налице неяснота при посочване на разпоредбата на чл.179, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като посочения текст има няколко предложения, в които са посочени видовете пътни превозни средства, за които следва да има залепен винетен стикер, а в конкретния случай липсва точно описание на санкционната правна норма в тази й част. Моли се съда да отмени решението на РС – Гълъбово и да постанови друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, и моли съда да потвърди решението на РС – Гълъбово.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Г.Б.И. против Наказателно постановление №16-0447-000274 от 19.09.2016г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Гълъбово, с което въз основа на АУАН бланков №062025/29.08.2016г. на И. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 1 500 лева на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Г.Б.И. на 29.08.2016г. в 18:10 часа в Община Гълъбово на път трети клас №3-554-км.40 управлява в посока север-юг автобус „Сетра С 215 ХД“, собственост на „Експрес“ ООД като: не е заплатил съответната винетна такса по реда на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата; не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. С първото от посочените деяния е посочена за нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, а с второто – разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Гълъбово е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила. Обосновано е, че анализът на разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП и чл.10, ал.3 от Закона за пътищата обосновава извод за наличието на безусловно задължение за собственикът или ползвателят на ППС да ползва републиканските пътища в РБ, само когато има заплатена винетна такса за съответния период и категория на ППС и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер.

В хода на съдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства. Съдът е приел, че при анализа на от тези доказателства се установява по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е осъществил признаците от състава на административното нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, тъй като към момента на проверката е управлявал, без да е заплатил винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Обосновано е също, че по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, като не е представил при извършената му проверка СУМПС и контролен талон към него, с което е осъществил състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изложени са съображения за законосъобразност на наложените наказания, тъй като и за двете нарушения законодателя е предвидил абсолютно определен размер. С решението са обсъдени направените с жалбата възражения.

Решението на Районен съд Гълъбово е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършени от Г.Б. нарушения по чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Фактическото описание на нарушенията и посочените като нарушени законови разпоредби еднозначно сочат, че лицето е санкционирано за нарушения, изразяващи се в управление на ППД по републикански път, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, както и че при управление на превозното средство не носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него.

Неоснователни се явяват възраженията на касатора, че липсва точно описание на санкцинната норма на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, тъй като същата има няколко предложения, в които са посочени видовете пътни превозни средства, за които следва да има залепен винетен стикер. Действително посочената разпоредба съдържа няколко различни предложения, в които са описани различни по вид пътни превозни средства. Доколкото обаче се касае за пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници, то там е посочено единствено такова с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача. Именно такова е и превозното средство управлявано от жалбоподателя, като останалите посочени в нормата видове превозни средства не са за превоз на пътници. В тази връзка настоящия касационен състав намира, че липсва каквато и да е неяснота относно индивидуализиране на ППС и административнонаказващия орган пълно и изчерпателно е посочил в санкцинния акт, че се касае за ППС с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, а от това става ясно, че се касае именно за ППС, посочено в разпоредбата на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 10/14.02.2017г по а.н.д.№ 353/2016г. по описа на Районен съд - Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.