Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№202                                   07.06.2017 год.                            гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на единадесети май през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Петко  Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №153 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

                                                     

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, против Решение № 76 от 243.02.2017 год., постановено по АНД №1501/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №24 – 001090 от 25.10.2016 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото на санкционираното лице административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.302, ал.2 от Кодекса на труда и наличието на основание за санкционирането му по чл. 414, ал.1 от КТ. Твърди, че въззивният съд не е направил цялостна преценка на доказателствата по делото, и по-конкретно свидетелските показания на главен инспектор Светла Алексиева и старши юрисконсулт Даниела Лекина, от които се установявало по безспорен начин извършеното от санкционираното лице нарушение. Счита, че при развилото се административно наказателно производство неосигуряването на преводач на наказаното лице не е довело до накърняване на правото му на защита, тъй като при извършената проверка е присъствала и счетоводителката му, която му е обяснявала допуснатото нарушение. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №24 – 001090 от 25.10.2016 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – „Ли Да 2000” ЕООД гр.Казанлък, не се представлява в съдебно заседание, а в депозираното становище по делото, чрез процесуалния си представител адв. Моника Динева излага аргументи за неоснователност на касационната жалба. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.     

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Ли Да 2000” ЕООД – гр. Казанлък, против Наказателно постановление №24 – 001090 от 25.10.2016 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №24 - 001090 от 28.09.2016 год., на „Ли Да 2000”ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 4 000.00 лв., за нарушение на чл.302, ал.2 от КТ. Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 14.09.2016 год. проверка по спазване на трудовото законодателство на място на обект Китайски ресторант „Червено слънце” в гр. Казанлък, ул.”Мазалат”№5, стопанисван от „Ли Да 2000”ЕООД, е установено, че търговското дружество, в качеството си на работодател, е приел от 12.09.2016 год. и към момента на проверката 14.09.2016 год. в 11:32 часа, на обект: Китайски ресторант „Червено слънце”, лицето Магдалена Георгиева Колева, което към 14.09.2016г. е на 16 години, да работи на обекта като „сервитьор” без разрешение на Инспекцията по труда. 

Казанлъшкият съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства и установената по делото фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е обосновал извод, че е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на вмененото на „Ли Да 2000” ЕООД, в качеството му на работодател, нарушение на императивната забрана по чл.302, ал.2 от КТ, като основание за налагане на санкция по административнонаказателния състав на чл.414, ал.1 от КТ. При извършената служебна проверка на процедурата по налагането на наказанинето, съдът е констатирал, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като на управителя на дружеството, който е китайски гражданин и живее от 17 години в България не му е било осигурен преводач. От добитите лични впечатления на съдът, същият не владее български език и не може да се приеме, че е разбрал същността на вмененото му административно нарушение. Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено, поради което и е постановил решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Решението на Казанлъшкия районен е неправилно. 

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на  чл.302, ал.2 от КТ, регламентираща изискване лицата, ненавършили 16 години да се наемат на работа след разрешение на инспекцията по труда за всеки конкретен случай. За да се счита, че е допуснато нарушение на това нормативно регламентирано изискване, е необходимо на първо място да е налице предоставяне на работна сила от лице, ненавършило 16-годишна възраст. Правилно въззивният съд, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, е приел, че е установено по безспорен начин, че лицето Магдалена Георгиева Колева фактически е предоставяло работна сила на посочените в наказетелното постановление място и дата. Колева е приела и изпълнила поръчката на контролните органи и реално е предоставяла работна сила, без за това да е било издадено разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”. В случая административното обвинение е основано и на базата на саморъчно попълнената от Магдалена Колева декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, както и разпита на същата в съдебно заседание. Ето защо изводът на Казанлъшкия районен съд, че „Ли Да 2000”ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснало вмененото му нарушение, е обоснован от гл. т. на доказателствата по делото и правилен от гледна точка на закона.

От друга страна, лицето – представляващ работодателя, притежава удостоверение за продължително пребиваване на територията на Република България и живее от 17 години в България, предполага и преимущественото му пребиваване на територията на Република България и владеенето на български език от същия в някаква степен. Не на последно място, следва да се отбележи, че съгласно чл.1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на европейският парламент и на съвета от 20.10.2010 год. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Ако е предвидено право на обжалване пред съответния съд с компетентност по наказателноправни въпроси, директивата следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Тъй като в конкретния случай, нарушителят не се е явил и е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, назначаването на преводач в съдебното производство не е било наложително, както и такова не е било наложително и при съставянето и връчването на АУАН и наказателното постановление.

С оглед на изложените съображения съдът намира че са налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна от една страна, а от друга не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, не е необходимо връщането на делото за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по същество на спора. Налице е безспорната доказаност на административното нарушение, както и на неговият извършител, неговата вина и правилното приложение на материалния закон. Що се отнася да размера на наложената санкция, настоящият съдебен състав намира,  че същата необосновано е наложена над предвиденият в закона минимален размер. Касае са за нарушение, което е извършено за първи път, не е установено друго нарушение на трудовото законодателство, поради което и наложената имуществена санкция следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер от 1 500.00 лв.

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №76 от 24.02.2017 год., постановено по АНД №1501/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък, като незаконосъобразно и вместо него постановява

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24 – 001090 от 25.10.2016 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, като намаля наложената имуществена санкция от 4 000.00 лв. на 1 500.00 лв.

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

   

                                                                             2.