Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

222                                     23.06.2017 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на осми юни през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                          МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №156 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора против решение №79/28.02.2017г., постановено по АНД №55/2017г. по описа на РС Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №24-000-904/01.07.2016г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора с наложена на „ЕКОБУЛФЕРМА” ООД с. Дъбово, имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл. 414 ал.1 от КТ за това, че в качеството си на работодател – земеделски стопанин, на 19.05.2016г., не е сключил трудови договори по чл.114а ал.1 от КТ с двама розоберачи, преди постъпването им на работа на обект „розов масив”, землището на село Дъбово. С това „ЕКОБУЛФЕРМА” ООД с. Дъбово е нарушил чл.3 ал.1 от Наредба №РД07-8 от 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а ал.1 от КТ – трудовия договор по чл.2 се сключва между работник и работодател-регистриран земеделски стопанин като се подписва преди постъпване на работа в два екземпляра – по един за всяка страна.

За да отмени наказателното постановление, РС Казанлък е приел, че обвинението за съществуване на трудови правоотношения не е несъмнено доказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. На следващо място, разпоредбата на чл.114а от КТ предвижда възможност да бъде сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за един ден, който не се признава за трудов стаж. Тази норма е диспозитивна, тъй като регламентира правна възможност за работодателя да реши дали да уреди трудовото правоотношение посредством сключване на еднодневен трудов договор. В нормата изрично е записано, че трудов договор може да се сключва между работника и регистрирания земеделски стопанин. Същото важи и за нормата на чл.3 ал.1 от Наредба №РД07-8/13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа / Наредбата/. Предвид диспозитивния характер на посочените като нарушени разпоредби, съдът извел извода, че за санкционираното дружество не съществува задължение за сключване на такъв трудов договор и неизпълнението на такова липсващо задължение не може да бъде квалифицирано като административно нарушение. Неправилното приложение на чл.114а ал.1  от КТ е довело и до нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

С касационната жалба се иска от съда да отмени въззивното съдебно решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление по подробно изложени доводи за императивен характер на разпоредбите, под чийто състав са подведени установените факти на престиране на работна сила от страна на две лица в полза на санкционираното дружество, явяващо се работодател-регистриран земеделски производител. Съгласно чл.114а ал.3 от КТ трудовите договори по ал.1 от същата разпоредба се регистрират пред Инспекцията по труда.

Ответника „ЕКОБУЛФЕРМА” ООД с. Дъбово не се представлява и не представя отговор по касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При отмяна на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон – конкретно на чл.114а от КТ и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, поради което не налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

         Изцяло се споделя извода на въззивния съд и изложените за обосноваване на този извод мотиви, че несключването от работодателя на трудови договори по чл. 114а, ал.1 от КТ, не би могло да бъде основание за ангажиране на административно наказателната му отговорност при прилагането на чл. 414, ал.1 от КТ. Правилно е прието, че нормата на чл. 114а от КТ е диспозитивна и регламентира една правна възможност, предоставена на работодателя, да прецени дали да уреди отношението по престиране на работна сила чрез сключване на трудов договор по общия ред /чл. 61 и сл. от КТ/ или чрез сключване на трудов договор за един ден, по реда и на основание чл. 114а от КТ. Самата формулировка на разпоредбите на чл. 414а, ал.1 и ал.3 от КТ /"трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва.../, обуславя извод, че нито нормата на чл. 114а, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ, нито нормата на чл. 3, ал.1 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал.1 от КТ, вменяват като императивно правило за поведение задължение за работодателя – регистриран земеделски стопанин, да урежда трудовите правоотношения с наетите лица чрез сключване на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Съответно "неизпълнението" на това задължение не може да бъде определено като административно нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ по смисъла на легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗАНН. Следователно наказващият орган неправилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.

Ето защо обосновано от гл.т на доказателствата по делото и правилно от гл.т на закона Казанлъшки район съд е приел, че няма допуснато административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН по повдигнатото на ответника по касация административно наказателно обвинение, основано от правна страна на неизпълнено от работодателя задължение по чл. 3, ал.1 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 114а, ал.3 от КТ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение №79/28.02.2017 год., постановено по АНД 55/2017 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

 

                                                                                   2.