Р Е Ш Е Н И Е

№204 07.06.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №165 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационната жалба на Ж.Д.Д. *** против решение №102/23.02.2017 год., постановено по АНД №3719/2016 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №1959А-2033/11.10.2016 год. на Началника на Първо районно управление – Стара Загора, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.45, ал.3, предл. първо от ЗЗД за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.3 от същия закон.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на мотивите му - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че съдът не е изложил мотиви относно точния час на нарушението, който не е 3.00 часа както е записано в наказателното постановление, а 2.00 часа. В решението е цитирано името на Христова, което непознато за касаторката лице и не е ясно в качеството на каква е цитирана в решението. Не е съгласна с изложените мотиви в решението, че не е от компетентността на съдът да се произнесе по невъзможността на Д. да заплати наложената санкция, поради тежкото й финансово положение. По изложените съображения е направено искане, съда да постанови решение, с което да отмени Решение №102/23.02.2017 год., постановено по АНД №3719/2016 год. по описа на Районен съд – Стара Загора и да отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба Първо районно управление при ОДМВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и че следва да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорският районен съд се е развило по жалбата на Ж.Д.Д. против наказателно постановление №1959А-2033/11.10.2016 год. на Началника на Първо районно управление – Стара Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №1959А-2033/30.09.2016 год. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лв на основание чл.45, ал.3, предложение първо от ЗЗД за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че Ж.Д.Д. на 25.09.2016 год. около 03.00 часа в гр. Стара Загора до блок №86 на ул. „Братя Жекови” при проверка на Христиана Василева Д., ЕГН **********, притежаваща документ за самоличност – лична карта №645061928, издадена от ОДМВР – Стара Загора и живущ ***, която е навършила 14-годишна възраст, но не е навършила 18 годишна възраст.

След преценка на събраните по делото доказателства Старозагорският районен съд е приел, че наказателното постановление е издадено в съответствие на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, при правилно приложение на материалния закон и като такова се явява законосъобразно, поради което и постановява решение за потвърждаването му. По делото е безспорно установено, че при извършената проверка на 26.09.2016 год. около 03.00 часа, Ж.Д. не е придружавала непълнолетната си дъщеря Христиана Д., нито е осигурила неин придружител. Правилно и напълно ясно е посочено мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е установено, както и доказателствата, които го потвърждават. Изложени са съображения, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а при определянето на размера на санкцията са съобразени всички обстоятелства – това че нарушението е първо, неговата тежест, подбудите за извършването му, както и всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, поради което и същата е определена в минималния размер предвиден от закона.

Решението на районен съд Стара Загора е валидно, допустимо и законосъобразно.

Неоснователно е направеното възражение, че първоинстанционния съд не е установил точния час на извършване на административното нарушение, каквито възражение са изложени и в жалбата, с която е сезиран районния съд. На първо място, следва да се отбележи, че жалбата с която е оспорено наказателното постановление е твърде лаконична и не съдържа конкретни оплаквания, на които районният съд да дължи и конкретен отговор. Съдът е изложил подробни мотиви относно установеността на административното нарушение, както и обстоятелствата при които е извършено. Тези мотиви са базирани на база на събраните по делото както писмени, така и устни доказателства. Съдът е разпитал както актосъставителят, така и свидетеля при установяването на нарушението и при съставянето на акта, които са и преки очевидци на извършеното административно нарушение. Както в приложената докладна по делото, така и в свидетелските показания, е отразено, че часът на извършване на нарушението е 03.00 часа. Едва в хода по същество на делото е направено възражение, че това не е часът на извършване на административното нарушение. Настоящият съдебен състав, намира, че дори и да е погрешно възприет часът /който според касаторката е 02.00 часа/, то отново са налице всички признаци от обективна и субективна страна на вмененото във вина на Д. административно нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗД. Законодателят е предвидил родителите да придружават непълнолетните си деца на обществени места след 22.00 часа. В този смисъл, дали нарушението е извършено и установено в 02.00 часа или в 03.00 часа, то същото е налице и в двата случая.

Действително в обжалваното решение е допусната фактическа грешка, изразяващо се в погрешно посочване на фамилията на нарушителката /абзац първи на втора страница, като е посочено като Христова вместо Д./, но съдът намира, че това нарушение не е от категорията на съществените такива, които обуславят и отмяната на решението. В нито един момент не е налице неяснота относно лицето извършило административното нарушение, което е сезирало районният съд и което е страна по делото.

След служебна проверка на законосъобразността на решението, съдът намира, че възприетата от въззивният съд фактическа обстановка съответства на действителната такава и потвърдена от събраните по делото свидетелски показания.

Неоснователно е и второто оплакване, че не е в компетентността на районният съд да прецени обстоятелството относно невъзможността на Д. да заплати наложената санкция. Следва да се отбележи, че районният съд е изложил мотиви, относно размера на наложената глоба, като същата е съобразена с всички обстоятелства посочени в чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Районният съд само проверява законосъобразността на размера на наложената глоба, като само в случаите, в които административното нарушение може да се определи като маловажно, би могъл да отмени наложеното административно наказание. В конкретния случай, в решението са изложени мотиви, че случаят не представлява маловажен случай, а глобата е определена в предвиденият от закона минимален размер. Съдът споделя тези мотиви, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение №102/23.02.2017 год., постановено по АНД №3719/2016 год. по описа на Старозагорски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.