РЕШЕНИЕ

№ 219 07.06.2017 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря: М.П.

и с участието на прокурор: П.Д.

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело №

166 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.И.П. от гр. Казанлък против Решение № 101/ 14.03.2017г, постановено по АНД № 21/ 2017г. по описа на Районен съд - Казанлък. С обжалваното решение е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 16-0284-002256 от 18.11. 2016г. на началник на РУП Казанлък в частта, в която на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175,ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод за правилно приложение на разпоредбата на чл. 175,ал.1, т.4 от ЗДП.Твърди се, че първоинстанционното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение, в обжалваната му част и вместо него да постанови друго с което да отмени изцяло наказателно постановление № 16-0284-002256 от 18.11. 2016г. на началник на РУП Казанлък

Ответникът по касационната жалба - РУ " Полиция" - Казанлък не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Производството пред Районен съд - Казанлък е образувано по жалба на Д.И.П. от гр. Казанлък против наказателно постановление№ 16-0284-002256 от 18.11. 2016г. на началник на РУП Казанлък издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2256 от 16.06.2016г., на Д.И.П. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183,ал.1,т.1, т.1, предложение 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 100,ал.1 , предложение 1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175,ал.1т.4 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП . Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно-наказващия орган като нарушения, са следните: на 16.06.2016 г. , в 04,50 часа водачът на МПС по път 1-6, км. 325 до бензиностанция „ Мария" в посока изток-запад управлява лек автомобил с рег. № СТ 4257ВВ, като не спира на подаден сигнал за спиране със стоп палка .

С оглед тази фактическа установеност районният съд приема, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено. Посочва, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Мотивира се, че с деянието си П. виновно е осъществил състава на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП , а в останалата част е отменил НП.

Решението на районния съд е постановено при съществено нарушения на съдопроизводствените правила.

П. е санкциониран на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП, която разпоредба предвижда налагане на административни наказания на водач на МПС. който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Релевантните за наличие на съставомерно от обективна страна деяние по чл.175, ал,1, т.4 от ЗДвП са: 1. Дадено разпореждане от орган-за контрол и регулиране на движението и 2. Отказ това разпореждане да бъде изпълнено.Съгласно чл.103 от ЗДвП, подаването на сигнал със стоп палка представлява обективирано с конклудентни действия разпореждане на орган за контрол и регулиране на движението, вменяващо задължение за водача на МПС да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Неспирането на подаден сигнал със стоп палка релевира наличие на изразен с конклудентни действия отказ на водача на МПС да изпълни нареждане на контролен орган, квалифициращо деянието като административно нарушение по чл. 175, ал.1,т.4отЗДвП.

Проверката, която въззивният съд е длъжен да извърши при преценката за съответствието на издаденото с наказателното постановление с материалния закон, при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация обхваща проверка дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно предмет на въззивната съдебна проверка е не дали изобщо е извършено някакво административно нарушение, а извършено ли е нарушението, описано и индивидуализирано в обжалваното наказателно постановление

В случая спорният въпрос както в административното, въззивното, така и в касационното съдебно производство се свежда до това, на посочените в наказателното постановление дата, място и час имало ли е полицейски патрул и съотв. подаван ли е сигнал за спиране със стоп полка на водача на МПС Д.П.. За изясняване на това спорно обстоятелство в хода на съдебното следствие в производството пред районния съд е разпитан единствено актосъставителя , който не е възприел лично деянието, а е съставил АУАН въз основа на показания на други полицейски служители - очевидци. Те не са разпитани и делото е останало неизяснено от фактическа страна.

От всичко изложено може да се направи извода, че първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина според изискванията на чл. 13 НПК и е изградил вътрешното си убеждение в разрез с разпоредбата на чл. 14 НПК и в резултат на допуснати нарушения по чл. 107, ал. 3 и 5 НПК.. Той не е установил всички релеванти обстоятелства в пълен обем, като в тази насока мотивите на въззивния съд са лаконични и в тях не е налице пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствата и доказателствените средства, така както предписват изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК. По този начин е било ограничено правото на жалбоподателя да разбере причините, поради които неговите възражения срещу НП не са приети за основателни и да развие оплакването си пред настоящата инстанция за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. От друга страна, ако не бяха допуснати съществени процесуални нарушения, би могло да се даде противоположна правна оценка на извършеното от нарушителя деяние.

Всичко изложено по-горе сочи, че липсва онази основа за изграждане на вътрешното убеждение, каквато се изисква от принципа по чл. 14, ал. 1 НПК, отразен и в специалните правила по чл. 339, ал. 2 НПК. Допуснатото нарушение е съществено, понеже липсата на подробни и аргументирани съображения, защо не се възприемат доводите в подкрепа на жалбата представлява липса на мотиви, което е довело до ограничаване процесуалните права на дееца и това налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, която да установи с надлежни доказателствени средства дали е извършено нарушението , за което е повдигнато административно

нарушение. При новото разглеждане на делото, районният съд следва да събере необходимите доказателства и въз основа на тях да прецени установено ли е извършване на нарушение от касатора , като обсъди и неговите възражения.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 222,ал.2 т. 1 от АПК , Старозагорският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 101/ 14.03.2017г, постановено по АНД № 21/ 2017г. по описа на Районен съд - Казанлък..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1