Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

№ 211                                      25.05.2017 год.                    град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                      

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                  Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

 

                                                                                  СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

                                                                                        

при секретаря   П.М.

и в присъствието на  прокурора   Константин Тачев

като разгледа докладваното от  съдия Д.Матеева   к.а.н.дело   №  169 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Мидас-Янка Георгиева”ЕИК 123651472,със седалище и адрес на управление:гр.Стара Загора,ул.”Майор Кавалджиев”№105,ет.3,ап.11,представлявано от Янка Митева Георгиева,със съдебен адрес:***,офис 9,адвокат Р.М. против Решение № 148/22.03.2017г.,постановено по АНД № 165/2017г. по описа на Районен съд-гр.Стара Загора,с което е изменено НП № 24-001171 от 04.01.2017г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Стара Загора,като е намален размера на наложената на  ЕТ „Мидас-Янка Георгиева” на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда имуществена санкция от 3 000 лв. на 1 500 лева

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че в хода на административнонаказателното производство наказващият орган правилно е  приложил материалния закон при констатиране на нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и приложението на разпоредбата на чл.414,ал.3 от КТ.Според касатора съдът неправилно е приел,че по време на проверката лицето Даниела Христова е била допуснато до работа без преди това с нея да е сключен трудов договор.На следващо място счита,че дори да се приеме предоставяне на работна сила без сключен трудов договор ,е следвало да се издаде предписание съгласно разпоредбата на чл.405а,ал.4 от КТ и се приложи санкция,касаеща маловажно нарушение ,от което не са произлезли вредни последици за работника по чл.415в от КТ.

С подробно изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло НП № 24-001171 от 04.01.2017г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Стара Загора,алтернативно да бъде намален размерът на наказанието.

 

Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Районен съд-гр.Стара Загора е направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Стара Загора се е развило по жалба на ЕТ „Мидас-Янка Георгиева” против НП № 24-001171 от 04.01.2017г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Стара Загора,с което въз основа на съставен АУАН №24-001171 от 05.12.2016г. на ЕТ „Мидас-Янка Георгиева”,в качеството му на работодател,на основание  чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 3 000 лв., за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 29.11.2016г. в 15:00 часа проверка на обект :Кафе-аператив „Мидас”,находящ се в гр.Стара Загора,ул.”Димитър Подвързачов”№3,стопанисван от ЕТ”Мидас-Янка Георгиева” и по представени документи на 05.12.2016г. в Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Стара Загора ,е установено ,че е прието на горепосочения обект към момента на проверката лицето Даниела Иванова Христова,ЕГН ********** на длъжност”сервитьор” ,без преди това да сключи с нея писмен трудов договор.Лицето Даниела Иванова Христова в декларация по чл.402,ал.1,т.3 от Кодекса на труда/КТ/ декларира,че е започнало работа на обекта на 29.11.2016г. в 13,00 часа.

Районен съд-гр.Стара Загора  е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на ЕТ” Мидас-Янка Георгиева”, в качеството му на работодател, нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение по чл. 61, ал.1 от КТ. По съображения, че липсват данни за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства и че размерът на наложената санкция не съответства на тежестта на конкретното нарушение, Старозагорският районен съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на ЕТ” Мидас-Янка Георгиева” имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 500 лв.

Решението на Старозагорският районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя изводът на въззивния съд, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ – при неспазване на императивното изискване, регламентирано в чл. 61, ал.1 от КТ, ЕТ „Мидас-Янка Георгиева” в качеството си на работодател, на 29.11.2016г. е възложил и допуснал до работа като сервитьор в стопанисвания от него обект –кафе-аператив „Мидас” ”,находящ се в гр.Стара Загора,ул.”Димитър Подвързачов”№3,лицето Даниела Иванова Христова, без преди това да сключи писмен трудов договор с работника. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Защитната теза на касатора и твърдението му, че лицето Даниела Христова е работела към момента на извършената проверка на граждански договор за периода от 13,00 часа до 18,00 часа на 29.11.2016г.,като за това време лицето е било обучавано, се опровергават от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие ,във въззивното производство в качеството на свидетели, лица. Съвкупната преценка на доказателствата по делото и фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях, сочат, че допуснатото от ЕТ „Мидас-Янка Георгива”,в качеството му на работодател, нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ, е доказано по несъмнен начин. Ето защо изводът на въззивния съд за осъществено от работодателя съставомерно деяние по повдигнатото административно наказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 414, ал.3 във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ, е фактически, правно и доказателствено обоснован, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция и могат да бъдат добавени в пълнота и следните съображения.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ вменява на работодателя задължение да сключи трудов договор в писмена форма. В този смисъл, за да бъде санкциониран работодателя, за неспазване на нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ, е необходимо да е налице трудово правоотношение между лицето, сочено като работодател и работник или служител, което правоотношение да е оформено в писмен трудов договор. В случая безспорно установено е от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 29.11.2016г. лицето Даниела Христова  е престирало работна сила в полза на касационния жалбоподател - в стопанисваното от него кафе-аператив, поради което е осъществен обективния състав на посочената норма. Правилни са в тази връзка изводите на съда, че възникналото между ЕТ „Мидас-Янка Георгиева”и Даниела Иванова Христова правоотношение е трудово.

Доколкото в българското право липсва легална дефиниция на понятията "трудов договор" и "граждански договор", разграничителният критерий между тях следва да се изведе от правните им характеристики. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила за продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския договор се дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира "изработването на нещо", без да е ограничен от работно време, работно място, непременно лично постигане на резултат, който може да бъде приет от възложителя или при некачествено изпълнение да не бъде приет и съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на други правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се изплаща окончателно след приемане на изработката, което има еднократен характер. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при автономия на договарянето, ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава правоотношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения с писмен трудов договор (чл. 62, ал.1 от КТ).

Както правилно е преценил и Районния съд от показанията на актосъставителя Светла Алексиева и свидетеля Димитър Гаджев безспорно се налага изводът, че Даниела Христова е престирала своята работна сила, като е осъществявала трудови функции, които са свързани пряко с работата в заведението,а именно сервирала  и отсервирала по масите. Така настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Събраните в хода на производството доказателства безспорно сочат на извода, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че при неправилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила.Сочената от касационния жалбоподател процедура по чл.405а,ал.4 от КТ е неприложима в конкретния случай,доколкото в настоящия случай е налице едно административнонаказателно производство,чиято цел е да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.

Настоящия състав на Административен съд – Стара Загора намира, за неоснователни и възраженията за наличие на основания за квалифициране на нарушението, като маловажно. Когато се касае за нарушения на трудовото законодателството не може да се говори за маловажен случай и малозначителност на деянието. След като законодателят е предвидил, че при осъществяването на обективните признаци на едно конкретно административно нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на определен правен субект, всякакви доводи като тези, че нарушението е инцидентно са без значение. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК на ВСК, преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице съответните предпоставки сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При всички случаи, обаче съдът е длъжен да има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството.

С КТ се уреждат трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по закона е по-строга. КТ определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние, не може да го определи, като маловажно. Преценявайки по този начин неизпълнението на задължения към държавата в конкретната хипотеза, касационният състав намира, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ, според която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.

С оглед изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 148/22.03.2017., постановено по АНД № 165/2017 г. по описа на Районен съд  Стара Загора..

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

  

                                                                      

                                                                                   2.