Р Е Ш Е Н И Е № 220

гр. Стара Загора, 29.05.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнаадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря А.А.

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 175 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Митница Пловдив чрез процесуалния й представител Павел Георгиев против Решение № 113/17.03.2017г. по АНД № 199/2017 г. на Районен съд Казанлък в частта, с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 995/12.01.2017 г., издадено от Началника на Митница Пловдив с наложено на Т.Е. *** административно наказание „глоба” в размер на 2000лв за нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове, и е прекратено образуваното административнонаказателно производство.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност на Т.Е.. Изложени са съображения, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 82 ЗАНН. Направено е искане за отмяна на решението в оспорената му част и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Касаторът Митница Пловдив, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. С писмена молба поддържа становището си за незаконосъобразност на решението и моли съда да го отмени в оспорената му част.

Ответникът Т.Е. ***, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на Районен съд Казанлък да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Казанлък е отменил като незаконосъобразно НП № 995/12.01.2017 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, в частта, с която на ответника по касация Т.Е. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 99, ал. 2, т. 4 ЗАДС, с което е осъществен съставът на чл. 123, ал. 6 ЗАДС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 24.01.2012 г. по път ПП-I-5, в близост до КПП „Изток”, в източния край на гр. Казанлък, в собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, рег. № 22 DD444 – Република Турция, Т.Е. държи 30 кутии с цигари /600 къса/, марка „L#M” 100 мм, и 55 кутии /1100 къса/ марка „EVE” с надписи DUTY FREE, без бандерол. По случая е било образувано досъдебно производсттво, перкратено с постановление на РП Казанлък.

За да отмени НП в обжалваната част, Районен съд Казанлък навежда довод, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за реализиране на административнонаказателна отговорност за вмененото на Т.Е. нарушение. Обосновава, че съгласно чл.80, ал.1, т.5 и чл.81 от НК, наказателното преследване се изключва по давност при изтичане на 4години и шест месеца от извършване на деянието, която в случая е изтекла на 24.07.2016г още преди извадане на НП. По тези съображения съдът е приел, че са налице условията на чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 334, т. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 Наказателния кодекс за отмяна на НП и прекратяване на административнонаказателното производство в частта относно наложената на Е. глоба в размер на 2000 лв.

Решението в обжалваната му част е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Неоснователно е касационното оплакване за приложимост на разпоредбата на чл.82 от ЗАНН в конкретния случай. Тази норма урежда давността при изпълнение на административно наказание. Давностният срок започва да тече от влизане в сила на акта за налагане на наказанието, т.е. от влизане в сила на НП, а в настоящия казус тази предпоставка безспорно не е налице предвид обжалването на НП.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г на ВКС и ВАС по т.д. № 1/ 2014г, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, което означава, че при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето, т.е. при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната погасителна давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. В случая Т.Е. е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове, извършено на 24.01.2012г. Датата 24.01.2012г е посочена в НП като такава на извършване на нарушението. Следователно абсолютният давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо лицето за така описаното в НП нарушение /до 24.07.2016г/ е изтекъл към момента на постановяване на решението от районния съд. Всъщност този срок е изтекъл и преди издаване на НП на 12.01.2017г, при което административнонаказващият орган е следвало да прекрати преписката с мотивирана резолюция като постанови единствено отнемане на стоката, предмет на нарушението, в полза на държавата.

Именно този краен правен резултат е постигнат със съдебния акт на районния съд, с оглед на което касационната инстанция намира, че обжалваното решение на Районен съд Казанлък следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/17.03.2017 г. по АНД № 199/2017 г. на Районен съд Казанлък в частта, с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 995/12.01.2017 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, с наложено на Т.Е. *** административно наказание „глоба” в размер на 2000лв за нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове, и е прекратено образуваното административнонаказателно производство.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.