№ 221 27.06.2017 год. град Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на първи юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА
СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря
Ива Атанасова
и в присъствието на прокурора
Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева к.а.н.дело
№ 183 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на ТД на НАП –гр.Пловдив
,ИРМ-Стара Загора чрез главен юрисконсулт Цветомира Карушкова,със съдебен
адрес:*** против Решение № 15 от 12.01.2017г., постановено по АНД № 1219/2016г. на Районен съд Стара Загора, с което е
отменено Наказателно постановление № 187428-F204091 от 22.03.2016г. на Началник сектор „Оперативни дейности”, отдел
„Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол” Централно управление на Национална агенция за приходите, с което
на ответника по касация-„Димокритос 2010”ЕООД-гр.Стара Загора, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 3000лв. за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на приложимия материален закон-касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Оспорва се като
неправилен изводът на съда, че нарушението представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложени са подробни съображения, че деянието не е
малозначително в сравнение с други такива от същия вид, въз основа на които е направено искане за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба — «Демокритос 2010»ЕООД,ЕИК 201116255,със
седалище и адрес на управление:гр.Стара Загора,ул.»Христо
Ботев»№98,представлявано от Анастасиос Зарифис Каратанасис, не е взел становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на
решението на Районен съд-гр.Стара Загора.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Старозагорски районен съд е образувано по жалба на «Демокритос
2010»ЕООД против Наказателно постановление № 187428-F204091 от 22.03.2016г. на
Началник сектор „Оперативни дейности”, отдел „Оперативни дейности”, Дирекция
„Фискален контрол” Централно управление
на Национална агенция за приходите ,с което въз основа на АУАН № F204091/07.03.2016г. на дружеството е наложено административно
наказание —« имуществена санкция» в размер на 3000 лв на основание чл.278б,
ал.1 от ДОПК и за деяние, квалифицирано като нарушение на чл.13, ал.3 ,т.2 от
същия закон, изразило се в това, че в качеството си на
получател на стоки с висок фискален риск -
зехтин - представени в директни опаковки, с нетно съдържание 1 кг. или
по-
малко
с код от комбинирана номенклатура 1511 90 11 на стоки с висок финансов риск по
заповед на Министерството на
финансите № ЗМФ-4/02.01,2014г., изменено и допълнена със ЗМФ-
675/14.07.2015г. ,с нетно количество 678.00 кг, не е изпълнил задължението си, регламентирано
в разпоредбата на чл.13, ал.3 ,т.2 от ДОПК - да се яви на посочените
пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване
на стоката и да осигури присъствието на упълномощен свой
представител.
При пристигане на органите по приходите в 11:55 часа на
29.02.2016г.,на мястото ,обявено от водача Анастасиос Зарифис Каратанасис за
разтоварване/получаване ,обективирано с протокол сер. АА № 0867993/29.02.2016г.,а
именно гр.Стара Загора,ул.”Пазарска”№35/търговски обект/ се установява,че
лицето –получател/купувач не се е явило на обявеното място за
получаване/разтоварване,както и че не е осигурило присъствието на упълномощен
свой представител.
Старозагорският районен съд при преценката си за законосъобразност на
атакуваното НП, не е констатирал
съществени нарушения на процесуалните правила ,допуснати при съставянето на
АУАН или издаването на НП,опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност,обуславящи отмяната му.
Съдът,с оглед събраните по делото доказателства,е приел за доказани
описаното в НП нарушение и извършването
му от дружеството-нарушител,но е приел,че конкретният случай е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и е изложил подробни съображения в тази насока,като е
отменил НП.
Съображенията на въззивния съд за приложението на чл.28 от ЗАНН са, че
стоката е доставена на първоначално
заявените пред органите на НАП дата и
място на получаване ,с неголямо закъснение и към този момент е
присъствал упълномощен представител на дружеството, като освен това от
формалното нарушение не са произтекли вреди, което разкрива по-малка степен на
обществена опасност на деянието.Обсъдена е подробно тезата на административно
наказващия орган, че за нарушенията на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК изобщо не следва да се прилага института на чл.28 от ЗАНН,
като съдът се е позовал на чл. 93 т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Решението на
Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно.
Решаващият извод на въззивния съд е съответен на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
като освен доводите, изложени във въззивното съдебно решение следва да се каже,
че смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, никога не са състовомерни
факти. В противен случай те не биха могли да се обсъждат като обстоятелства,
разкриващи тежестта на конкретното нарушение. Когато вредите са състомерен
елемент, тяхното наличие е от значение за съществуването на противоправното
поведение – те определят правната му квалификация на наказуемо деяние. Липсата
им би означавала липса на административно нарушение, както липсата на всеки друг
съставомерен елемент от обявените за наказуеми нарушения и престъпления. Поради
това правилно в настоящия случай, въззивният съд
съобразява липсата на вреди като смегчаващи вината обстоятелства, имащи
значение за тежестта на конкретното деяние и за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По следващия въпрос,
повдигнат с касационната жалба, а именно допустимо ли е да се прилага чл.28 от
ЗАНН, следва да се каже, че единствените случаи, в които тази норма не се
прилага са онези, за които законодателят е предвидил наказание за маловажните случаи на административни
нарушения, с което ги е обявил за наказуемо противоправно поведение. Тъй като
се касае за административно-
наказателно производство и за ангажиране отговорността на лицата е абсолютно
недопустимо да се приема от органите и от съда, че институтът на освобождаване от отговорност няма да се прилага, въпреки липсата
на законова регламентация за налагане на
наказание за маловажните случаи на административни нарушения. Следователно и
това възражение по касационната жалба е неоснователно и не съответства на
закона, теорията и практиката. Винаги, когато не е предвидено наказание за
маловажно деяние, е допустимо да се обсъжда приложението на института на
освобождаване от административно наказателна отговорност. Освен това съдът и
органите са длъжни служебно да изследват наличието на основание както за
налагане на наказание, така и за освобождаване от отговорност. По този въпрос задължителната практика на ВКС е последователна.
В конкретния случай ,безспорно е установено, от събраните в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция писмени и гласни доказателства,че товарният
автомобил,транспортиращ стоката, е претърпял авария,което е наложило
извършването на ремонт и подмяна на автомобилни гуми,което обстоятелство
представлява смекчаващо вината обстоятелства и определя по-ниска степен на обществена опасност на деянието.Освен това
нарушението е първо,инцидентно е и от него не са последвали каквито и да е
вредни последици.
Настоящият касационен състав счита, че действително вредни последици от
нарушението не са настъпили- проверката
е извършена, а не е осуетена, а с оглед цялостното поведение на
представителя на дружеството, сочещо на намерение да се съдейства на органите,
се налага извод за маловажен случай на противоправно поведение по чл.13 ал.1
т.2 от ДОПК.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/12.01.2017г., постановено по АНД.№ 1219
по описа за 2016г на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.