Р Е Ш Е Н И Е

№ 242 19.06.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 188 по описа за 2017год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К.Г.Г. със съдебен адрес ***, против Решение № 129 от 23.03.2017г., постановено по АНД № 150/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 14-0284-000811 от 04.03.2014г., издадено от ВНД Началник на Районно управление „Полиция” – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като поддържа, че фактическото описание на нарушението от гл.т на мястото на неговото извършване, не е конкретизирано в необходимата и достатъчна степен, което е довело до ограничаване на правото му на защита. Твърди, че неправилно съдът е приел за неоснователно направеното възражение за изтекла погасителна давност, като по съображения, основани на разпоредбите на чл.34 и чл.82 от ЗАНН и чл. чл.82, ал.1, т.5 от НК, счита, че е погасена възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 14-0284-000811 от 04.03.2014г. на ВНД Началник на РУП – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на К.Г. ***, против Наказателно постановление № 14-0284-000811 от 04.03.2014г., издадено от ВНД Началник на Районно управление „Полиция” – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т499261/ 06.02.2014г., на К.Г. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 300лв., на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.02.2014г. в 15.50ч. в Община Казанлък, на път първи клас I-5, км. 195+700, К.Г., като водач на лек автомобил с рег. № СТ1590ВА, управлява автомобила – негова собственост, без заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата към момента на проверката, като водачът не носи контролен талон към СУМПС.

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е направил извод, че извършването на вменените на санкционираното лице съставомерни деяния, правилно квалифицирани като административни нарушения по чл.179, ал.3, т.4 и чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП от ЗДвП, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което на К.Г. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания. В мотивите към решението са обсъдени възраженията на санкционираното лице за издаването на наказателното постановление при неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН и за погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, като съдът е приел, че е спазен шестмесечния преклузивен срок за издаване на обжалваното наказателно постановление и не е изтекъл абсолютния давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо нарушителя.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от К.Г. нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. При издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано и от фактическа, и от правна страна. Неоснователно е възражението на касатора за липса на посочване на точното място на извършване на вмененото му нарушение. В необходимата и достатъчна степен е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, както за установяване съществуването на задължение за заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, така и за наличието на съставомерно деяние по чл.179, ал.3, т.4 във вр. с чл. 139, ал.5 от ЗДвП поради неизпълнение на това задължение. Доколкото липсва твърдяната неяснота относно мястото, на което е констатирано вмененото нарушение, по никакъв начин не е ограничено правото на защита на санкционираното лице.

Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г. на ВКС и ВАС по т. д. № 1/ 2014г., при наказателно преследване на административните нарушения следва да се прилага института на абсолютната давност, като с оглед на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. Това означава, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето и при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че за вменените на К.Г. нарушения по ЗДвП, извършени на 06.02.2014г., не е изтекъл абсолютния давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо нарушителя.

Не е налице и твърдяното от касатора нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН - спазен е законово регламентирания шестмесечен срок за издаване на наказателното постановление, считано от датата на съставяне на АУАН № Т499261/ 06.02.2014г. А възражението за изтекла погасителна давност по чл.82 от ЗАНН и чл. чл.82, ал.1, т.5 от НК е ирелевантно за законосъобразността на наказателното постановление, тъй като предвидените в посочените разпоредби срокове са относими към изпълнението на наложеното наказание.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129 от 23.03.2017г., постановено по АНД № 150/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-0284-000811 от 04.03.2014г., издадено от ВНД Началник на Районно управление „Полиция” – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.