Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

245                                13.06.2017 год.                           

 

гр. Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          осми юни две хиляди и седемнадесета година   в състав:

 

                                                                                                                                                                                                                                                               

                                                   Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                   

                                                         Членове:     ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                          РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря П.М. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от  съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело №192 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора срещу Решение № 125/22.03.2017 г., постановено по АНД № 111/2017 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменен като незаконосъобразен електронен фиш серия К № 1104197, издаден от ОД на МВР  Стара Загора.

                В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон  - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1  от НПК. Жалбоподателят твърди, че след като съдът е приел, че електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189,ал.4 от ЗДвП  данни, установено е извършването на нарушението  с  годно автоматизирано техническо средство при спазване на законово регламентираната процедура неправилно е отменен поради факта, че АНО е приложил фикцията на чл. 58,ал.2 от ЗАНН. Отделно според касатора в съответствие със закона ЕФ не бил анулиран тъй като освен декларацията по чл. 189,ал. 6 от ЗДвП собственикът на МПС-то е следвало да представи и копие от свидетелството за управление на моторното превозно средство на лицето, управлявал автомобила му на посочената дата и място. С оглед на гореизложените аргументи  моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което електронен фиш серия К № 1104197, издаден от ОД на МВР  Стара Загора да бъде потвърден.

 

Ответникът по касация Д.В. Вълкова - Петкова, не се явява и не се представлява, но в депозираното писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

            Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

    

     Разгледана по същество е основателна.     

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалбата на Д.В. Вълчева- Петкова срещу електронен фиш серия К № 1104197, издаден от ОД на МВР  Стара Загора.  с който на основание чл.189, ал.4  във вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 18.12.2015 год., в 1437 ч., в път І-5 км. 213+400, разклон с. Ягода, община Мъглиж Д. Вълкова – Петкова управлява в посока юг -север МПС „Фолксваген Пасат” с рег.№ А 4555  КТ  при ограничение на скоростта 60 км/ч , въведено с пътен знак “ В-26” и отчетен километров толеранс 3 км със скорост 110 км/ч при максимално допустима 60 км/ч и превишение на скоростта 50 км/ч.

            При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че независимо, че електронният фиш съдържа данните по 189,ал.4 от ЗДвП  , нарушението е установено с годно автоматизирано средство, същият е следвало да бъде анулиран , тъй като лицето е оборило законовата презумпция, въведена с разпоредбата на чл. 188,ал.1 от ЗДвП и тя е представила изискуемата се по чл. 189,ал.5 от ЗДвП декларация , от която се установявало , че друго лице е управлявало собственото й МПС на посоченото място и дата, описани в електронния фиш.Отделно съдът е изложил доводи, че електронният фиш е незаконосъобразен , тъй като същият е връчен на ответника по касацията по реда на чл. 58,ал.2 от ЗАНН ,което било недопустимо. По този ред се считали за връчени единствено АУАН, а не и електорнните фишове.

            Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и е постановено при неправилно приложение и в несъответствие с материалния закон .

       Съдът не споделя извода на съда, че електронният фиш следва да бъде отменен поради факта, че АНО е приложил разпоредбата на чл. 58,ал.2 от ЗАНН и е изложил доводи , че същият е влязъл в законна сила. След като съдът е приел, че жалбата е допустима и се е произнесъл по съществото на спора относно законосъобразността на електронния фиш  е недопустимо да се релевират доводи, че неправилното връчване на съответния фиш  го прави материално законосъобразен. Лицето е упражнило право си на жалба срещу оспорения ЕФ.Съдът я  е приел за допустима и се е произнесъл с акт по същество.Лицето е упражнило в пълен обем правото си на защита срещу акт, който непосредствено засяга правата му. В противен случай районният съд е следвало да прекрати по производството по делото поради просрочие на жалбата , поради което съдът приема, че правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговронст лице не е нарушено.

               В разпоредбата на чл. 188,ал.2  чл. 189, ал. 5 и ал. 6  от ЗДП е въведена една законова презумция, че собственикът на МПС-то, посочено в ЕФ е извършител на нарушението. От законовата регламентация на чл. 189 от ЗДП може да се направи извод че именно собственикът на лекият автомобил следва да упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем в това число и едно от правомощията на това вещно право – ползване на собствения си лек автомобил тоест  и управлението. В тази връзка е дадена  възможност по силата на чл. 189,ал. 6 от ЗДвП собственикът на МПС-то да обори тази законова презумпция, като подаде възражение и посочи кое лице е управлявало собствения му автомобил.Законът е въвел облекчен режим за да може лицето да обори установеното в административно наказателното производство , като то следва да подаде единствено декларация , в която да декларира изгодни за себе си факти  а именно, че друго лице е управлявало собствения му автомобил, но придружено от свидетелството на управление на лицето, което е управлявало собствения му автомобил. Дори не е необходимо този факт да бъде безспорно доказан. При изтичане на преклузивния 7-мо дневен срок по чл. 189,ал. 6 от ЗДвП и липса на възражение от собственика на автомобила, че друго лице го е управлявал автомобила  с превишена скорост законът презумира, че МПС-то е управлявано от неговия собственик. В тежест на страната е било възложено  да обори в хода на образуваното административно наказателно производство тази презумция. Като не изпълнил законово регламентирани изисквания,  поради  процесуалното си бездействие  правилно АНО е приел , че лицето на чието име е регистрирано МПС-то е управлявал собствения си автомобил. Принцип в правото е , че никой не може да черпи права от собственото си пасивно поведение. След  като ответникът по касацията не е посочил кое лице е управлявало собствения му автомобил, с приложени към декларацията документи, законът презюмира, че  той е управляван от неговия собственик. От горното следва, че е недопустимо  в хода на образуваното съдебно производство отново  лицето да релевира доводи, че то не е управлявало собствения си лек автомобил .

.

       Още повече за пълнота следва да се отбележи , че в разпоредбата на чл. 189,ал.5 от ЗДвП са предвидени две алтернативни възможности лицето да защити правата си . Според едната от тях лицето извършва плащане на определеното му от АНО административно наказание „ глоба”, посочена в електорнния фиш,  което означава, че чрез  конклудентни действия лицето признава , че тоо е управлявало собственото си МПС . Второто алтернативно дадена възможност е лицето да  оспори данните от ЕФ, чрез посочване на лице , различно от собственика, което го е управлявало. След като Д. Вълкова – Петкова е заплатила ЕФ , правилно АНО е приел , че тя е управлявала собственото МПС и е недопустимо анулирането на електронния фиш.

     С оглед на гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е постановено в противоречие с приложимите правни норми. При издаването на електронния фиш са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на законовата разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП, установяваща забрана, нарушаването на която представлява административно нарушение по см. на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства /в т.ч. датата и мястото на извършване на нарушението/, които обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и удостоверени в ЕФ. Точно и в необходимата степен за установяване наличието на съставомерно деяние е конкретизирано и мястото на извършване на нарушението Следователно не е налице допуснато от административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение при издаването на електронния фиш, което да е довело или да може да доведе до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото при съобразяване формата на електронния фиш  с императивните изисквания на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, административното обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна.

            С  оглед гореизложените съображения Старозагорският административен съд намира, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго , с което оспореният от ответника по касациата елетронен фиш да бъде потвърден     .

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, предложение второ от АПК съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Решение № 125/22.03.2017 г., постановено по АНД № 111/2017 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:.

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1104197, издаден от Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора Д на МВР  Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                  2.